Решение № 882 от 07.08.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000502874 по описа за 2023 година

САС е сезиран с въззивни жалби, предявени от двете страни, участвали в производството по гр.д. 3257/23 г. по описа на СГС.

С решение по делото № 4464/23 г. съдът е приел, че ответникът Прокуратура на Република България, като е повдигнал и поддържал незаконосъобразно обвинение спрямо ищцата Л. Д., е осъществил състава на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претърпените от ищцата неимуществени вреди са оценени в размер на 10 000 лв., а за забавено плащане е присъдена законната лихва от 27.04.22 г. За разликата до претендираните 30 000 лв. искът е отхвърлен като недоказан. Сторените от ищцата разходи в наказателния процес са зачетени като имуществени вреди и в нейна полза е присъдено обезщетение в размер на 7 800 лв., ведно със законната лихва от 27.04.22 г.

Ищцата оспорва правилността на решението в отхвърлителната му част, отнасяща се за обезщетяване на неимуществените вреди. Счита, че е неправилен изводът на съда, че не е доказано понасянето от ищцата на болки и страдания поради отлагане на ортопедична операция – последното направено, за да се даде възможност на ищцата да участва в процесуалните действия.

Ответникът оспорва решението в осъдителната му част с доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено, не е обоснован определеният от съда размер на обезщетението, разследването е приключило в разумен срок, а спрямо ищцата е била взета найлеката мярка за неотклонение – подписка.

Всяка от страните поддържа собствената жалба и оспорва тази на противната страна.

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка настоящият състав установи, че въззивните жалби са допустими и са насочени срещу валидно и допустимо решение. Дължи се произнасяне съобразно твърденията на страните за неправилност на решението с оглед доказателствата, събрани в първоинстанционното производство.

Въз основа доводите на страните и наличния по делото доказателствен материал, САС прави следните изводи:

Установено е, че на 20.11.19 г. спрямо ищцата е повдигнато обвинение за безстопанственост.

1

Към онзи момент тя е била директор на Държавния културен институт към Министъра на външните работи. На 04.10.21 г. СГС постановил присъда, с която приел, че ищцата не е виновна по повдигнатото обвинение. Присъдата била протестирана. С решение от 31.03.22 г. САС потвърдил присъдата на СГС и тя влязла в сила на 27.04.22 г.

Със свидетелски показания се установява, че ищцата била уволнена и поради воденото разследване тя не могла да си намери работа, въпреки желанието й да работи. Била отложена подмяна на раменна става, за да може ищцата като подсъдима да е на разположение на наказателния съд. От водените следствени действия ищцата търпяла притеснения. Променил се начинът й на живот. Отказвала посещение на културни събития. Била в състояние на стрес.

Огласяването на процеса уронило авторитета на ищцата, която се ползвала с име на капацитет в културните среди.

При определяне на обезщетението СГС е приел за доказано, че в професионалната среда на ищцата се знаело за водения процес, тъй като за предявяване на разследването ищцата била уведомена на служебния й адрес. Не са зачетени заявените вреди, свързани с телесни страдания поради липсата на доказателства за пряка причинна връзка между повдигнатото обвинение и отложена ортопедична операция. Прието е, че ищцата напълно променила начина си на живот в рамките на най-близкия социален кръг – семейството и близки хора, като станала затворена, ограничила контактите си, а с приятелка споделяла, че й тежат делата (същата свидетелка утвърждава, че ищцата обжалвала и заповедта за уволнение).

Тъй като не се спори за основателността на иска за обезвреда на неимуществени вреди, а за неговия размер, САС прави следните изводи.

Установено е, че ищцата е имала чисто съдебно минало и била служител към институт при МВнР. Длъжността й била ръководна – директор, а задълженията й били за организира прояви, свързани с популяризиране на културното наследство на България в чужбина. На това основание настоящият състав приема, че са налице предпоставките за определяне на завишено обезщетение спрямо случаите, в които биват оправдани лица с предходни криминални прояви. На фона на статута на ищцата в обществото несъмнено повдигането и поддържане на обвинение за престъпление от общ характер е стресогенно, обосноваващо накърняване на вярата й в справедливостта, пораждащо чувство за несигурност, тревожност и изнервеност. Следствие това било повишено напрежение в дома на ищцата и в същото време отдръпването й от участие в обществения и културния живот.

САС приема, че не са доказани вредите на ищцата, заявени в исковата молба и утвърдени във въззивната жалба, изразяващи се в отложена оперативна интервенция. Не е поискано назначаването на медицинска експертиза, която да установи какво е било състоянието на ищцата – дали и какви страдания е имала тя поради същото, необходима ли е била операция и защо същата е отложена; последното предизвикало ли е допълнителни страдания на ищцата. Без такива специални познания съдът не може да приеме за намиращо се в причинна връзка с поведението на ответника заявеното от ищцата физическо страдание и да прецени размера на обезщетението в пари.

Относно работния статус на ищцата се вижда, че същата към момента на образуване на наказателното разследване е била на пенсионна възраст. Според свидетеля Д. (съпруг на ищцата) тя е кандидатствала за заемане на различни длъжности, но не е получавала повторно обаждане. Извод на свидетеля е, че причина за безответното търсене на работа е воденото разследване. Ноторно е, че в ситуация на повишена безработица биват предпочитани по-млади служители, които трайно да изпълняват възложената им работа.

На основание горното жалбата на ищцата, че страданията й са подценени, е неоснователна.

Такава е и жалбата на ответника.

Видно от естеството на вмененото престъпление (безстопанственост спрямо паметник с тегло 2 тона при липса на възможност на ищцата да обезпечи транспортирането и съхранението на паметника и при договорни ангажименти на трето лице да извърши тази дейност) периодът на водене на наказателен процес е несъразмерен спрямо фактическата сложност на казуса.

Необоснован е доводът на ответника, че по-голяма част от производството е протекла в съдебна фаза, тъй като Прокуратурата е инициатор на последната чрез внасянето на обвинителен акт, а след постановяване на първоинстанционната оправдателна присъда – с протестиране на същата е разгърнато производство в още една съдебна инстанция. В продължение на две години и пет 2 месеца ищцата е била в стресово състояние. Макар и лека, мярката за неотклонение „подписка“ е ограничавала придвижването на ищцата и организирането на живота й съобразно личните предпочитания и воля. Спрямо човек с обществен авторитет, заемал ръководна длъжност, тези ограничения на фона на тревогите и несигурността се отразяват психо-соматично и последната причинност е несъмнена.

С оглед на разгърнатите съображения обжалваното решение следва да се потвърди. Същото е правилно и на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на първоинстанционния съд.

Поради извода на настоящия състав, че нито една от подадените жалби не е основателна, разноските за въззивното производство следва да се понесат от страните по начина, по който са направени.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 4464/23 г., постановено по гр.д. 3257/23 г. по описа на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3