Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10915 от 07.10.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 63143/2021
Вид
Решение № 10915
Подписан
07.10.2022
В сила
09.08.2024
Състав
СИЛВИЯ СТЕФАНОВА ХАЗЪРБАСАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 66 · Закон за дипломатическата служба
  • чл. 72 · Закон за дипломатическата служба
  • чл. 32 · Закон за държавния служител
  • чл. 67, ал. 5, т. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 7, ал. 2, т. 1 · Закон за държавния служител
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 107а, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 11 · Наредба за командировъчните средства при задграничен мандат

РЕШЕНИЕ

№ 10915 гр. София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110163143 по описа за 2021 година

Образувано е по искова молба на М. С. ... срещу ... с искане за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната левова равностойност, представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до София и обратно, използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016 г., за времето на платения годишен отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за периода 08.2016 г. – 03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, като претендира и обезщетение за забава върху посочените суми в размер на 392,17 лв. за периода от 22.03.2021г. до 01.08.2021 г.

Ищецът М. С. ... твърди, че от 07.10.2013 г. до 27.03.2017 г. била дългосрочно командирована в Посолството на РБ в Хавана, Куба. Твърди, че на 05.07.2016 г. подала заявление за ползване на платен годишен отпуск и закупуване на самолетни билети за сметка на МВнРз за нея и малолетния й син ... Кънчевски, като с грама на дирекция „Човешки ресурси“ отпускът на ищцата бил разрешен, но било посочено, че право на заплащане за самолетни билети има само ищцата, но не и синът й. С грама ЧР 55-398/04.08.2016 г. на директор на дирекция „Човешки ресурси“ до посолството се посочва, че дългосрочната командировка на ищцата се прекратявала и на това основание не й са се полагали средства за закупуване на самолетни билети. Ищцата твърди, че ВАС постановил, че въпросната грама не може да прекратява дългосрочна командировка и да служи като основание за неизплащане на командировъчни средства. Твърди, че заповед за прекратяване 1 на дългосрочната й командировка така и не била получена в посолството, нито й била връчена на нея за периода на разрешения й годишен отпуск, в който е посетила неколкократно МВнР. След завръщането й в Хавана ищцата продължила да работи в посолството със знанието на министерството, като през м.11.2016 г. й била връчена заповед за повишаването й в ранг на държавен служител. Твърди също, че за периода от август 2016 г. до март 2017 г. месечните й възнаграждения са плащани нередовно, като от м. декември 2016г. министерството е преустановило плащанията изобщо. Посочва се, че на 27.09.2017г. ищцата подала заявление до министерството, с което иска изплащане на дължимите й суми за самолетни билети, както и за неизплатените й възнаграждения за м.8.2016 г. – м.3.2017 г., като с писмо на тогавашния ръководител на Инспектората към МВнР й е отказано плащане на посочените суми, като основание за отказа е посочена заповед на министъра на външните работи за прекратяване на дългосрочната командировка на ищцата, като такава заповед така и не била връчена на ищцата. Твърди, че процесната заповед се материализирала като самостоятелен документ едва в края на декември 2017г., като същата с решение № 3678 от 22.03.2021 г. на ВАС – петчленен състав, II колегия, била отменена като незаконосъобразна.

Поради което счита, че не са налице основания за отказа на работодателя й за неизплащане на процесните суми. С оглед изложеното се иска осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 090,90 евро или тяхната левова равностойност, представляваща стойността на самолетните билети от Хавана до София и обратно, използвани за пътуването на ищцата и синът й през 2016 г., за времето на платения годишен отпуск на ищцата, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в размер на 2 637,65 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по основно служебно правоотношение за периода 08.2016 г. – 03.2017 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и обезщетение за забава върху посочените суми, считано от момента на тяхната изискуемост, а в условията на евентуалност – от 22.03.2021 г., както и разноски по делото.

Ответникът ..., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Твърди, че от ищцата не е инициирана процедура по чл. 11 НКЗСМ за възстановяване на разходи и съответно няма произнасяне на административния орган. Твърди, че за да възникне притезанието на ищцата за заплащане на пътните разходи е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. Ищцата да е служител, който е дългосрочно командирован в друга държава; 2. Реално да са направени пътни разходи; 3. Да са представени разходооправдателни документи пред ръководителя на задграничното представителство за съответния разход, максимум до размерите по чл. 11, ал. 4 и ал. 5 НКСЗМ, окомплектовани с платежен документ, както и доказателства за изпълнение на изискването за разход по икономически най-изгоден маршрут. Твърди, че ищцата нито е представяла, нито е предявявала за плащане разходооправдателни документи, като неполучаването на процесната сума се дължи единствено на бездействието на ищцата.

Твърди, че претенцията за заплащане на стойността на самолетните билети е погасена по давност. Относно претенцията за заплащане на възнаграждения по основно служебно правоотношение счита същата за погасена по давност. Поради което моли за отхвърляне на 2 предявените искове, като претендира и разноски по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представената по делото заповед № Т-./07.07.2008 г. на министъра на външните работи се установява, че ищцата е назначена, считано от 09.09.2008 г. на длъжност „младши експерт“ в Дирекция „Европа – I“, отдел „Задгранични представителства“ при МВнР – гр.

София с основна месечна заплата от 377 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 33,93 лв. Със заповед № К-1440/24.09.2013 г. на министъра на външните работи на основание чл. 70, ал. 2 ЗДСлужба ищцата е командирована в посолството на Република България в Куба – гр. Хавана, за изпълнение на функциите на технически сътрудник в задграничното представителство за времето от 07.10.2013 г. до 09.04.2016 г., като със заповед № К-125/28.03.2016 г. командировката на ищцата е удължена до 08.04.2017 г.

С писмо на посолството на РБ в Хавана с изх. № Кв-08-268/05.07.2016 г. е изпратена молба до министъра на външните работи за разрешаване ползване на платен годишен отпуск на ищцата за периода от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г., като в молбата е посочено, че ищцата желае да й бъдат изплатени пътни разходи за самолетен билет на основание чл. 11, ал. 1, т. 6 НКСЗМ, както и че с нея ще пътува синът й .... С грама с изх. № ЧР-./13.07.2016 г. на МВнР – дирекция „Човешки ресурси“ на ищцата е разрешено ползването на платения й годишен отпуск, считано от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г. вкл. Посочено е, че на основание чл. 11, ал.

1., т. 6 от НКСЗМ разходите за самолетен билет само за служителя са за сметка на МВнР.

Изпратено е запитване до МВнР относно правото на пътни разходи на ищцата, като в отговор от дирекция „Човешки ресурси“ посочват, че е налице хипотезата на йерархическа връзка на ръководство и контрол между ищцата и съпруга й по чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл и чл.

107а, ал. 1, т. 1 КТ, поради което дългосрочната командировка на ищцата се прекратявала, считано от 04.08.2016 г.

Представена е заповед № К-543/03.08.2016 г., подписана от министъра на външните работи на 30.08.2016 г., с която на основание чл. 70, ал. 2 ЗДСлужба, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл задграничната командировката на ищцата е прекратена, считано от 04.08.2016 г.

Същата заповед е оспорена по съдебен ред, като с решение № 3678 от 22.03.2021 г. по адм.д.

№ 11232/2020 г. на ВАС – Петчленен състав – II колегия, е отменена като незаконосъобразна.

Представено е още удостоверение за раждане на ... Тодоров Кънчевски, от което се установява, че същият е дете на ищцата, като за това обстоятелство страните нямат спор.

Представени са протокол № 864/04.07.2016 г. и № 866/04.07.2016 г. за доставка на самолетни билети за София – Хавана – София за ищцата и синът й на обща стойност 5 080,90 евро, като е посочено, че сумата следва да бъде изплатена в брой, както и бордни карти за процесните полети на М. и сина й.

3

Представени са фишове за работна заплата на ищцата за периода от м. юли 2016 г. до м. март 2017 г., както и 20 бр. грами , изготвени от ищцата през процесния период, формуляр-предложение на ДП на РБ в Хавана, свързан с културната програма за българското председателство на съвета на ЕС за 2017 г. – 2018 г., изгответно от ищцата в края на 2016 г. и началото на 2017 г., онлайн-проучване – ресурси на културната дипломация на Република България, изготвено от М. на 31.10.2016 г., формуляр за атестация на служитЕ.та от 30.01.2017 г., както и справка за състава на посолството в Хавана, считано от 01.03.2017 г.

Представена е инструкция за бюджетния процес и финансово-счетоводната и материална отчетност в задграничните представителства на Република България, утвърдена със заповед № 95-00-28 от 23.01.2013 г. на министъра на МВнР.

Представена е заповед № О-3658/10.08.2016 г., с която на основание чл. 56, ал. 1 ЗДСл на ищцата е разрешено ползването на платения й годишен отпуск за периода от 10.08.2016 г. до 20.09.2016 г.

Представена е заповед № Т-1146/28.02.2017 г. за изменение на заповед № Т./07.07.2008 г., с която на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 ЗДСл във връзка със заповед № 95-0046/28.02.2017 г. на министъра на МВнР, основната месечна заплата на ищцата. Считано от 01.03.2017 г. е увеличена в размер на 506 лв.

По делото са представени молби от 23.05.2017 г. и от 19.07.2021 г. с рег. № 21ПР../19.07.21 до МВнР, с която ищцата претендира заплащането на процесната сума за самолетни билети.

Представени са още регистрационен картон, заповед № 4Р-95-00-49 от 24.03.2015 г. на министъра на МВнР.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че неизплатеното нетно възнаграждение на ищцата за периода м.08.2016 – м.03.2017 г. е в размер на 2 373,89 лв., като обезщетението за забава върху неизплатените месечни възнаграждения, считано от момента на тяхната изискуемост до датата на предявяване на иска възлиза на сумата в размер на 1 077,52 лв. Установява се, че обезщетението за забава върху стойността на самолетните билети в размер на 4 090.90 евро за периода от 20.09.2016 г. до о2.08.2021 г. е в размер на 3 951,66 лв., а за периода от 21.03.2021 г. до 02.08.2021 г. – 300,04 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

За основателност на иска с права квалификация чл. 72 от Закона за дипломатическата служба, вр. чл. 11 НКСЗМ в тежест на ищеца е да докаже извършване на процесния разход за самолетни билети, неговия размер, както и представяне на разходооправдателни документи до ответника.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищеца процесната сума.

4

Съгласно чл. 72, т. 6 ЗДСлужба дългосрочно командированият служител и членовете на семейството му, които го придружават в приемащата държава, имат право на пътни пари при условия и в размер, определени с наредбата по чл. 71, ал. 2, при: пътуване до Република България и обратно за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно, с изключение на годината на първоначалното заминаване и окончателното завръщане. Според чл. 11, ла. 1, т. 6 НКСЗМ пътните разходи на командирования се поемат от изпращащата администрация в следните случаи: при пътуване до Република България и обратно до приемащата държава за ползване на платен годишен отпуск веднъж годишно; пътните разходи по тази точка не се изплащат, ако ползването на отпуска е започнало в годината на първоначално заминаване и на окончателно завръщане, като съгласно ал. 2 на същия член пътните разходи на членовете на семейството на командирования служител се поемат от изпращащата администрация в случаите по ал. 1, т. 1 - 3, 5 и 6. Алинея 4 на чл. 11 от наредбата предвижда, че пътуванията се извършват със самолет икономична класа по финансово изгоден маршрут, а в ал. 5 е посочено, че в случаите по ал. 1, т. 1 - 3 и 6 служителите могат да пътуват и по друг избран маршрут, като при представяне на разходооправдателни документи изпращащата администрация възстановява направените пътни разходи до стойността на самолетен билет икономична класа по финансово изгоден маршрут от и до Република България, съответно между страните на преместване по чл. 66 от Закона за дипломатическата служба.