Определение № 2081 от 25.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2081 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х.ва като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002103410 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото ЗАД „ДаллБогг: живот и здраве“ АД, подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. П. срещу решение № 57/07.03.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 750/2022 г. на Хасковския окръжен съд.

Въззивното решение е обжалвано в частта, с която, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 124/28.07.2022 г. по гр. дело № 783/2021 г. на Харманлийския районен съд, като краен резултат дружествотожалбоподател е осъдено, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да заплати на ищцата Й. А. Л.

(тогава непълнолетна, действаща със съгласието на майка си К. П.) сумата 9 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на увреждания, причинени при пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 17.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2021 г. до окончателното `и изплащане.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежаща на касационно обжалване част от въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваната част, поради нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на дружеството-касатор, също чрез адв. П., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът длъжен ли е да съобрази само изчерпателно описаните в исковата молба телесни увреждания и психологически последици; 2) при довод 1 във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на съда относно размера на обезщетението за обезвреда спрямо характера на травматичните увреждания от ПТП, длъжен ли е въззивният съд да обсъди, въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, всички събрани и относими доказателства и доводи на жалбоподателя, съгласно чл. 236, ал. 2, във вр. с чл.

235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и самостоятелно да установи фактическата обстановка, към която да приложи относимите материалноправни норми; и 3) следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички възражения и доводи на страните, и обосновани мотиви защо съдът счита доводите и възраженията за неоснователни.

Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като счита, че разглеждането им ще допринесе за развитие на съдебната практика, както и че приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на настоящото дело според точния смисъл на законите и ще създаде съдебна практика по прилагането им.

Насрещната страна – ищцата Й. Л. (вече пълнолетна), чрез процесуалния си пълномощник адв. Х. З., в отговора на касационната жалба излага бланкетно становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и подробни съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства:

При обсъждане заключението на автотехническата експретиза (САТЕ) в съвкупност с писмените доказателства, съдът е установил, че на 17.01.2021 г. лек автомобил (л.а.) „мерцедес“, управляван от В. Г., се е движел със скорост около 43.4 км/ч, като водачът е предприел изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ със запазване посоката си на движение в момент, когато към кръстовището е приближавал л.а. „сеат“, управляван от М. Ю., движещ се със скорост от 37.2 км/ч.; между двата автомобила е настъпил кос удар, при страничен сблъсък – при контакт на предна челна част на л.а. „сеат“ със странична лява предна част на л.а. „мерцедес“, в зоната на преден ляв калник, предна лява врата и предно ляво колело; последвал е и втори удар, реализиран с предната дясна част на л.а. „мерцедес“ в бетонна колонка. Като причини за настъпване на ПТП, вещото лице е посочило изпълнение на маневра „преминаване през кръстовище“ от страна на водача на л.а.

„мерцедес“ по начин, несъобразен с вида и характера на кръстовището – без спиране и осигуряване на предимство на движещите се ППС по път с предимство. Ищцата е пътувала на задната дясна седалка в л.а. „мерцедес“, като при първия удар между двата автомобила, върху тялото на пострадалата ищца е въздействала ударна преносна инерционна сила в посока наляво и косо напред под малък ъгъл, а при втория удар на л.а. „мерцедес“ в бетонната колонка, върху тялото на ищцата е въздействала ударна преносна инерционна сила в посока напред и косо надясно под малък ъгъл. При втория удар, при правилно поставен предпазен колан тялото на ищцата ще бъде задържано на седалката и не би могло да контактува с детайли от оборудването на купето на автомобила, но може да бъде 2 осъществен контакт на крайниците с детайли от интериора на автомобила, като вещото лице е посочило и че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Съдът е приел, че в подкрепа на тези обстоятелства са и приетите по делото писмени доказателства – констативния протокол за ПТП от 18.01.2021 г., наказателното постановление от 10.12.2021 г., с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача В. Г., и прокурорското постановление от 06.12.2021 г. за прекратяване на наказателното производство.

Съдът е приел за безспорно установено и че към датата на ПТП е бил в сила договор за застраховка „гражданска отговорност“ между собственика на л.а. „мерцедес“, управляван от виновния водач В. Г., и ответното застрахователно дружество, данни за което съдът е възприел от представената по делото писмена „проверка“ за сключена застраховка „гражданска отговорност“, като е съобразил, че досежно това обстоятелство е налице и признание от страна на ответника, обективирано в подадения от него отговор на исковата молба.

Въз основа заключението на съдебно-медицинската експертиза (СМЕ) по делото въззивният съд е установил и че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени следните увреждания: счупване на лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край, контузия и болка в областта на дясната ключица и кръвонасядания по левия крак. Като най-силна, вещото лице посочва болката в лявата китка, поради счупването на лъчевата кост; след обездвижването болката е затихнала до пълното `и отзвучаване след около 2-3 месеца. По отношение на останалите травми, пострадалата е изпитвала умерено интензивни болки за кратко време. Състоянието на ищцата е било напълно възстановено от получените травми.

Вещото лице е обяснило, че при ищцата няма специфично увреждане, което категорично да сочи, че е била с поставен обезопасителен колан. Наред с това обаче експертът е разяснил, че счупването може да се получи, както с поставен колан, така и при липса на такъв – и при двата удара – страничен и челен, е било възможно возещият се отзад пътник да подпре ръката си в облегалката отпред и така да я счупи.

Съдът е установил още, че на 02.02.2021 г. ответникът е получил изпратено от ищцата заявление с искане за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., по което се е произнесъл със становище-уведомление от 18.03.2021 г., с което размерът на обезщетението е определен на 4 500 лв., изплатено на ищцата на 09.03.2021 г. с преводно нареждане

При обсъждане показанията на свидетелката К. П. (майката на ищцата) съдът е приел за установено, че пострадалата при процесното ПТП ищца, освен счупена кост на китката, имала много синини по краката и болки във врата. От болницата в [населено място] били изпратени в болницата в [населено място], където ги приели на следващия ден; през нощта след инцидента и преди приема `и в болничното заведение, ищцата е изпитвала силни болки. Била е с гипс на ръката в продължение на около един месец, през който не е можела да се обслужва самостоятелно; от по-леките травми се е възстановила след около 2-3 месеца.

Ищцата се страхува да се вози в автомобил; пазела си ръката и все още не може да я натоварва. Въз основа показанията на свидетеля В. Г. (виновния водач) съдът е установил, 3 че при управление на автомобила, в който се е возила ищцата, свидителят не е видял знака „стоп“ и е преминал през кръстовището без да спре, в резултат на което било реализирано ПТП; първият удар е бил с автомобила, движещ се по пътя с предимство, а втория – в бутик за сладки.

При така установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е намерил иска, предявен на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за основателен, предвид наличието на елементите от фактическия състав на основанието, визирано в посочената правна норма: валидно сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“, в сила към момента на настъпване на събитието, причинено виновно от водача на застрахования при ответника автомобил, и причинна връзка с претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените `и при пътния инцидент увреждания – счупване на лъчевата кост на лявата ръка в отдалечения край, контузия и болка в областта на дясната ключица и кръвонасядания по левия крак. Съдът отново е изтъкнал, че за установяването на тези обстоятелства е ценил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на СМЕ и САТЕ.

Доводите на ответника за недоказаност на неправомерно поведение на водача на застрахования при него автомобил, съдът е приел за неподкрепени от събраните по делото доказателства, като в тази връзка е изтъкнал издаденото срещу виновния водач наказателно постановление, с което е ангажирана административно-наказателната му отговорност, както и заключението на САТЕ, установяващи механизма на настъпване на процесното ПТП и причината за това, свеждаща се до допуснатото от водача на лекия автомобил „мерцедес“ нарушение на правилата за движение – чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът е длъжен да пропусне движещото се по път с предимство ППС. Въззивният съд е изтъкнал още, че за ангажиране отговорността било на прекия причинител на вредата, било на застрахователя не е необходимо противоправното поведение да осъществява признаците на престъпление по НК.

На следващо място въззивният съд е обсъдил, направеното от ответното дружество, възражение за съпричиняване, обосновано с твърдения за допуснато от ищцата нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, задължаваща водача и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителни колани. Съдът е посочил отново като безспорно установено със заключенията на САТЕ и СМЕ обстоятелството, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, но е приел, че това допуснато от нея нарушение на правилата на движение не обосновава извод за признаване на принос на пострадалата поради липсата на причинна връзка между неправомерното `и поведение – неспазването на правилото, визирано в чл.

137а, ал. 1 от ЗДвП, и причиненото `и увреждане. В тази насока съдът отново се е позовал на заключението на СМЕ и разясненията на вещото лице – съдебен лекар, от които по безспорен и категоричен начин е установено, че увреждането на ищцата може да се получи и при поставен предпазен колан – с изпъване на ръката напред и подпирането `и в облегалката на предната седалка. Съдът е приел, че този извод се подкрепя и от заключението на САТЕ, от което е установено, че и при двата удара – между двата автомобила, и между автомобила и бетонната колонка на търговския обект, е възможен 4 контакт между крайниците на пострадалата с детайли от оборудването на купето на автомобила, и в хипотеза на поставен обезопасителен колан.