Решение № 4793 от 27.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4793 гр. Пловдив, 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330118148 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. С. П., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител – неговата **** Н. Т. В., против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, съответстващи на наследствения му дял, а именно: 144.25 лева – главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки и услуги №**** от **** г.; 16.75 лева – договорна лихва за периода 09.02.2009 г. – 23.03.2009 г.;

40.42 лева – законна лихва за забава за периода 02.03.2009 г. – 14.09.2011 г.; 12.50 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които суми представляват 1/2 от общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 16589/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, срещу С. А. П., ЕГН ********** ( наследодател на ищеца С. С.

П.), издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които вземания са били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

Ищецът твърди, че против неговия наследодател С. А. П., *** на ****** г., бил издаден изпълнителен лист от ****** г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч. гр. д. № 16589/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Въз основа на издадения изпълнителен лист, на **** г. било образувано *** *** № ***/***** г. по описа на ******, с рег. № ****, с район на действие ***.

По *** дело били извършени следните действия: на 17.04.2012 г. била подадена молба за разсрочване на задължението от С. А. П.; на 19.06.2013 г.– наложен запор на банковите сметки на длъжника; на 03.09.2015 г. по *** дело постъпила молба за конституиране като взискател въз основа на договор за цесия от 15.05.2015 г. от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД; на 25.07.2017 г. и 24.09.2019 г. постъпили молби от взискателя за предприемане на изпълнителни действия; на 06.07.2022 г. – молба за налагане на запор и наложен запор.

1

Сочи, че на ****** г. длъжникът С. А. П. ***, поради което ищецът С. С. П., чрез законния си представител – неговата **** - Н. Т. В., бил конституиран като длъжник по *** *** № ***/***** г. по описа на ******, с рег. № ****, след което му била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № ****/**** г.

Излага, че ищецът не дължи претендираните по изпълнителното дело суми, тъй като същите са погасени по давност. В тази връзка навежда доводи, че от 19.06.2013 г., когато първоначалният взискател е поискал налагането на запор на банковите сметки на длъжника, в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което на 19.06.2015 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона.

Позовава се на Тълкувателно решение № **/** г. от ***** г. на ОСГТК на ВКС.

Счита, че от последното поискано и извършено изпълнително действие на 19.06.2013 г. до 19.06.2015 г. е изтекъл предвиденият в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК срок.

Изтъква, че молбата за конституиране като взискател по изпълнителното дело на цесионера по договора за цесия е подадена по вече прекратено изпълнително производство.

В този смисъл счита, че извършеното конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като взискател, не е породило действие и всички действия, извършени след датата на прекратяване на изпълнителното дело са ненадлежни и не са довели до прекъсване на погасителната давност.

Отделно, твърди, че процесните вземания са погасени с изтичането на петгодишна давност, считано от 19.06.2013 г. – датата на последното изпълнително действие, а именно: запор на банкови сметки на длъжника, до 19.06.2018 г., евентуално за периода от 25.07.2017 г. до 25.07.2022 г.

Навежда съображения, че в случая не намират приложение постановките на ППВС № ***** г., доколкото същите се прилагат по отношение на висящо изпълнително производство. Излага, че дори и при приложение на ППВС № ***** г., вземанията по издадения изпълнителен лист отново са погасени по давност, като същата е започнала да тече от 19.06.2015 г. – датата на прекратяване на изпълнителното дело и е изтекла на 19.06.2020 г., която дата предхожда предявяването на настоящия иск.

В уточняващи молби ищецът твърди, че след *** на длъжника С. А. П., последният е оставил ***: А.С.Ч., ЕГН **********, В.С.А., ЕГН **********, ищецът С. С. П., ЕГН ********** и А. С. П., ЕГН **********.

На 29.07.2022 г. А.С.Ч. подала заявление за ** ***, останало от **** С. А. П., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадено Удостоверение с изх. № ***** от **** г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под №**** г.

На 29.07.2022 г. В.С.А. подала заявление за отказ от наследство, останало от наследодателя С. А. П., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ****/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадено Удостоверение с изх. № ***** от **** г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под № ***/2022 г.

Твърди се, че *** част на ищеца С. С. П. е 1/2 от наследството на неговия ***, поради което отговаря за задълженията по *** *** № ***/***** г. по описа на *** ******, рег. № ****, до размера от 1/2 за всяко от вземанията.

Направено е уточнение, че единствените доброволни плащания по *** дело са извършени от третото по изпълнението лице – Н. В., както следва: на 09.05.2012 г. – сума в размер на 50 лева и на 09.07.2012 г. – сума в размер на 50 лева. С извършените две плащания в общ размер на 100 лева били погасени единствено и само такси и лихви по изпълнението. Сочи се, че други плащания не са извършвани нито приживе от длъжника С.

2

А. П., нито от наследниците след неговата ***.

С оглед изложеното, от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите, съответстващи на наследствения му дял, а именно: 144.25 лева – главница, дължима по договор за кредит за покупка на стоки и услуги №**** от **** г.; 16.75 лева – договорна лихва за периода 09.02.2009 г. – 23.03.2009 г.; 40.42 лева – законна лихва за забава за периода 02.03.2009 г. – 14.09.2011 г.; 12.50 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които суми представляват 1/2 от общия дълг, за който е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № ***/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив, против **** на ищеца, издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, които вземания са били прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за принудителното събиране на които е образувано *** дело № ***/***** г. по описа на *** ******, рег. № ****. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С молба, депозирана преди първо открито съдебно заседание, ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД моли да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден на ****** г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16589/2011 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу С. А. П., ЕГН ********** (*** на ищеца), за следните суми: сумата в размер на 288.51 лева - главница, дължима по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № **** от **** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД; сумата в размер на 33.49 лева - възнаградителна лихва за периода от 09.02.2009 г. до 23.03.2009 г.; сумата от 80.84 л е в а - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 02.03.2009 г. 14.09.2011 г.; сумата от 25 лева - разноски за заплатената държавна такса; сумата от 100 лева- юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 29.09.2011 г. до изплащане на задължението.

Страните по делото не спорят и, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано *** дело № ***/***** г. по описа на *********, рег. № **** на ***.

Страните по делото не спорят, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 15.05.2015 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

Няма спор между страните, а и това се установява от приетото по делото Удостоверение за наследници /л.10/, че на ****** г. длъжникът С. А. П. е починал, като е оставил ***: А.С.Ч., ЕГН ********** (****), В.С.А., ЕГН ********** (****), А. С. П., ЕГН ********** (***) и ищецът С. С. П., ЕГН ********** (***).

Няма спор между страните, а и това се установява от приетите по делото Удостоверения за отказ от наследство /л.17- 18/, че н а 29.07.2022 г. А.С.Ч. е подала заявление за отказ от ****, останало от наследодателя С. А. П., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 11077/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадено Удостоверение с изх. № ***** от **** г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под № ***/2022 г. На 29.07.2022 г. В.С.А. е подала заявление за отказ от наследство, 3 останало от наследодателя С. А. П., въз основа на което било образувано ч. гр. д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и издадено Удостоверение с изх. № ***** от **** г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под № ***/2022 г.

На първо място, съдът намира, че в конкретния случай, въпреки липсата на подаден отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК от ответника, последиците от неподаването на писмен отговор не следва да бъдат приравнявани с признание на иска или на фактите по спора. Липсата на отговор по чл. 131 ГПК не лишава ответника от възможност да заяви становище по иска в първото съдебно заседание, нито освобождава съда от задължението да събира доказателства по свой почин /да назначи вещо лице/, да обсъжда събраните по делото доказателства по искане на противната страна или да съобрази служебно известните му факти, когато те са от значение за решаването на делото. В този смисъл е Решение № 290 от 15.08.2011 г., по гр.д. № 1211/2010 г. по описа на ВКС, ГО, І гр.о. Освен това, едва след доклада по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора. Не следва законът да бъде тълкуван в смисъл, че неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да отрази становище по представените доказателства, вкл. тяхната относимост. Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок, прави иска основателен, или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК.

Ще следва де се отбележи и обстоятелството, че не може да бъде поставен знак за равенство пред различните хипотези на чл. 133 ГПК, т.е. пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна или погасителна давност да се приравни към ограничение за становище по основателността на иска. В този смисъл е и Решение № 67 от 06.07.2010 г. по търг.д. № 898/2009 г. на ВКС, ТК, І т.о.

Ето защо и съдът намира, че въпреки липсата на подаден в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, съдът следва да обсъди възраженията по съществото на спора, направени от ответника.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.