Акт от 03.08.2020, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.08.2020 г. гр.Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен граждански състав

На 21 юли 2020 година

В открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА

ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

2. МАРТИНА КИРОВА секретар

П. У. като разгледа докладваното от съдия М. Кирова възз.гр.дело № 285 по описа на ОС-Ямбол за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от Директора - Главен комисар С. И. К., със седалище и адрес на управление - гр.София п.к.1202, бул."Княгиня Мария Луиза" 46, подадена чрез процесуален представител

- юрисконсулт Eва Т. против Решение № 2/18.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 805/2019 г. по описа на ЕРС.

С въззивната жалба посоченото решение на ЕРС се атакува в осъдителната му част, с което Главна Дирекция ”Гранична Полиция” МВР-гр.София е осъдена да заплати на В.С.В. *** сумата от 1 681,95 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, както следва: върху сумата от 1534,33 лв., считано от датата на предявяване на исковата молба - 15.10.2019 г. до окончателното й изплащане и върху сумата 147,62 лв., считано от 01.11.2019 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 207,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 1534,33 лева, начислена за периода на забавата , считано от изпадането на ответника в забава до датата на подаване на иска в съда - 15.10.2019 г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата 375,30 лева - разноски по делото, по компенсация. Със същото решение е отхвърлен иска за присъждане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в частта за сумата 18,68 лева, дължима за периода от 01.10.2019 г. до 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба - 15.10.2019 г. до окончателното плащане, както и за иска за заплащане на законна лихва върху главницата над 1 534,33 лв.

Оплакванията във въззивната жалба, с която въззивника обжалва Решението на първоинстанционния РС-Елхово в осъдителната му част, са за неправилност, поради нарушение на материалния закон и за необоснованост в мотивите, а от там и в осъдителната част относно двата иска. В жалбата са изложени подробни съображения по същество на направените оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения в жалбата, въззивникът претендира отмяна на обжалваното решение на ЕРС в осъдителната му част и постановяване на ново, с което предявените в производството искове, бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира си и за присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции, в т.ч. и присъждане на основание на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В случай, че съдът приеме въззивната жалба за неоснователна, се релевира на основание чл.78 ал.5 от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата В.С.В., чрез пълномощника й - адв.Д.М. ***, с който въз основа на подробно изложени доводи и съображения, е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на решението. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски пред въззивната инстанция съобразно приложен списък на същите по смисъла на чл.80 от ГПК.

В о.с.з. страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват.

От пълномощника на въззиваемата В.С.В., адв.М. е постъпила молба, в която е заявено, че се поддържа писмения отговор по въззивната жалба и се иска последната да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - да се потвърди. Претендира се присъждане и на направените разноски за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна пред въззивната инстанция.

След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, ОС-Ямбол приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото не е налице спор, че през процесния период - 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г., същите са били обвързани от служебно правоотношение, като въззиваемата-ищец В.С.В. е заемала длъжността „младши инспектор“ на ГКПП – Лесово към ГПУ - Елхово при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“

– София, т.е. била е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР.

Безспорно е и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период въззиваемата - ищец е работила на смени, всяка с продължителност 12 часа, като в тази връзка е полагала труд и през нощта (през времето от 22.00 до 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.

В производството, развило се пред първоинстанционния РС-Елхово е била назначена и изслушана неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, основана на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от въззивника-ответник, видно от която за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г., въззиваемата - ищец е полагала труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1706 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че положеният от въззиваемата - ищец нощен труд от общо 1706 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1949.96 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 243,96 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. В.лице е посочило, че допълнителното възнаграждение за положен от ищцата извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1 700,63 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 15.10.2016 г. до 15.10.2019 г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 207,09 лв.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази закона, ОС-Ямбол прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 от ГПК преклузивен двуседмичен срок, от надлежно легитимиран субект, явяващ се страна - ответник по първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването на съдебния акт на РС-Елхово в осъдителната му част и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение в атакуваната му осъдителна част е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.

Решението е правилно. Същото е подробно мотивирано и обосновано на правилно и обстойно анализирана доказателствена съвкупност, като изложените от първостепенния съд мотиви, се споделят изцяло от настоящия съдебен състав - чл.272 ГПК. Съображенията за това са следните:

Съобразно обстоятелствата изложени в исковата молба, заявеният и поддържан петитум в производството пред районния съд, правилно предявените в обективно съединяване осъдителни искове, са квалифицирани от РС-Елхово с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд и с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД - за мораторна лихва. Исковете са допустими, а при преценката им по същество - основателни.

По иска с правно основание по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на извънреден труд:

Съгласно възведеното в разпоредбата на чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители по смисъла на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР).

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 от ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР). От тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя определя продължителността на нощния труд по специалния ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа, каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр.с ал.6 от ЗМВР, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.