Решение № 3665 от 01.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12350/2026
- Вид
- Решение № 3665
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- СИЛВИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА ТАЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3665 гр. София, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110212350 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-4332-006237 от 16.06.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на С. П. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Недоволен от НП е останал М., който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Бланкетно се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Депозирани са писмени бележки.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 16.03.2026 г., около 02:00 ч., жалбоподателят управлявал товарен автомобил „***“, с рег. № **********, собственост на трето лице /***** ЕООД, ЕИК **********, по път Е871, с посока на движение от КПП 54 Владая към с. Драгичево. Той бил спрян за проверка от екип на ОПП СДВР, при която се установило, че регистрацията на съответното МПС е прекратена 1 служебно, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 10.03.2026 г.
Материалите от проверката били докладвани в СРП, като бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
Въз основа на материалите по преписката е издадено и обжалваното НП № 26-4332-006237 от 16.06.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на С. П. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, като намери, че същите са достатъчни за изясняване на обективната истина по делото.
Съдът намира, че няма никакъв спор за фактите между страните, а всички доказателствени източници са абсолютно непротиворечиви и дават пълна картина за процесните събития. Ето защо, съдът кредитира с доверие цялата събрана по делото доказателствена съвкупност и намира, че не е нужно да излага подробни мотиви защо.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че АУАН и НП
Жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентен орган и в срок по чл. 34 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения – описанието на нарушението не отговаря на минималния стандарт за това, визиран в ЗАНН, а същото е и субективно несъставомерно. Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Нормата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и тези с които тя систематично и смислово е свързана са променени и считано от 07.09.2025г. и към датата на нарушението същата има друго съдържание, което не изисква уведомление на собственикът на МПС.
Такова уведомление дължи обаче информационния център съгласно чл.
2
574, ал. 10 от КЗ, считано от 01.08.2025г. Цитираната разпоредба предвижда, че информационният център уведомява собствениците на превозните средства, за които не е сключен договор за задължителна гражданска отговорност на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е прекратен и не е бил подновен, и им дава 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
По делото липсват доказателства, че собственикът на автомобила – "*****" ЕООД е бил уведомен чрез управителя и представляващ дружеството за извършеното прекратяване на регистрацията. Установява се тъкмо обратното, а именно че управителят на дружеството-собственик на товарния автомобил не е знаел за служебно прекратената регистрация на превозното средство, респ. че поради това не е могъл да информира жалбоподателя за това, когато му предоставил автомобила за послужване. Жалбоподателят е управлявал чужд автомобил, с поставени регистрационни номера, за който не е могъл да знае кога точно собственикът му го е придобил, дали и кога последният е изпълнил задължението си след придобиването му да го регистрира.
Горните изводи водят съда до извод, че НП е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени изцяло.
С оглед изхода на делото на жалбоподателят има право на разноски, но доколкото такива не се претендират, а и не са извършено, не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление (НП) № 26-4332006237 от 16.06.2026 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на основание вр. чл. 53 от ЗАНН, на С. П. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 255, 65 евро и наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3