Решение № 1658 от 16.10.2023, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1658 гр. Пловдив, 16.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева при секретаря

Полина Цветкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 936 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба на Б.З.И. с

ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-94 от 23.03.2021 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Б.И. против срещу Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2 от 12.02.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО е отказано изменението на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя.

Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Б., и в представено по делото писмено становище по същество, моли за отмяна на решението, като излага съображения относно неяснота на проведеното пред пенсионния орган производство, както и на мотивите на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, включително липса на волеизявление във връзка с основанието за отказ от изменение на пенсията по чл.99 от КСО, неуведомяването му за производството, излагане на мотиви от пенсионните органи за недобросъвестност на жалбоподателя с различно съдържание от тези по предходно разпореждане от 15.05.2014 г. Сочи се, че изводите на пенсионните органи относно установено оригинално пенсионно досие на жалбоподателя са неверни и недоказани, като произнасянето им е направено в нарушение на административните правила и без извършено изследване на авторството на заявлението за пенсиониране. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна

Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М., оспорва жалбата, като моли обжалваното решение да се потвърди като правилно и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. В писмено становище по същество се излага хронологията на административното производство и конкретни съображения в подкрепа на така направеното искане за отхвърляне на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение по размера на адвокатския хонорар.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорения акт и доколкото е налице отхвърляне на негова предходна жалба, то е налице принципно правен интерес от обжалването на процесното решение, с което на практика в една или друга степен се интервенира в правната сфера на жалбоподателя. Жалбата е депозирана и в законоустановения срок с оглед датата на връчване на оспореното решение, видно от приложеното по делото копие от известие за доставяне, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна, от събраните по делото писмени доказателства се установява следното:

Въз основа на заявление /молба/ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст от дата 03.10.2000 г. от името на жалбоподателя И., но непопълнено от него и вероятно неподписано от него, което заявление било прието на същата дата в ТП на НОИ Пловдив и по което били описани като приложени документи за трудов стаж, включително и такива със сочени осигурители, при които жалбоподателят в действителност не бил полагал труд, с Разпореждане № 31/ПРN01101/10.10.2000 г. на жалбоподателя И. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 03.10.2000 г. при осигурителен стаж от II категория 22 г. 02 м. 19 дни, осигурителен стаж от III категория - 18 г. 00 м.

09 дни и общ осигурителен стаж към III категория по чл.104 от КСО - 45 г. 09 м.

18 дни. Във връзка с преглед на пенсионните досиета през 2013 г. и установена липса на оригиналното пенсионно досие на Б.И. в архива на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ- Пловдив, била преценена необходимост от установяване на правомерността на отпуснатата на И. пенсия за ОСВ, като в резултат от извършените проверки и събрани допълнително доказателсства се достигнало до издаването на Разпореждане №**********/Протокол 652/15.05.2014 г., на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ Пловдив, с което на основание чл.99, ал.1, т.5 от КСО /в тогавашната редакция на разпоредбата/ било отменено разпореждането за отпускане на пенсия от 10.10.2000 г. и всички последващи го и на основание чл.68, ал.4 от КСО на И. била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, но от 24.07.2005 г. пожизнено със зачетен осигурителен стаж само от трета категория. В разпореждането било посочено, че отмяната на предходното такова за отпускане на пенсия се налага, предвид установеното, че жалбоподателят има установен осигурителен стаж само от трета категория и поради това и изобщо не е имал право на пенсия по параграф 4, ал.1 от ПЗР на КСО, изискващ като условие наличието на 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Поради това и в разпореждането като основание за отмяна на влязлото в сила такова за отпускане на пенсията и съответно всички последващи го било посочено това по съответната редакция на закона чл.99, ал.1, т.5 от КСО към момента на произнасяне на разпореждането, а именно отмяна поради неправилно отпускане на пенсията. Въпросното разпореждане от 15.05.2014 г. било последвано от Разпореждане № **********/Протокол Ра-305/20.05.2014 г., с което на основание чл.98, ал.2, вр. с чл.114, ал.1 от КСО било разпоредено жалбоподателят И. да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2004 г. до 31.05.2014 г., ведно с лихви, като задължението за предходния период от първоначалното отпускане на пенсията 03.10.2000 г. до 31.12.2003 г. било признато за погасено по давност. Последвало оспорване и на двете разпореждания - това от 15.05.2014 г. и това от 20.05.2014 г., като, в крайна сметка, с Решение № РД-159/25.06.2014 г. на Директор на ТП на НОИ Пловдив била оставена без уважение жалбата на И. против Разпореждане №**********/Протокол 652/15.05.2014 г. Решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив било обжалвано пред съда като с Решение 126/22.01.2015 г. по адм. дело № 2696/2014 г. на Административен съд Пловдив била отхвърлена жалбата на И.. Предвид прекратяване на образуваното по касационна жалба срещу това съдебно решение производство пред ВАС с определение от 14.03.2016 г., на практика Разпореждането с №**********/Протокол 652/15.05.2014 г. влязло в сила. По другото разпореждане с № **********/Протокол № Ра-305/20.05.2014 г. на Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив, след първоначално спиране на производството по жалбата срещу него и впоследствие неговото възобновяване, било произнесено Решение № 2153-15-263/04.11.2016 г. на Директор на ТП на НОИ, с което жалбата против разпореждането по чл.114 от КСО била отхвърлена. Това решение на контролния административен орган било оспорено пред съда, като с Решение № 523/03.04.2017 г. по адм. дело № 2716/2016 г.

Административен съд Пловдив отхвърлил жалбата на И.. С Решение № 7607/07.06.2018 г., постановено по адм. дело № 5731/2017 г. обаче ВАС отменил съдебното решение на административния съд, съответно Решението на Директор на ТП на НОИ Пловдив от 04.11.2016 г. и потвърденото с него Разпореждане от 20.05.2014 г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ Пловдив. В тази връзка и жалбоподателят бил уведомен, че се прекратява удръжката от пенсията му, извършвана въз основа на отмененото разпореждане по чл.114 от КСО и удържаната му по разпореждането от 20.05.2014 г. сума била възстановена по сметка на жалбоподателя. Впоследствие в ТП на НОИ Пловдив постъпила информация за образувано досъдебно производство № 260/2019 г., по пр. преписка № 2818/2019 г., по описа на РП Пловдив, по което наказателно производство били приобщени като доказателства открити в хода на разследването пенсионни досиета, сред които и такова за жалбоподателя И., съдържащо няколко документа, включително и разпореждането за отпускане на пенсия от 10.10.2000 г., както и молба от името на жалбоподателя за отпускане на пенсия. Въпросните документи били копирани и предоставени на магнитен носител на пенсионните органи, като в тази връзка по издадена заповед за това се извършила проверка на документите, намиращи се в така установеното пенсионно досие на жалбоподателя. Проверката завършила с издаването на доклад до Директора на ТП на НОИ Пловдив, в който, след като се описала хронологията на развилите се отношения между жалбоподателя и пенсионния орган, включително и всички проведени административни и съдебни процедури и изходът от тях, по повод на предадените от прокуратурата копия на документи, било заключено, че е налице прилагане на такива с невярно съдържание. Установено било, че тези документи от намереното досие и тези, които лично са представени от жалбоподателя през 2014 г. в хода на административното производство, са със съществено различие относно осигурителен стаж, осигурители, при които е положен, заемани длъжности, като единствено е налице идентичност на документа за редовна военна служба. Отново бил направени извод, че документите не потвърждават първоначално признатия осигурителен стаж от втора категория труд. В крайна сметка в доклада било посочено, че следва да се приеме, че жалбоподателят И. е действал неправомерно, като е декларирал неверни данни и укрил осигурителен стаж, който е следвало да обяви и наличието на пенсионно досие по заявлението от 03.10.2000 г., водело до извода, че И. съзнателно се е възползвал от документи с невярно съдържание, за да му бъде отпусната пенсия за ОСВ от по-ранна дата и в по-голям размер, като отпускането на пенсията с разпореждането от 10.10.2000 г. не се дължало на грешка на длъжностно лице, а на това, че жалбоподателят бил представил документи с невярно съдържание и бил укрил факти за постигане на неправомерна цел. Посочено било в доклада, че лицето е знаело, че няма право да получава пенсията, отпусната с разпореждането от 10.10.2000 г., поради което се явявало недобросъвестно. Прието било, че в тази връзка правилно е било отменено това разпореждане с влязлото в сила такова от 15.05.2014 г. Докладът приключил с предложение да се постанови разпореждане с основание по чл.99 от КСО и се направи нова преценка за неправилно изплатената сума за пенсия и съответно възстановената сума за пенсия в изпълнение на решението на ВАС от 07.06.2018 г. На 12.02.2021г. Ръководител на ПО при ТП на НОИ Пловдив издал и процесното Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2, с което на основание чл.99, ал.1 от КСО постановил отказ да се измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя И.. В разпореждането като мотиви изрично се посочило, че тъй като осигурителният стаж и доход, фигуриращ в представените от прокуратурата документи, приобщени по досъдебното производство, въз основа на които е бил определен индивидуалният коефициент и отпусната пенсия за ОСВ, считано от 03.10.2000 г. на И. по условията на §4 от ПЗР на КСО, са недоказани, то не е налице и някоя от предпоставките по чл.99 от КСО за отмяна или изменение на влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014 г., с което пенсията е била отпусната с действителния осигурителен стаж и осигурителен доход, установени при предходната проверка по чл.108 от КСО. В тази връзка и на основание чл.99, ал.1 от КСО било отказано изменение на влязлото в сила разпореждане от 15.05.2014 г. Това разпореждане за отказ било обжалвано от И. пред Директор на ТП на НОИ, който със сега обжалваното решение № 2153-15.94/23.03.2021 г. отхвърлил жалбата. В мотивите към своето решение след проследяване на хронологията на административното производство и обсъждане на събраните доказателства касателно осигурителен стаж и доход на жалбоподателя, било прието, че представеното копие на пенсионно досие на И., представляващо веществено доказателство по образувано досъдебно производство №260/2019 г. по прокурорска преписка №2818/2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив, не променя установената фактическа обстановка относно положения осигурителен стаж, неговата категория и действителната продължителност, както и базисен период на жалбоподателя, установени с влязло в сила разпореждане № **********/ прот. №652/15.05.2014 г. В тази връзка било прието, че правилно с разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-2/12.02.2021 г. Ръководителят на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 99, ал.1 от КСО е отказал изменение на горепосоченото, влязло в сила разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Б.З.И..

Разпечатката съдържа 21 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b727442e-3c55-47b0-9e9b-6f3ad3dce155