Решение № 1145 от 30.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. Стара Загора, 30.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20225530104252 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Р. Г. Д. твърди в исковата си молба, че ДП № ***********/**** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. № ***/****г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора, образувано на *** г., било водено за престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. В хода на досъдебното производство били извършени множество процесуално-следствени действия. С Постановление от ***** г. в качеството на обвиняемо лице по посоченото досъдебно производство било привлечено лицето Р. Г. Д. за това, че на ****** г., в гр. Стара Загора, в съучастие с лицата Х. С. Д., ЕГН: **********, Д. Ц. М., ЕГН: **********, Г. Г. Б., ЕГН:

**********, и П. Д. С., ЕГН: **********, като съизвършител по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на Л. С. Д., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.

128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо вр. чл.

1

130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК. Със същото постановление спрямо Р. Г. Д. била взета и мярка за неотклонение „надзор на родител“.

В хода на разследването било установено, че нито едно от лицата, разпитани в качеството на свидетели, не посочило, че привлеченият към наказателна отговорност Р. Д. участвал в извършването на деянието. След подробен анализ на събраните по делото доказателства наблюдаващият прокурор приел, че не може да се направи извод относно авторите на деянието, както и относно механизма на получаване на травматичните увреждания на пострадалия Л. Д.. Тоест, в хода на разследването не били събрани доказателства, подкрепящи обвинителната теза и сочещи по категоричен начин, че привлечените в качеството на обвиняеми лица извършили престъплението, за което били обвинени. В тази връзка, с Постановление от ******* г. наказателното производство по ДП № ***********/**** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара Загора, пр. пр. № ***/**** г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора, водено срещу Р. Г. Д., Х. С. Д., Д. Ц. М., Г. Г. Б. и П. Д. С., било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199 от НПК.

След привличането му в качеството на обвиняемо лице и взетата мярка за неотклонение Р. Г. Д. търпял неоснователно последиците от незаконосъобразните действия на прокуратурата.

В хода на досъдебното производство били извършени множество неправомерни действия - разпити, ангажиране на свидетели, привличане като обвиняемо лице, вземане на мярка за неотклонение, предявяване на материалите по ДП и др. Д. оказвал пълно съдействие на разследването.

Всички тези обстоятелства безспорно причинили вреди на ищеца. Стигнало се до злепоставянето му пред семейството, близките и приятелите му. По този начин, макар периодът от привличането към наказателна отговорност до прекратяване на производството да бил кратък, неизвестността от наказателна репресия дала своето негативно отражение върху Р. Д.. Преживеният стрес провокирал появата на проблеми от различен характер - общуването в семейството станало затруднено, често се стигало да скандали. Голяма част от хората в обкръжението на Д. започнали да се отдръпват от него и той почувствал, че губи приятелите си. Наказателното преследване се отразило 2 изключително силно и върху общото психоемоционално състояние на Р. Д..

Той се чувствал оскърбен, унизен и потиснат от неоснователно повдигнатото му обвинение. Изпитвал чувство на срам относно този етап от живота си.

Станал неуверен, страхувал се, че имал реална възможност да бъде признат за виновен в престъпление, което не извършил и то на толкова крехка възраст.

Изпитвал ужас при мисълта, че целият му съзнателен живот щял да мине под знака на едно незаконосъобразно осъждане предвид обстоятелството, че за престъплението, за което бил привлечен към наказателна отговорност се предвиждало наказание лишаване от свобода до 3 години. Сериозно били накърнени, както честта и достойнството му, така и чувството му за справедливост. И към настоящия момент той често се връщал към преживяното като не можел да приеме факта, че бил несправедливо обвинен и трябвало да премине през всички тези унижения.

Претърпените морални вреди от категорията на неимуществените били неизмерими с пари и затова размерът на следващото се за тях обезщетение се определял, съгласно принципа на справедливостта, закрепен в чл. 52 от ЗЗД.

Съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/1968г. и в константната практика на ВКС по приложението на посочения институт, при определяне на размера на неимуществените вреди следвало да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. Справедливостта не била абстрактно понятие, а била свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следвало да се направи след анализ на всички факти, които имали значение по делото. При исковете по чл. 2, aл. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди били: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, вида и продължителността на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение и други наложени му ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца били водени и други наказателни производства; по какъв начин всичко това се отразило на ищеца конкретни преживявания и цялостно отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук, обичайна среда и пр.

3

В настоящия случай предвид изброените приложими критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди счита, че справедливо се явявало обезщетение в размер на сумата от 500 лв. /петстотин лева/. Същото било съобразено не само с посочените релевантни обстоятелства, но и със стандарта на живот в страната към периода на увреждането.

Във връзка с воденото срещу него наказателно производство Р. Г. Д. извършил разходи за адвокатска защита и процесуално представителство в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/. Посочената сума била заплатена по Договор за правна защита и съдействие от ***** г., сключен между Р. Г. Д. и адв. П. К., с предмет защита на обвиняемо лице по ДП № ***********/**** г. по описа на Второ РУ - ОДМВР гр. Стара Загора в хода на досъдебното производство. За извършеното плащане на адвокатско възнаграждение била издадена фактура № ***/***** г.

Както договорът, така и фактурата били представени и приложени към материалите по досъдебното производство. Съгласно устойчивата съдебна практика платените от гражданите хонорари за адвокатска защита в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1-7 от ЗОДОВ също представлявали пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ /Решение№ 863 от 22.01.2018 г. по адм. д. № 1039/2017 г. на Върховния административен съд/. Тоест, посочените разходи представлявали имуществени вреди, произтичащи от неоснователното и незаконосъобразно обвинение срещу ищеца, като били налице доказателства, че същите били реално извършени.

С оглед гореизложеното счита, че бил осъществен фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Налице били всички елементи от него, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи: повдигнато от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемото лице и други следствени действия, предявяване на разследването и др.; незаконност на повдигнатото обвинение - прекратяване на наказателното производство на посочено в закона основание; претърпени 4 имуществени и неимуществени вреди; пряка причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинения вредоносен резултат.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми: сумата в размер на 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Р. Г. Д. неимуществени вреди душевни болки и страдания и дискомфорт, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. първо вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от ПК, наказателното производство, което било прекратено с постановление на прокурора поради недоказаност на обвинението; сумата в размер на 1800 лв., представляващи обезщетение за претърпени от Р. Г. Д. имуществени вреди - извършени разходи за адвокатска защита във връзка с обвинението по Договор за правна защита и съдействие от *****г. с предмет защита на обвиняемо лице по ДП *********/**** г. по описа на Второ РУ - ОДМВР гр. Стара Загора в хода на досъдебното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от ******* г., датата, на която е издадено Постановление от ******* г. на Районна прокуратура гр. Стара Загора за прекратяване наказателното производство по ДП №***********/**** г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР - Стара Загора, пр, пр. № ***/**** г. по описа на Районна прокуратура гр. Стара Загора, до окончателно изплащане на сумите. Претендира разноски.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, в който заявява, че исковата молба е депозирана в PC - Стара Загора от молителя на основание чл. 2, ал. I, т. 1 и т.3 от ЗОДОВ, като предявената претенция била на обща стойност 2300 лв., от които 500 лв. - за обезщетение за претърпени неимуществени вреди - душевни болки, страдания и дискомфорт от незаконно обвинение в извършване на престъпление, и 1800 лв. за обезщетение за претърпени имуществени вреди извършени разходи за адвокатска защита във връзка с незаконно обвинение, нанесени на молителя.

Исковата молба била заведена във връзка с досъдебно производство № *******/****г. от описа на 02 РУ - Стара Загора, преписка № ***/****г. от описа на Районна прокуратура - Стара Загора.

С постановление от ***** г. на разследващ полицай при 02 РУ - Стара 5

Загора към наказателна отговорност за престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12 предложение „първо“ във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 НК бил привлечен Р. Г. Д. и срещу него била взета мярка за неотклонение „Под родителски надзор“. С постановление от ******* г. наказателното производство водено срещу ищеца и другите обвиняеми лица било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В исковата молба липсвали данни постановлението на прокурора да било атакувано, отменяно или изменяно от по-горна или съдебна инстанция, и кога точно придобило стабилитет.

Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан по основание и размер поради следните съображения:

С посочената искова молба била предявена искова претенция за причинени вреди срещу Прокуратурата на РБ, оценени на 2300 лв. Тази претенция била силно завишена и не била съобразена, както с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и с трайно установената в РБ съдебна практика. Съгласно посочената разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се определяло от съда по справедливост.

При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следвало да съобрази такива обективни обстоятелства, каквито представлявали продължителността на воденото наказателно производство, взетата мярка за неотклонение, тежестта на повдигнатото обвинение и отражението, което породила наказателната репресия върху семейния и приятелския кръг на ищцата, сред колегите и в обществото, върху психиката и физическото здраве на ищцата, и др.