Решение № 98 от 05.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Варна, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20233100502328 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба входящ № 32844/03.05.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Народно събрание на Република България чрез процесуалните му представители – E. Ц. и Л. Т., срещу Решение № 1028/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 6972/2021 г. по описа на РС-Варна, 20-ти с-в, в частта му, в която Районен съд – Варна е осъдил Народното събрание на Република България да заплати на Д. К. К., ЕГН **********: сумата от 23976,16 лв., представляваща неполучено нетно трудово възнаграждение, поради уволнение със Заповед № 6543/02.04.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, за периода 03.10.2019 г. до 05.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното изплащане; сумата от 2026,68 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за неполучено трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г. - до 17.05.2021 г., на основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ; сумата от 2492,71 лв., представляваща сторени в производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ; както и в частта, с която е осъдил Народното събрание на Република България да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 471,13 лв., представляваща част от платен от бюджета на съда депозит за вещо лице, на основание чл. 9 а, ал.2 от ЗОДОВ.

Във въззивната жалба са наведени доводи за недопустимост на съдебното решение поради липса на пасивна процесуалноправна легитимация на Народно събрание на Република България и доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част.

Въззивникът – Народното събрание на Република България, счита обжалваното решение за недопустимо, моли същото да бъде обезсилено. Алтернативно моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като неправилно и вместо него да бъде постановено решение, с което предявените искове срещу Народно събрание на Република България да 1 бъдат отхвърлени, като неоснователни.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Д. К. К., чрез процесуалния му представител адв. И. В. от АК -Варна, с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба входящ № 51079/07.07.2023 г. по описа на РС-Варна, подадена от Д. К. К., чрез процесуалния му представител адв. И. В. от АК -Варна срещу Решение № 1028/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 6972/2021 г. по описа на ВРС, 20-ти с-в, в частта му, в която Районен съд – Варна е: отхвърлил предявения от Д. К. К., срещу Народното събрание на Република България иск с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2298,00 лв., представляваща неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 03.04.2019 г. до 05.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното ѝ изплащане.

Д. К. счита първоинстанционното решение в тази му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в тази му част и да постанови друго решение, с което да уважи исковата му претенция.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от Народно събрание на Република България чрез процесуалните му представители – E. Ц. и Л.

Т., с който се моли съда, да отхвърли насрещната въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част.

В открито съдебно заседание Народното събрание на Република България, чрез процесуалния си представител – гл. юрисконсулт М. Г. поддържа въззивната жалба и отговора на насрещната въззивна жалба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание Д. К. К., чрез процесуалния си представител адв. И. В. поддържа отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание прокурор Данева моли първоиснтанционното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Д. К. К. срещу Народното събрание на Република България обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за вреди, претърпени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в приемането от Народното събрание на Република България на нормата на чл. 10, ал.1, изречение второ от Закона за митниците /Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Обявена за противоконституционна, с Решение № 7 на Конституционния съд на Република България, ДВ. - бр. 75 от 2019 г./, както следва: сумата от 24950,32 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено трудово възнаграждение, поради прекратяване на служебното правоотношение с Д. К., със Заповед № 6543/02.04.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, за периода 03.10.2019 г. до 05.03.2021г; сумата от 2108,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху горната главница, за неполучено трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г. - до 17.05.2021 г; сумата от 2298,00 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено допълнително 2 възнаграждение, за постигнати резултати, за периода от 03.04.2019 г. до 05.03.2021 г.; сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние на Д. К., ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното им изплащане.

Горепосочените искове са съединени в условията на евентуалност с предявени срещу Държавата, представлявана от министъра на финансите, обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 7 от Конституцията на Република България за осъждане на евентуалния ответник да заплати на ищеца следните суми, представляващи обезщетение за вреди, претърпени от приета от Народното събрание противоконституционна норма на чл. 10, ал.1, изр. второ от Закона за митниците и от неизпълнение от Народното събрание на задължението по чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд, както следва: сумата от 24950,32 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска, по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено трудово възнаграждение поради прекратяване на служебното правоотношение на Д. К., със Заповед № 6543/02.04.2019 г. на директора на Агенция „Митници“ за периода 03.10.2019 г. до 05.03.2021г; сумата от 2108,93 лв. (след допуснато увеличение в цената на иска, по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща обезщетение за забава върху главницата за неполучено трудово възнаграждение за периода 01.11.2019 г. - до 17.05.2021 г; сумата от 2298,00 лв.

(след допуснато увеличение в цената на иска, по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща неполучено допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода от 03.04.2019 г. до 05.03.2021 г; сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се във влошено здравословно състояние, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.05.2021 г. до датата на окончателното им изплащане.

В исковата молба Д. К. излага, че на 08.06.1987 г. е започнал работа в Митница Варна, първоначално по трудово правоотношение, а впоследствие като държавен служител, назначен със заповед, като неколкократното и ускорено бил повишаван в ранг. Поддържа, че с § 50, т.4, буква „а“ от ПЗР на ЗИДЗКПО, влязъл в сила на 01.01.2019 г. е изменен чл. 10, ал.

1 от Закона за митниците, чрез добавяне на изречение второ, а именно, че „Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.“ Излага, че специфичното изискване било гласувано на второ четене от Народното събрание на 07.11.2018 г. Твърди, че изменението на ЗМ дало правно основание на директора на Агенция „Митници“ да издаде Заповед № 6543/02.04.2019 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, поради привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер по ДП № 8/2016 г. по описа на ТСБОП - Варна, пр.пр. № 486/2016 г. по описа на СП. Административният орган приел, че промяната в чл.10, ал.1 от ЗМ съставлява обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения.

Поддържа, че така, в резултат на приетата от Народното събрание промяна, служебното му правоотношение е прекратено за длъжността „Главен инспектор в ТД на Агенция „Митници””, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, с ранг II младши, считано от 03.04.2019 г. Сочи, че поради противоречието на чл.10, ал.1, изречение второ от ЗМ с правото на Европейския съюз и Конституцията на Република България оспорил като незаконосъобразна Заповед № 6543/02.04.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, а с решението по административно дело №1090/2019 г. на Административен съд Варна, потвърдено с решение по административно дело № 11680/2020 г. на ВАС, заповедта била отменена. В впоследствие бил възстановен на длъжност „Главен инспектор в ТД на Агенция „Митници““, длъжностно ниво 6, експертно ниво 2, с ранг I младши със Заповед № 284/05.03.2021 г. на директора на Агенция „Митници“. Излага, че още в хода на делото, нормата на чл.10, ал.1, изречение второ от ЗМ била обявена за противоконституционна с Решение № 7/17.07.2019 г. по конституционно дело № 7/2019 г. на Конституционния съд, (обн. ДВ., бр. 75 от 24.09.2019 г.), влязло в законна сила на 28.09.2019 г. Поддържа, че съобразно мотивите на решението, с промяната в чл.10, ал.1 от ЗМ, законодателят е 3 ограничил правото на труд на обвиняемите и подсъдимите със същия интензитет, с който това е сторено за лицата, осъдени с влязла в сила присъда. Прието е също, че разпоредбата създава предпоставки за ограничаване на правото на труд, без да е достигнат конституционно търпимият предел, отвъд който заемането на държавна служба в митническата администрация би било морално неприемливо. Изложено е и, че нормата не е съобразена и с изискването да се използва най-мекото според обстоятелствата средство за ограничаване, като елемент от принципа за пропорционалност. Ищецът излага, че вследствие на приемането и прилагането на нормата е претърпял вреди, а съответствието на приетите от Народното събрание закони с Конституцията е негова отговорност. Счита, че съгласно чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, Народното събрание е длъжно да уреди възникналите правни последици от противоконституционния закон, за да бъде възстановен нарушеният конституционен ред, а бездействието на Народното събрание да стори това е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон.

На следващо място сочи, че нормата на чл.10, ал.1, изречение второ от ЗМ е приета и при съществено нарушение на правото на Европейския съюз, в частност на чл.15, §1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която предвижда, че „всеки има право да работи и да упражнява свободно избрана или приета професия“. Излага, че нормата е приета и в нарушение на чл. 48, и чл. 52 от Хартата, чл. 6, ал. 2 и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърди се, че е нарушена и Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 09.03.2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, тъй като съгласно директивата, държавите членки трябва да гарантират, че заподозрените и обвиняемите се считат за невинни до доказване на вината им в съответствие със закона. Наред с това, държавите членки не следва да представят заподозрените и обвиняемите като виновни преди окончателното решение.