Разпореждане № 50 от 12.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 50 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Съдия:

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500023 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от Д. Г.

М., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Л. И., срещу решение № 867/ 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 173/ 2025 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за установено, че Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. **, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните представители Х.М.М и П.В., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098 от 27.08.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2316/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: - 1000 лв. /хиляда лева/ - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 245723 от 14.12.2018 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. Г. М., вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.08.2024г./ до окончателното погасяване.

Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни 1 съображения по процесуалните доказателствен материал. действия на страните и събрания

Поддържа се, че съгласно чл. 26. ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид на това в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 о г ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.

Поддържа се във въззивната жалба, че Договор за паричен заем Кредирект №2 45723 от 14.12.2018г., сключен между „Сити Кеш“ООД и Д. Г.

М. следва да бъде прогласен за нищожен на основание чл. 26 ал.1, предл.1.

ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр.с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

С оглед изложената недействителност на договора За кредит, заплащането на посочените разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство се явява лишено изначално от основание.

Поддържа се, че давността на вноските по договор за потребителски кредит е 5 години за главницата, като започва да тече от момента на изискуемостта на всяка отделна вноска - от датата, на която тя трябва да бъде платена съответната вноска. Този срок е определен съгласно общия петгодишен давностен срок по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите. Неправилно и незаконосъобразно в постановеното решение е посочено, че 5-годишният давностен срок за цялата главницата е 2 започнал да тече считано от датата на крайния срок на процесния договор за заем -16.12.2019 г., а не за всяка вноска поотделно. Съгласно представения договор за паричен заем кредит № 245723, сключен на 14.12.2018 г. и посоченият в същия погасителен план падежът на първата вноска е 14.01.2019 г., и съответно давностният й срок за плащане изтича на 14.01.2024, а на дванадесетата е 16.12.2019 г. и изтича на 16.12.2024 г.

Давностният срок при падеж на отделни вноски по договор за кредит тече от момента на падежа (изискването) на всяка отделна вноска. Това означава, че за всяка вноска по договора за кредит се отваря давностен срок от нейния падеж, а не от датата на изискуемостта на целия кредит, както се твърди в обжалваното решение. Съгласно Тълкувателно решение № 3/2023г. на Върховния касационен съд е уреден окончателно въпросът за давностния срок при погасяване на кредит на вноски. Според решението, давностният срок за главницата е пет години за всяка отделна вноска, която става изискуема на различни данни според погасителния план.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 867/ 05.11.2025 г., постановено по гражданско дело № 173/ 2025 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с която са уважени предявените искове – признава за установено, ч е Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. **, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните представители Х.М.М и П.В., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1098 от 27.08.2024г., издадена по ч. гр. д. № 2316/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно: - 1000 лв. /хиляда лева/ - главница по Договор за паричен заем Кредирект № 245723 от 14.12.2018 година, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Д. Г. М., вземанията по който са прехвърлени на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 година, за което длъжникът е уведомен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.08.2024г./ до окончателното погасяване, както и за отмяна на решението и в частта, с която се осъжда Д.

Г. М. да заплати на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство в размер на 17,78лв. разноски по заповедното производство по ч. гр. д.№ 2316/ 2024г. на P C гр.Благоевград и сумата от 223,71лв. представляваща общ размер на 3 разноските, дължими за исковото производство по гр. д.№ 173/ 2025г. на РСгр. Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд Благоевград РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА в. гражданско дело № 23/ 2026 г. по описа на ОС Благоевград в открито съдебно заседание за 12.02.2026 г. от 09.00 часа, за която дата да се призоват страните.

Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията, която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

Определението не подлежи на обжалване.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдиите.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 4