Решение № 3299 от 26.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3299 гр. Пловдив, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330109601 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата В. Д. К. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на сключения между нея и ответника Договор за потребителски кредит ******************* г. като противоречащ на принципа на добрите нрави, неравноправен по смисъла на ЗЗП, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да осъди ответникът да й заплати сумата 3 003, 79 лева, платена от нея на ответника без основание по нищожен Договор за потребителски кредит *********************** г., заедно със законната лихва, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответникът “Профи Кредит България” ЕООД – гр. София оспорва исковете и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако приеме исковете за допустими – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства и заключението от 03.04.2026 г. на вещото лице по ССЕ Б. Д., се установява, че действително между ищцата и ответника е бил сключен Договор за потребителски кредит *************************** г., с който ответникът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 5 000 лева, за срок от 36 месеца, както и, че при сключването на Договора ищцата е поискала и закупила платен пакет от допълнителни услуги, като с включването на тези допълнителни услуги към ГПР по Договора, кредитът се оскъпява със 75 % и общият ГПР е 743, 44 % - поради което съдът намира за основателни наведените от ищцата доводи за нищожност на Договора, поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и следва да се уважи.

С оглед нищожността на Договора, съдът намира, че платените от ищцата на ответника суми по Договора над размера на главницата – 5 000 лева, се явяват платен без основание, поради което искът с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД също се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло (тъй като претендираният размер е по-нисък от действително извършените от ищцата плащания на задълженията й по договора), като сумата се присъди в евровата й равностойност (1 535, 81 евро), заедно със законната лихва от 27.05.2025 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер на 127, 82 евро – платен депозит за ССЕ, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 303, 07 евро ДТ. Ответникът следва да заплати на пълномощиника на ищцата адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 480 евро с ДДС (по 240 евро с ДДС за всеки един от двата иска) – като с оглед фактическата и правна сложност на спора, обстоятелството, че ищцата е предявила два иска и общата цена на исковете, както и предвид обстоятелството, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА НА сключения между „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от *************** С. Н. Н. и Н. М. Л., И В. Д. К., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*************“ № **, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„************” № **, ап.***, Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК ****************, представлявано от адвокат Е. Г. И., Договор за потребителски кредит ***************************** г., КАТО противоречащ на принципа на добрите нрави, неравноправен по смисъла на ЗЗП, заобикалящ материално-правните изисквания на чл.19, 2 ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление И Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА В. Д. К., с посочените ЕГН, адрес И съдебен адрес, СУМАТА 1 535, 81 евро, платено от ищцата на ответника без основание по сключения между страните нищожен

Договор за потребителски кредит

*********************** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 27.05.2025 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 127, 82 евро, А в полза на бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 303, 07 евро ДТ.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, ДА ЗАПЛАТИ НА Еднолично адвокатско дружество Е. И., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***********” № **, ап.**, представлявано от адвокат Е. Г. И., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. В РАЗМЕР НА 480 евро с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3