Решение № 1 от 06.01.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№1 гр. ..., 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ... в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №

20224100900003 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът „Ю.Д.П” ДП, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град ..., представлявано от директора Д.Д-Р., твърди, че между него и ответното дружество били сключени три договора за наем на поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, както следва: 1/ Договор за наем № 97/22.12.2015г. на ПИ № 000366, № 000023 и № 000021, и трите по КВС на село Л., община Е., 2/ Договор за наем № 98/22.12.2015г. на ПИ № 000188, находящ се в землището на село Д.В., община Х. и 3/ Договор за наем № 99/22.12.2015г. на ПИ № 000190, находящ се в землището на село Р., община Д., със срок на всеки един от договорите десет години, считано от 22.12.2015г. Твърди, че като наемодател по договорите предал на ответника – наемател поземлените имоти, предмет на същите в състояние, отговарящо на предназначението им и осигурил спокойното им и безпрепятствено ползване за целия период на действие на договорите. Посочва, че ответникът изпаднал в просрочие при изпълнение на задължението си за плащане на наемната цена за 2018г., 2019г. и 2020г., като незаплатените и дължими наемни вноски, изчислени съгласно чл.4 ал.3 от договорите, общо за трите години по трите договора възлизат на сумата от 332 697.31 лв. с ДДС /след приспадане на извършеното частично плащане по фактура № 929/01.02.201г. в размер на 30 000 лв./, от която 55 377.46 лв. по договор № 97/22.12.2015г., 67 770.43 лв. по договор № 98/22.12.2015г. и 209 549.42 лв. по договор № 99/22.12.2015г. Посочва, че с Допълнителни споразумения № 1/31.10.2016г., 1 подписани към всеки от договорите, страните се споразумели годишната наемна цена да бъде заплащана не по-късно от пети януари на годината, за която се дължи, ако е работен ден, а ако не е работен ден – на първия следващ работен ден, а с Допълнително споразумение № 3/08.07.2019г. дължимата до 05.01.2019г. годишна вноска била отсрочена до 31.10.2019г. Твърди, че въпреки отправените покани до ответника, включително и нотариални такива, същият не изпълнил задълженията си да заплати дължимите суми, продължава да ползва имотите, предмет на наемните правоотношения и отказва да ги върне доброволно. Сочи, че наемните договори за развалени при условията на чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.23 от същите, настъпило въз основа на изрично отправени волеизявления за това с цитирани писмени уведомления, алтернативно въз основа на изрично изявление за прекратяване чрез разваляне, съдържащо се в подадената искова молба. Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество да заплати неплатените и дължими наемни суми по процесните три договора за наем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за осъждането му да предаде на ищеца държането върху предоставените по тези договори недвижими имоти.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.232 ал.2 от ЗЗД и чл.233 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на наемна цена по договори за наем на недвижими имоти и за връщане на предоставените наети имоти.

В срока по чл.367 ГПК ответникът е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Релевира правопогасяващо възражение за изтекла в негова полза погасителна давност досежно претендираните суми по всеки един от трите договора за наем и възражение по чл.306 ал.2 ТЗ с твърдение, че не отговаря за неизпълнението за периода от м.март 2020г. до м.юни 2020г. поради възникнала след сключването на договорите непреодолима сила – обявяване на извънредно положение в страната по повод пандемията от COVID-19, последиците от която не могат да бъдат преодолени и задълженията изпълнени при полагане на дължимата грижа.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в законоустановения срок, в която оспорва основателността на направените с отговора на ИМ възражения на ответника.

В срока по чл.373

ГПК не е постъпил отговор на допълнителната

ИМ.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли за уважаването им по подробно изложени доводи.

Прави искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не е изпратило свой представител в съдебно заседание.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

2

По делото е представен Договор за наем № 97/22.12.2015г., сключен между „Ю.Д.П” ДП, в качеството на наемодател и „Ф.Л.“ ЕООД, като наемател, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване поземлени имоти в горски територии – частна държавна собственост, заети с горскоплодни дървесни видове, а именно ПИ № 000366, № 000023 и № 000021, и трите по КВС на село Л., община Е., за срок от десет години, считано от датата на подписване на договора, срещу задължение на наемателя да заплаща годишна наемна цена за тях в размер на 23 130 лв., платима не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1 октомври/ по банкова сметка на наемодателя. Съгласно уговореното в чл.4 ал.2 от договора, годишната наемна цена ежегодно се индексира с официално обявения коефициент /индекс/ на инфлация, определен от НСИ. С допълнително споразумение № 1/31.10.2016г. страните са постигнали съгласие наемната цена по договора за всяка следваща година да бъде заплащана от наемателя не покъсно от пети януари на годината, за която се дължи, ако е работен ден, а ако не е работен – на първия следващ работен ден. С допълнително споразумение № 3/08.07.2019г. договорили разсрочване на годишната наемна цена за 2019г., която да бъде заплатена най-късно до 31.10.2019г.

От представеното по делото удостоверение с изх. № РД-10-55-1/19.05.2022г., издадено от ОСЗ-Е., се установява, че за поземлените имоти, предмет на посочения договор за наем, са били подадени заявления за ползване по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ вр. чл.37б ал.3 от ЗСПЗЗ от страна на „Ф.Л.“ ЕООД за стопанските години 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. на основание сключен договор за наем № 97/22.12.2015г., след което същите не били заявявани за ползване.

Видно от Договор за наем № 98/22.12.2015г., сключен между „Ю.Д.П” ДП, в качеството на наемодател и „Ф.Л.“ ЕООД, като наемател, ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване поземлен имот в горска територия – частна държавна собственост, зает с горскоплодни дървесни видове, а именно ПИ № 000188 по КВС на село Д.В., община Х., за срок от десет години, считано от датата на подписване на договора, срещу задължение на наемателя да заплаща годишна наемна цена в размер на 18 360 лв., платима не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1 октомври/ по банкова сметка на наемодателя. Съгласно уговореното в чл.4 ал.2 от договора, годишната наемна цена ежегодно се индексира с официално обявения коефициент /индекс/ на инфлация, определен от НСИ. С допълнително споразумение № 1/31.10.2016г. страните са постигнали съгласие наемната цена по договора за всяка следваща година да бъде заплащана от наемателя не по-късно от пети януари на годината, за която се дължи, ако е работен ден, а ако не е работен – на първия следващ работен ден. С допълнително споразумение № 3/08.07.2019г. договорили разсрочване на годишната наемна цена за 2019г., която да бъде заплатена най-късно до 31.10.2019г.

От представеното по делото удостоверение с изх. № ПО-09-437/23.05.2022г., издадено от ОСЗ-Х., се установява, че за поземления имот, предмет на посочения договор за наем, е било подадено заявление за ползване по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ от страна на „Ф.Л.“ 3

ЕООД за стопанската година 2019/2020г. на основание сключения договор за наем № 98/22.12.2015г.

Видно от Договор за наем № 99/22.12.2015г., сключен между „Ю.Д.П” ДП, в качеството на наемодател и „Ф.Л.“ ЕООД, като наемател, ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване поземлен имот в горска територия – частна държавна собственост, зает с горскоплодни дървесни видове, а именно ПИ № 000190 по КВС на село Р., община Д., за срок от десет години, считано от датата на подписване на договора, срещу задължение на наемателя да заплаща годишна наемна цена в размер на 56 770 лв., платима не по-късно от първия работен ден след изтичане на стопанската година /1 октомври/ по банкова сметка на наемодателя. Съгласно уговореното в чл.4 ал.2 от договора, годишната наемна цена ежегодно се индексира с официално обявения коефициент /индекс/ на инфлация, определен от НСИ. С допълнително споразумение № 1/31.10.2016г. страните са постигнали съгласие наемната цена по договора за всяка следваща година да бъде заплащана от наемателя не по-късно от пети януари на годината, за която се дължи, ако е работен ден, а ако не е работен – на първия следващ работен ден. С допълнително споразумение № 3/08.07.2019г. договорили разсрочване на годишната наемна цена за 2019г., която да бъде заплатена най-късно до 31.10.2019г.

От представеното по делото удостоверение с изх. № РД-12-01-185-1/16.05.2022г., издадено от ОСЗ-Д., се установява, че за поземления имот, предмет на посочения договор за наем, е било подадено заявление за ползване по чл.70 ал.1 от ППЗСПЗЗ от страна на „Ф.Л.“ ЕООД за стопанските години 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г. и 2019/2020г. на основание сключения договор за наем № 99/22.12.2015г.

По делото са представени 3 бр. покани за доброволно изпълнение от 10.05.2019г. и 4 бр. покани за доброволно изпълнение от 15.07.2020г. на задълженията по процесните договори, адресирани до ответника. Видно от приложената обратна разписка, с която същите са изпратени, пратката не е потърсена от адресата. Представени са 2 бр. нотариални покани, адресирани до ответника, за изпълнение на задълженията по процесните договори за заплащане на годишна наемна цена за 2018г. и за 2019г., в които е отразено връчването им чрез залепване на уведомление на 10.11.2020г. Приложени са 3 бр. предизвестия за прекратяване на процесните наемни договори от 15.03.2021г. на основание чл.23 от същите, които не са достигнали до ответника с направено отбелязване, че такова ТД не е открито на адреса по седалището на дружеството към този момент.

Съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от страните съдебносчетоводна експертиза, представените от ищеца фактури - № 000929/01.02.2019г., № 0000001180/31.03.2020г., № 0000001181/31.03.2020г., № 0000001182/31.03.2020г., № 0000001371/11.03.2021г., № 0000001372/11.03.2021г. и № **********/11.03.2021г., са отчетени по счетоводните му регистри текущо в месеца на издаването им, като е отчетено вземане от ответното дружество по дебита на счетоводна сметка 411 Клиенти и е начислено ДДС по кредит счетоводна сметка 4532 ДДС при продажбите. Посочените фактури са включени в дневниците на продажбите в месеца на издаването им и данъкът по тях е 4 внесен. След извършена справка в ТД на НАП-... вещото лице е установило, че същите фактури са отразени в дневниците за покупките на ответника, като фактури № 0000001371/11.03.2021г., № 0000001372/11.03.2021г. и № **********/11.03.2021г. са включени в дневниците за покупките за м.март 2021г. и м.август 2021г., съответно ответникът е ползвал данъчен кредит по тях. Според експертното заключение по фактура № 000929/01.02.2019г. са постъпили суми в размер на 20 000 лв. и 10 000 лв., съответно на 17.05.2019г. и на 27.05.2019г., като общото задължение на ответника по издадените фактури възлиза на сумата от 332 697.31 лв.

От показанията на разпитаните по делото свидетели А.З. и Л.И., първият от които директор на ДГС-Е. от 2015г. до 2021г. и вторият зам.директор на ДГС-Х. за процесния период, се установява, че отдадените под наем на ответното дружество поземлени имоти по договорите за наем № 97/22.12.2015г. и № 98/22.12.2015г. са били предадени на наемателя.