Решение № 14443 от 25.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14443 гр. София, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110117066 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

В Софийски районен съд е постъпила искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Е. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.06.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *********/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********* аб.№ ********* за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения му от съда особен представител адв. Б., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва ответникът да има качеството на потребител на услугите на 1 ищеца и да е страна по договор за продажба на ТЕ. Оспорва да е ползвала услугите на ищеца на адреса на имота. Счита, че ОУ не я обвързват, тъй като не били надлежно публикувани. Оспорва да дължи цената на услугата за дялово разпределение. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва показанията на СТИ, тъй като в рамките на исковия период същото било неизправно. Моли за отхвърляне на исковете и за възлагане на разноските за производството в тежест на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

В тежест на ищеца с оглед възражението за давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ. прекъсване на погасителната давност за вземанията.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще 2 на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия, респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *********, дело № ********* г., заявление декларация от ********* г.), които анализирани в съвкупност водят до извода, че по силата на сключения договор за покупко-продажба Д. К. и Е. Т. са придобили на 21.11.2014 г. правото на собственост върху процесния недвижим имот, като във връзка с прехвърлянето на правото на собственост ответницата К. е подала до ищеца заявление декларация партидата за имота да бъде прехвърлена на нейно име. По изложените съображения и доколкото от доказателствата по делото не се установява противното, съдът приема, че в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. между ответницата и ищеца е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от нея право на собственост върху една втора идеална част от имота. Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът Д. К. дължи 1/2 част от цената на потребената през периода в имота топлинна енергия. В тази връзка и за пълнота съдът следва да посочи, че не е ангажирал в производството други доводи, а и доказателства защо счита, че ответницата следва да отговаря за цялото задължение при положение, че от документа за собственост е видно, че притежава една втора част от него.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства, а и това не се оспорва от ответника, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно счетоводство с „*********“ ЕООД, което е прехвърлило правата си по този договор на „Н.“ АД.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. В списъците за разределение на кубатурата в етажната собственост, процесният имот фигурира с отоплаем обем 140,64 куб.м., а с общи чатси 161,78 куб.м. През процесния период в 3 имота е имало 2 бр. отоплителни тела с монтирани ИРРО и един водомер за отчитане на разхода на топла вода. За отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. не е бил осигурен достъп за отчет на показанията на водомера и количеството топлинна енергия за подгряване на вода е начислена по нормативен път на база за двама потребители.

Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация е начислена също по нормативен път съобразно отопляемия обем на имота. Топлинната енергия за отопление на имота е начислена на база показанията на уредите в имота при наличие на възможност за дистанционното им отчитане. През отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г. не е ползвана ТЕ за отопление на имота. За процесния период задължението за имота възлиза на сумата 1569,64 лева. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение.

Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Като взе предвид възраженията на ответника, направени с отговора на исковата молба, документите, представени от третото лице помагач и заключението на вещото лице по СТЕ по отношение на служебно начисленото количество топлинна енергия за подгряване на вода за отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., съдът намира следното:

Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 Наредба № Е-РД-04-1 изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л. на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за отчитане. От така посочената подзаконова уредба се налага извод, че основната предпоставка за определяне на служебна енергия за отопление и подгряване на вода за единия отоплителен сезон от процесния период е неизпълнение на задължението на потребителя да осигури достъп до уредите, разположени в имота му, респ. да монтира сертифициран уред в имота си, по който са се извършва отчетът и начисляването на ТЕ по това перо.

Начисляването на служебна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният потребител (т. нар. неосигурен достъп).