Решение № 440 от 04.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Перник, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Административно наказателно дело № 20231720200129 по описа за 2023 година взе предвид следното:

С наказателно постановление № 42-0004604/16.12.2022 г., издадено от директор на РД "АА", гр. София, на "ЗМН Транс " ЕООД, ЕИК *********, представлявано от М.Е.И. управител, е наложена имуществена санкция в размер 3000 /три хиляди/ лева на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози за това, че на 07.11.2022 г., около 10. 00 часа, в град Перник, в сградата на ОО АА – Перник, при извършване на комплексна проверка във връзка със Заповед № РД-12-3201/07.11.2022 г. на превозвача, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 19002/ валиден до 2029 г./ , се установило, че превозвачът е допуснал извършване на международен превоз на товари от водача М.Е.И., управлявал МПС с рег. № ******** за периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. /включително на 13.05.2022 г. / видно от международна товарителница SO-009347844/ 13.05.2022 г. без да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност, видно от справка от информационната система на ИА АА гр. София.

Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от "ЗМН Транс" ЕООД, представлявано от управителя М.Е., чрез пълномощник – адв. В. К., с която моли за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно. Релевира възражения, че същото е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и в нарушение на материалния закон, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.

Тезите в жалбата се поддържат и допълват от пълномощника на жалбоподателя – адв.

К. в молба рег. № 4468 от 28.02.2023 г. , която пледира за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, както и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски.

Административнонаказващият орган – директор РД "Автомобилна администрация" – София в съдебно заседание чрез представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по 1 реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 07.11.2022 г. в сградата на ОО "Автомобилна администрация" – П ерник, намираща се на ул. Отец Паисий № 2 била извършена комплексна проверка на дейността на превозвача - "ЗМН Транс" ЕООД. Проверката била възложена на свид. Й. Ц. П. и К. Г. В. - инспектори в РД "Автомобилана администрация" – София към ИА"АА". Установено било, че юридическото лице притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари с № 19002, валиден до 2029 г. В хода на проверката, въз основа на предоставените документи и след справка в информационната система на ИА "АА" контролните органи установили, че в периода от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. /включително на 13.05.2022 г. / с товарен автомобил с рег. № ********, е извършван международен превоз на товари, както и че водачът - М.Е.И. не е притежавал в същия период валидно Удостоверение за психологическа годност.

Въз основа на констатациите си инспектор Й. П. приел, че превозвачът е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, тъй като е допуснал до управление на превозното средство за международни превози на товари водач без удостоверение за психологическа годност. С оглед направения извод на 01.04.2022 г., в присъствието на законния представител на търговското дружество, образувал срещу ЮЛ административнонаказателно производство със съставяне на АУАН № 331722/07.11.2022 г.

При предявяване на акта управителят на "ЗМН Транс" ЕООД не е депозирал писмени възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили такива.

На 16.12.2022 г., след проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл. 96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози наложил на ЮЛ имуществена санкция в размер три хиляди лева за горепосоченото нарушение.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К. В., както и от приетите писмени доказателства: АУАН № 331722/07.11.2022 г. , справка в Регистър на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване за М.Е.И., международна товарителница, Заповед № РД-12-3201/ 07.11.2022 г., писмо с Рег. № 52-00-56-10681/10.01.2023 г. , НП № 42-0004604 от 16.12.2.22 г., длъжностна характеристика и заповед № РД – 355 от 19.09.2022 г. на МТИТС.

Събраните доказателства са еднопосочни в съдържанието си, противоречия помежду им не се установяват, поради което съдът ги кредитира изцяло. Установените чрез тях факти не са спорни по делото. Въз основа на тях от правна страна съдът намира следното:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари.

Същата установява задължение за лицето по чл. 2, ал. 1 да допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Правилото за поведение е регламентирано и в законовата норма- чл.

96 г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, послужила като основание за наказване, която предвижда глоба или имуществена санкция за този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.

В разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. са установени изискванията към водачите на превозни средства, извършващи международни превози на пътници и товари, и едно от тях /т. 3 е да притежават валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Визираният нормативен акт е Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за 2 изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, издадена от МТ, в която, в чл. 8, ал. 1, е регламентирано изискването за наличие и представяне на горепосочения документ при постъпване на работа като водач на автомобил за обществен превоз на пътници и товари. Към датата на нарушението, а и към датата на издаване на обжалваното наказателно постановление нормата на чл. 8, ал. 2 от същата наредба предвижда срок на валидност на документа - три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.

По делото не е спорно, че към датата на нарушението последно издаденото на водача С. К. удостоверение за психологическа годност е било с изтекла валидност /до 17.11.2021 г. / Основателни са възраженията в жалбата, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г., в действащата към датата на извършване на вмененото нарушение редакция е в колизия с други разпоредби в националното законодателство, установяващи срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство. В чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба №І-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите, позволяващи превоз на товари, валидността на СУМПС е пет години. Такъв срок на валидност на документа е определен и в чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД. Основателно в тази връзка е и позоваването на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелства за управление на превозни средства, в която се определят условията за издаване, подновяване или замяна на европейски свидетелства за управление на моторни превозни средства, по-специално минималните стандарти за физическа и психологическа годност. Следователно психологическата годност на притежателите на свидетелства за управление, които упражняват дейност като професионален водач, вече е установена при издаването и подновяването на свидетелството за управление. Няма причина да се предполага, че професионалните дейности по управление на превозни средства пораждат конкретни опасения за пътната безопасност, които предвиденият в Директива 2006/126/ЕО преглед за психологическа годност не може да разсее. Освен това налагането на по-строги минимални стандарти за психическа годност на българските професионални водачи ги поставя в по - неблагоприятно положение. Това противоречи на целта за избягване на неравни условия на конкуренция за тези водачи, която Директива 2003/59/ЕО се стреми да гарантира. Въз основа на това Европейската комисия счита, че свидетелството за психологическа годност, което се изисква за професионалните водачи, противоречи на Директива 2006/126/ЕО и Директива 2003/59/ЕО". Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО свидетелството за управление на МПС е с временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на валидност, включително по медицински причини, но това следва да е съобразено с този период.

Следователно, съгласно регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 2006/126/ЕО, водачите са психологически годни, когато притежават валидно свидетелство за управление на МПС и дори да е установен срок на валидност на коментирания документ, то той не може да бъде по-кратък от срока на валидност на СУМПС. Директивите на ЕС, подлежащи на транспониране в националното законодателство на държавите членки за постигане на определените цели, са с приоритет пред нормите на вътрешното право, които са в противоречие с тях по силата на принципа на "директен ефект". С оглед на това, въведеният с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност на водачите се явява неприложим.

В случая не е установено, че към сочения период на нарушението М.И. не е разполагал 3 с валидно издадено СУМПС от съответната категория. По тези съображения вмененото нарушение не е извършено и наказателното постановление подлежи на отмяна като издадено в нарушение на закона.

Извън изложеното с НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 36 от 15.05.2006 г. /обн. ДВ, бр. 84 от 2022 г., в сила от 21.10.2022 г. / нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е изменена, като регламентира, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Същевременно, съгласно § 6, преходна разпоредба на същия нормативен акт, валидните удостоверения за психологическа годност, издадени преди влизане в сила на тази наредба, стават безсрочни и запазват валидността си при условията на § 2, т. 4 относно чл. 8, ал. 7. Видно е, че след издаване на наказателното постановление и преди приключване на съдебното производство е последвала по-благоприятна нормативна разпоредба, която е приложима на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Смисълът на изменението е за безсрочност в рамките на срока на валидност на свидетелството за правоуправление на МПС и тъй като по делото безспорно се установи, че водачът е притежавал валидно такова свидетелство, то вмененото нарушение на превозвача по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, вр. чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. на МТС е несъставомерно.

С оглед правилно приложение на материалния закон изложеното на самостоятелно основание обосновава отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По разноските:

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.