Определение № 3033 от 13.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3033 гр. София, 08.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503067 по описа за 2023 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на С. С. А. срещу протоколно определение от 10.10.2023 г. на СГС, ГО –I, 11-ти с-в, по гр. д. № 8378/2022 г., с което е прекратено производството пред СГС по възражение за местна подсъдност и същото е изпратено по компетентност на БОС.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът необосновано е приел, че настоящия адрес на ищеца към датата на предявяване на иска е в гр. Айтос, наред с това неправилни са и изводите му, че мястото на увреждане било също в гр.

Айтос. Твърди, че настоящият адрес на ищеца към датата на предявяване на иска бил в чужбина – Република Турция, което се установявало от приложеното удостоверение с изх.№ 3675 от 17.10.2023г. за промени в настоящия му адрес. Съдът неправилно бил приел, че мястото на увреждане е по адреса на ищеца – подобно тълкуване на мястото на увреждането лишавало специалната местна подсъдност от изборния й характер. Искът по чл. 2б от ЗОДОВ бил за обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОПСофия, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София. Очевидно било, че увреждането от това нарушение е настъпило в град София, където е 1 образувано и се разглежда забавеното дело, защото в град София са извършени вредоносните действия/бездействия, респ. са издадени неправилните актове, довели до забавяне на делото.

Счита, че нормата на чл. 7 от ЗОДОВ, която е създадена с цел улеснение на ищеца и предвижда в негова полза изборна подсъдност по неговия настоящ адрес или по мястото на увреждане, за да парира евентуалните възражения за местна подсъдност на ответника за изпращане на делото по подсъдност по ответниковите седалище и адрес на управление.

Специалната изборна местна подсъдност по чл. 7 от ЗОДОВ била приложима само тогава, когато ищецът сам иска да отклони приложението на общото правило за местна подсъдност по адреса на ответника. Твърди, че ако ищецът не е избрал специалната подсъдност по чл. 7 от ЗОДОВ, предявявайки иска в съда по седалището на ответника, приложими са общите правила за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК и чл. 108, ал.1 от ГПК – искът се предявява в съда по седалището на ответното държавно учреждение. Право на ищеца е да реши дали да се възползва от предвидената в негова полза и улеснение изборна подсъдност, а ако това право не е упражнено се прилагат общите правила за местна подсъдност. посочва в този смисъл Определение № 1625 от 1.05.2018 г. на САС по в. гр. д. № 2569/2018 г.; Определение № 1334 от 25.04.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1919/2018 г. Изключението от общото правило за местна подсъдност по седалището на ответника, като предвиденото по чл. 7 от ЗОДОВ, не било императивно, а е предоставено на избора на ищеца.

Когато ищецът в производство по реда на ЗОДОВ няма настоящ адрес или седалище на територията на страната, счита, че приложение по аналогия намира нормата на чл.107 ал.3 от ГПК във връзка с чл.7, ал.1 от ЗОДОВ и той може да се ползва от предвидената изборна местна подсъдност като предяви иска си пред съда по мястото на увреждането или пред надлежния съд в София. Избраната от него подсъдност обвързва сезирания съд и той не може да препраща делото на другия алтернативно компетентен орган – в тази насока сочи Определение №4383 от 16.12.2022г. по ч.гр.д.№4461/2022г. по описа на ВКС, Трето ГО.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на съдопроизводството.

2

Ответната по частната жалба страна не е изразила становище в срок.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по съществото си е основателна.

Предмет на производството пред СГС е иск с правно основание чл. 2б от ЗОДОВ, предявен от ищеца С. С. А. срещу Прокуратурата на Република България за обезщетение за нарушаване на правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., в последствие преобразувано в сл. дело №780-II/1998г. по описа на ВОП-София, а сега ДП №II-048/1999 по описа на ВОП-София.

В срока за отговор ответникът е навел възражение за неподсъдност на спора пред СГС, поради липсата на специалната местна подсъдност по чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ в двете й алтернативи.

Безспорно, след като е предявен иск с посоченото правно основание, приложение относно правилата на местна подсъдност намира специалната разпоредба на чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ. Същата предвижда предявяването на иска алтернативно пред съда по настоящия адрес или седалището на ищеца или по мястото на увреждането. Тази изборна подсъдност е предвидена в полза на ищеца, който може да избере едно от двете.

Твърдят се вреди от продължителното разследване от ответника, като безспорно в този случай мястото на увреждането е седалището на ответника, където е извършено забавеното разследване – гр. София.

Видно от представеното удостоверение за регистриране на настоящ адрес на ответника, за периода от 01.01.1999г. до 17.10.2023г. същия е имал регистриран настоящ адрес в Република Турция т.е. към момента на подаването на исковата молба настоящия адрес на ответника е бил в Турция.

В този случай искът по настоящ адрес на ищеца следва да се предяви пред СГС по аналогия на чл. 107 ал.3 от ГПК (в този смисъл Определение № 4383 от 16.12.2022г. по ч.гр.д.№ 4461/2022г. по описа на ВКС, Трето ГО).

С оглед установените обстоятелства е видно, че и двете алтернативи на чл. 7 ал.1 от ЗОДОВ за определяне на местната подсъдност на спора, сочат като местно компетентен съответния съд в град София.

По изложените съображения,

3 постановеното определение по подсъдността следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на производството.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.10.2023 г. на СГС, ГО –I, 11ти с-в, по гр. д. № 8378/2022 г., с което е прекратено производството пред СГС по възражение за местна подсъдност и същото е изпратено по компетентност на БОС.

Връща делото на СГС за продължаване на производството.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4