Присъда № 120 от 22.06.2023, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 120/22.06.2023 г. по НОХД № 2026/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав

Производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура Бургас против подсъдимия М. А. С., ЕГН: **********, с обвинение за това, че на 11.06.2022 г., от товарен автомобил И........... с peг. № А .........., паркиран в гр. Бургас, ул. „О.............“ до № .... при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой мъжки черен портфейл от естествена кожа на стойност 13 лв., един брой мъжки черен портфейл от естествена кожа на стойност 18 лв. и сумата от 460 лв., всички вещи на обща стойност 491 лв., от владението на Я. С. Т., роден на ........, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК.

Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при условията на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че същият е направил самопризнание. Счита, че са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 58a от НК, като му се наложи минимално наказание, което след това да се редуцира с 1/3.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновен, признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и моли за минимална присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият М. А. С. е роден на ............................................. ЕГН: **********.

С присъда по НОХД № 4492/201 8 г. на PC - Бургас, влязла в сила на 07.0 8.2019 г., подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален общ режим. С присъда по НОХД № 4818/2018 г. на PC - Бургас, влязла в сила на 2 8.12.2018 г., подсъдимият е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година, при първоначален строг режим. С определение по НЧД № 5155/2021 г. по описа на РС – Бургас, в сила от 28.01.2022 г., му е наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му наказания по НОХД № 1209/2020 г., НОХД № 2229/2017 г., НОХД № 2350/2020 г. и НОХД № 195 8/2021 г. - всички по описа на PC - Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим.

На 11.06.2022 г., по обяд, в гр. Бургас, на ул. „О.............“, св. Я. С. Т. заедно със своя приятел - св. М... Т...Ч...., разтоварвали мебели на св. М...З....Р..... Свидетелят Я. Т. паркирал камиона пред дома на св. Р...... и тримата започнали да разтоварват камиона. Те стояли до каросерията и никой не гледал какво се случва в кабината на камиона, която св. Я. Т. оставил отключена. Зад седалката той скрил чантичката си, в която държал два портфейла с документи и сумата от 460 лв.

В същия момент покрай тях преминал подс. М. С., по прякор „Н....“, който бил 1 забелязан от св. М.... Ч......как минава по улицата.

Възползвайки се от ситуацията и без никой да го види, подс. М. С. отворил шофьорската врата на камиона, намерил чантичката на св. Я. Т. и взел от нея двата портфейла, заедно с намиращите се в единия портфейл пари от 460 лв., и се отдалечил.

След като разтоварили мебелите от камиона, св. Т. решил да го премести, но още като влязъл в кабината установил, че от чантичката му липсват горепосочените вещи.

Веднага се обадил на тел. 112, а св. Ч......се сетил, че по време на разтоварването видял „Н.......“ да минава по улицата, а друг не бил минавал от там.

Полицейските служители установили подс. С., като същият заявил, че от портфейлите е взел само парите, а останалите вещи скрил в едни храсти, които по - късно предал на полицията.

По доказателствата:

Самопризнанието на подсъдимия М. А. С. относно авторството на деЯ.ето напълно кореспондира със събраните на досъдебното производство доказателства относно тези факти.

С оглед разпоредбите на чл. 373, ал. 3 от НПК, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направеното от подсъдимия самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебното производство доказателства, а именно: от показанията на свидетелите Я. С. Т., М.... Т.... Ч....., Д.... Й.... Й.... Б...... П......и М......З......Р........ Същите са обективни, последователни, логични и допринасят за изясняване на фактите по делото. Фактическата обстановка се подкрепя и от протокола за доброволно предаване и справката за съдимост; протокола за изготвяне на веществени доказателствени средства; както и от оценъчната експертиза. По делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.

Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата. В случая доколкото всички кредитирани доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деЯ.е, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението п о чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ и б. “б“ от НК.

От обективна страна подс. М. С. е осъществил изпълнителното деЯ.е на кражбата посредством активни действия. Същият отворил шофьорската врата на камиона, намерил чантичката на св. Я. Т. и взел от нея двата портфейла, заедно с намиращите се в единия портфейл пари от 460 лв., и се отдалечил. По този начин подсъдимият прекъснал фактическата власт на владелеца на вещите, като същевременно установил своя трайна фактическа власт върху отнетите движими вещи. Няма спор, че отнетите предмети са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 от ЗС, както и че към датата на инкриминираното деЯ.е същите са били "чужди" за подсъдимия, доколкото той не е бил техен притежател. На следващо място се установи, че пострадалият не е давал съгласие на подсъдимия да взима вещите или да се разпорежда с тях. Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля, а в случая липсва негово съгласие.

Кражбата е извършена в условията на опасен рецидив, съгласно разпоредбите на чл.

2

29 и чл. 30 от НК, доколкото видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за тежко умишлено престъпление, за срок повече от една година при първоначален строг режим.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои чуждите вещи, т. е. имал е намерение да си служи с вещите като техен собственик, като се разпорежда с тях фактически или юридически в свой или чужд интерес. Подсъдимият е съзнавал, че отнема чужди движими вещи, които не му се следват по закон, без съгласието на лицето, упражняващо фактическа власт върху тях. При осъществяване на деЯ.ето е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и общественоопасните му последици, като е целял тяхното настъпване.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до десет години, а съгласно ал. 2 - съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието и на основание чл. 57, ал. 1 от НК, на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода, без налагане на конфискация.

В случаите на проведено съкратено съдебно следствие, на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съдът следва съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с една трета. В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца. Настоящият състав счита, че в случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства относно подсъдимия, които да оправдаят приложението на чл. 55 НК, поради което размерът на наказанието лишаване от свобода бе определен от съда съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК.

В тази връзка съдът отчита, че подсъдимият е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото, като е признал за извършеното престъпление още на ДП.

Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете, че към датата на извършване на престъплението е бил многократно осъждан за кражби и е изтърпявал наказания лишаване от свобода за извършени от него тежки умишлени престъпления срещу собствеността.

Прилаганите наказания не са дали съществен резултат, тъй като подсъдимият продължава да извършва престъпления против собствеността.

С оглед на така изложеното съдът определи наказанието в размер на три години лишаване от свобода и съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК намали така определеното наказание с 1/3. С оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на 2 /две/ години лишаване от свобода.

Съдът счете така наложеното наказание за справедливо и намира, че с него ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 36 от НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и наред с това ще въздейства върху него предупредително и най-вече ще му отнеме възможността да върши други престъпления в един сравнително продължителен период от време. С така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Доколкото настоящото умишлено престъпление е извършено преди да са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода, 3 което не е било отложено на основание чл. 66 от НК, то и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.

"б" от ЗИНЗС, на подсъдимия бе определен първоначален строг режим за изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха възложени разноските, направени в хода на досъдебното производство, в размер на 63.90 лв., вносими по сметка на ОД МВР - Бургас.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 120 гр. Бургас, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ

Съдебни

ВАСИЛЕНА Д. СТОЙНЕВА заседатели: РАДОСЛАВ СТ. ДОБРЕВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. Д. и прокурора Г. Д. Ч. като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Наказателно дело от общ характер № 20232120202026 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. С., ЕГН: **********, роден на ...................................., за ВИНОВЕН в това, че на 11.06.2022г., от товарен автомобил марка „И...........“ с peг. № А .........., паркиран в гр. Бургас, ул. ’’О............. до № ....., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - един брой мъжки черен портфейл от естествена кожа на стойност 13,00 лева, един брой мъжки черен портфейл от естествена кожа на стойност 18,00 лева и сумата от 460,00 лева, всички вещи на обща стойност 491,00 /четиристотин деветдесет и един/ лева от владението на Я. С. Т., роден на .........., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.“б“ от НК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал.