Решение № 2888 от 30.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2888 гр. Варна, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20243110115657 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното : „

РС Варна е сезиран с искова молба, депозирана в съда на дата 10.12.2024 г., надлежно уточнена в срок с писмена молба от 13.01.2025 г., подадена от ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** чрез адв. Е. Т. - ДАК, със съдебен адрес за призоваване:

***, тел. ***; e-mail: *** против ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор.

С исковата молба ищецът е предявил ОСИ с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, чл.

224, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ ведно с акцесорно искане с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Отправените до съда искания по см.на чл. 127, ал. 1 т. 5 ГПК, съгласно уточнението в молбата от 13.01.2025 г. са следните:

Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъдено ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК *** да плати на М. Н. Н., ЕГН **********, както следва:

СУМАТА от 1 826,66 лева, представляващи дължимо и неплатено обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя - ответник „Е.“ АД при прекратяване на трудовото правоотношение за срока на уговореното предизвестие, което е 30 дни, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;

СУМАТА от 498,18 лева, представляващи дължимо и неплатено обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и

СУМАТА от 1 160,14 лева, представляващи остатък от дължимо и неплатено обезщетение за оставане без работа за период от 1 /един/ месец, при прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, което е общо в размер на 1 826,66 лева, от които платени 666,52 лева ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът М. Н. Н. твърди, че по силата на трудов договор № 00020707/03.08.2021г. работил като „Склададжия“ при работодателя - „Е.“ АД.

Съгласно изискванията на КТ бил уговорен размера на трудовото възнаграждение, а именно - основно трудово възнаграждение в размер на 1031,00 лева - месечно, 1 допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - по 0,6% за всяка отработена година на съответната длъжност и срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор, еднакъв и за двете страни - 30 дни. С Допълнително споразумение от 01.10.2021г. основното трудово възнаграждение на М.Н. било изменено на 1 289,00 лева, с Допълнително споразумение от 01.06.2022г. - на 1 547,00 лева, като ищецът бил преназначен на длъжност „Монтажник“. С Допълнително споразумение от 01.07.2022г. основното трудово възнаграждение на Н. било изменено на 1 805,00 лева.

Процесният трудов договор № 00020707/03.08.2021г., сключен между страните, бил прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ със Заповед № 96/29.04.2024г.

С прекратяване на трудовото правоотношение работодателят определил на работника да се изплатят и обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на 1 826,66 лева и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 498,18 лева.

Твърди се в исковата молба, че след прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване в щата, М. Н. останал без работа и има право на обезщетение по чл.

222, ал. 1 от КТ в размер на 1 /едно/ брутно трудово възнаграждение в размер на 1 826,66 лева.

След прекратяване на трудовия договор от дължимите обезщетения, работодателятответник, сочи ищеца в исковата си молба, че му изплатил на 27.06.2024г. единствено сумата в размер на 666,52 лева, представляваща частично обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Поради това, че ответникът въпреки многократните покани да изпълни доброволно задължението си, до настоящия момент не извършил плащане, обосновавало правния интерес М. Н. Н., ЕГН ********** да предяви осъдителен иск за осъждане „Е.“ АД, ЕИК *** да плати горепосочените суми. В изпълнение на чл. 127, ал. 4 от ГПК, като начин на плащане на процесната сума ищецът сочи - банков превод по банкова сметка на ищеца, а именно: „***“ АД, IBAN: ***.

В уточнителната си молба ищецът е допълнил, че ТПО е възникнало с ответника по силата на Трудов договор № 00020707/03.08.2021г., било прекратено, съгласно чл. 335. ал. 2, т. 3 от КТ, с връчването на Заповед № 96/29.04.2024г. на 29.04.2024г. Размерът на последното получено брутно трудово възнаграждение бил в размер на 1 826,66 лева. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се претендира за 6/шест/ дни. Трудовото възнаграждение било изплащано по банков път по посочена от М. Н. банкова сметка. Видно от представената с исковата молба Заповед № 96/29.04.2024г., уточнява на последно място ищеца, че инициативата за прекратяване на трудовото правоотношение била на работодателя - ответник.

В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е представил с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на: 1. Трудов договор № 00020707/03.08.2021г.; 2.

Длъжностна характеристика за длъжността „Склададжия“; З. Допълнително споразумение от 01.10.2021г.; 4. Допълнително споразумение от 01.06.2022г.;5.Длъжностна характеристика за длъжността „Монтажник – велосипеди“; 6. Допълнително споразумение от 01.07.2022г.; 7.

Заповед № 96/29.04.2024 г.; 8. Молба от 29.05.2024г. за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ; 9. Преводно нареждане от 27.06.2024г.; 10. Регистрационна карта в „Бюро по труда“- гр. Варна и 11. Служебна бележка от 29.05.2024г. за регистрация в „Бюро по труда“гр. Варна.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът е квалифицирал предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ; чл. 224, ал. 1 КТ; чл. 222, ал. 1 КТ ведно с акцесорните искания по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като с доклада по делото,обявен за окончателен , без възражения на страните , е разпределил и доказателствената тежест между страните, допуснал до събиране относимите и допустими доказателства .

В открито съдебно заседание проведено на дата 28.07.2025 г. ищецът , редовно уведомен, не се явява, не се и представлява . В молба-становище вх.рег.№ 64890/21.07.2025 г. от адв. Е. Т. – ДАК – пълномощник на ищеца, ищецът не възразява да бъде даден ход на делото в отсъствие на адв.Т.. Заявява, че поддържа изцяло подадената искова молба и моли да бъдат приети представените с нея писмени доказателства. Няма други доказателствени искания. Представя списък на сторените разноски по чл. 80 от ГПК. Ако ответникът не се яви, предвид обстоятелството, че същият не е депозирал отговор на исковата молба, моли съдът да постанови неприсъствено решение, ведно с присъждане на сторените разноски.

2

Ответникът по делото, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 ГПК не е изпратил представител за откритото съдебно заседание.

СЪДЪТ, въз основа на доказателствата по делото, на база приложимия закон , приема за безспорно установено и изяснено по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна :

Видно от Протокола от откритото съдебно заседание проведено на 28.07.2025 г-, искането на ищеца съдът да се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл.

238 от ГПК, настоящият съдебен състав е намерил за основателно. Това е така, защото съгласно чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на искова молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В настоящия казус е налице именно фактическия състав на чл. 238, ал. 1 ГПК, поради което и искането на ищцовата страна е било уважено и съдебното дирене прекратено.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването на представител на ответника в съдебно заседание, без да е поискано делото да се гледа в отсъствие на ответника, липсата на отговор на искова молба, както и че предявените искове вероятно са основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като исковете бъдат уважен изцяло.

С оглед изхода на спора съдът съгласно разпоредбите на чл. 81 и чл. 78,ал.1 ГПК в полза на ищеца и в тежест на ответника следва де се присъдят сторените от ищеца съдебно деловодни разноски .

Съдът присъжда в полза на ищеца сторените разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК , приобщен на л. 44-ти по делото , кореспондиращ и с доказателствата за извършените разноски /л.45-48/ - сумата в общ размер на 1 150.00 лв.

Характера на предявените искове и уважаването йм налага съдът да определи и възложи съгласно чл. 78, ал.6 ГПК в тежест на ответника дължимите се по всеки от трите иска държавни такси в полза на РС Варна .Сборът от дължимите такси по трите ОСИ възлиза на сумата от 173.06 лв. която съдът възлага в тежест на ответника и в полза на бюджета на съдебната власт , т.к. ищците по трудови дела по силата на закона са освободени от плащане на държавни такси .

На последно място съгласно чл.242, ал. 1 , предложение последно ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частите в които присъжда обезщетенията по КТ в полза на ищеца и в тежест на ответника .

Мотивиран от изложеното и на основание чл.238 от ГПК, вр. чл.239 ГПК, Варненският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 1 826,66 лева (хиляда осемстотин двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки ), представляващи дължимо и неплатено обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работодателя - ответник „Е.“ АД при прекратяване на трудовото правоотношение за срока на уговореното предизвестие, което е 30 дни, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 498,18 лева (четиристотин деветдесет и осем лева и осемнадесет стотинки), представляващи дължимо и неплатено обезщетение за 6 дни неизползван платен годишен отпуск ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

3

ОСЪЖДА ответното дружество „Е.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. И. Б. -Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца М. Н. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** СУМАТА от 1 160,14 лева (хиляда сто и шестдесет лева и четиринадесет стотинки), представляващи остатък от дължимо и неплатено обезщетение за оставане без работа за период от 1 /един/ месец, при прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата, което е общо в размер на 1 826,66 лева, от които платени 666,52 лева ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 10.12.2024г. до окончателното плащане, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 , предложение последно ГПК предварително изпълнение на Решението в частите в които съдът е уважил предявените от ищеца искове с правно осн. чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ; чл. 224, ал. 1 от КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД и чл. 222, ал. 1 от КТ, вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД.