Определение № 2635 от 24.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2635 гр. София, 24.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20268002900827 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С решение № 409 от 23.12.2025г. по в.т.д. № 489/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, поправено с решение № 44 от 10.02.2026г., е потвърдено решение № 316 от 07.07.2025г. по т.д. № 317/2024г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Банка ДСК“ АД срещу Ш. К. иск за сумата над размера от 86 056. 52 лева до претендираните 110 476. 36 лева (или допълнително за 24 419. 84 лева) главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от 26.02.2015г. Със същото решение актът на окръжния съд е потвърден и в частта, с която са уважени исковете на банката за заплащане от Ш. К., въз основа на договора, на сумите от 16 080. 62 лева договорна лихва за периода от 28.10.2021г. до 29.05.2024г. и 2 059. 49 лева обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) за периода от 28.10.2021г. до 29.05.2024г.

С подадена касационна жалба „Банка ДСК“ АД обжалва въззивното решение в частта на потвърденото решение на Окръжен съд - Пловдив в 1 неговата отхвърлителна част – за сумата от 24 419. 84 лева. Според банката тази сума е трябвало да бъде присъдена като договорна лихва за гратисния период 24.02.2015г. – 28.09.2021г. Евентуално въззивният съд е трябвало да даде указания на страната за отстраняване на нередовност на исковата молба по този иск. Отделно от това неправилни се считат изводите на въззивния съд, че клаузата на чл. 10.2 от Общите условия към договора за кредит е недействителна. Условията за капитализиране са били заложени изначално в Общите условия, както и в типовия образец на договора за кредитиране на студенти и докторанти, т.е. предварително заложено условие по договора (чл.

27, ал. 2 от Типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти (обн.

ДВ, бр. 33 от 30.04.2010г.)). Съгласно ЗКСД и типовия договор общият размер на дълга по договора за кредит се формира след изтичане на гратисния период и включва реално усвоените суми и дължимата за срока на договора за кредит лихва, в т.ч. и капитализираните годишни лихви през гратисния период. Последните, при съобразяване на изрично предвидената в закона капитализация, стават част от главницата. Капитализацията на лихва и анатоцизмът не са тъждествени понятия. Въззивният съд не е изложил каквито и да било мотиви дали и защо счита за неоснователни доводите, че дори да се приеме, че уговореното между страните капитализиране на възнаградителната лихва води до анатоцизъм, то това не следва да има за последица освобождаване на длъжника изобщо от плащане на дължимата от него възнаградителна лихва през гратисния период.

Касаторът иска въззивното решение в обжалваната част да бъде допуснато до касация и отменено, с уважаване на иска и относно сумата от 24 419. 84 лева.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

2

Конкретно формулираните от банката въпроси са:

1.) Представлява ли анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД капитализирането по време на гратисния период на договорна лихва с отложен (ненастъпил) падеж към непадежирала главница по договор за кредит, сключен при условията на ЗКСД, включително предвид факта, че тази капитализация е предвидена в съдържанието на Типовия договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в областта на финансиране на образованието (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010г.) и сключен с банката – кредитор по реда на чл. 7 от ЗКСД?

Въпросът се определя като такъв от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

2.) Следва ли натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на ЗКСД, да бъде отграничена и претендирана от кредитора – ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба, за да дължи съдът произнасяне и за тази сума?

3.) В случай че натрупаната през гратисния период и капитализирана към главницата възнаградителна лихва по договор за кредит, сключен при условията на ЗКСД, не е отграничена и претендирана от кредитора – ищец в отделен самостоятелен петитум на исковата молба, следва ли въззивният съд да даде указания на ищеца за уточняване на петитума на исковата молба чрез разграничаване на претендираните суми в отделни петитуми за усвоената и неиздължена заета сума и за капитализираната през гратисния период възнаградителна лихва или следва директно на отхвърли претенцията за главница за размера над усвоената и неиздължена заета сума по кредита?

Във връзка с въпросите са посочени т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.

№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, във връзка с ТР № 1/2001г. от 07.07.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК на ВКС.

4.) Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност?

Касаторът се позовава на разрешенията по Тълкувателно решение № 1 3 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на решение № 63 от 17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 324 от 22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.

От насрещната страна по жалбата Ш. К. е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба на банката се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Срещу въззивното решение в частта на уважените искове за договорна лихва и обезщетение за забава е подадена касационна жалба от Ш. К. .

Според нея решението е постановено от съд, който не е международно компетентен да разгледа и реши спора. Към момента на предявяване на исковете тя е имала обичайно местоживеене във Великобритания. При качеството й на потребител приложение намира Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г., съгласно която международно компетентен се явява съдът по обичайното местообитаване на потребителя.

В обжалваните части решението се счита и за неправилно. Лихви не са дължими, тъй като договорът за кредит е недействителен Според касатора не е било установено, че са спазени изискванията на чл. 16, ал. 3 от ЗКСД – че банката е сключила типов договор с държавата. Същевременно в договора между страните е било посочено, че се заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база, но не е имало изрична регламентация за точния размер на лихвата. Клаузата на чл. 7 от договора е неравноправна по смисъла на общото правило на чл. 143 ал. 2, т. 19 от ЗЗП, защото не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключения договор.

Поради тези обстоятелства и по силата на чл. 17, ал. 1 , ал. 4, ал. 6 и чл. 18, ал.

3, чл. 19, ал. 2, чл. 20 и чл. 24, ал. 1 от ЗКСД целият договор з акредит е недействителен. Длъжникът не е бил уведомен за всички условия по договора.

Възразява се също, че в договора не е посочен ГПР. ГПР фигурира в представения по делото погасителен план, но този погасителен план не е 4 представен на ответника при сключване на договора. Също така не е ясна методиката на изчисляване на ГПР, не са били разяснени на ответника всички разходи по кредита, което също обосновава недействителност на договора.

Констатираният анатоцизъм също е водел до цялостна недействителност на договора. Неясно е било и съдържанието на правилата за определяне на лихвата, регламентирана в чл. 17.2 от Общите условия. Тъй като процесният договор е недействителен, кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси и други разходи.

Според касатора въззивното решение в обжалваната част е и очевидно неправилно. Неправилни са изводите на съда, че не е била дължимо изготвянето на погасителен план при сключването на договора и че уговорката относно капитализацията не е от значение за недействителността на договора за кредит в неговата цялост

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

При пространно изложение на съдебната практика относно приложението на чл. 154 от ГПК, включително при обстоятелства във връзка с приложението на императивни правни норми; задълженията на съда при нищожност на сделка; тези при мотивиране на съдебното решение (да обсъди всички възражения и доводи на страните във връзка с правния спор); и значението на изискването за ясен и разбираем език на потребителските договори, по същество от Ш. К. е формулиран един правен въпрос.

Въпросът е дали представлява валидно договорена цена (фиксиран лихвен процент) на кредита уговорка, която не съдържа конкретно определен лихвен процент, а единствено препраща към максимално допустимия към закона размер.

Във връзка с въпроса са посочени решение № 60091 от 27.09.2021г. по т.д. № 1345/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 9 от 27.02.2020г. по т.д. № 62/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 231 от 02.03.2018г. по т.д. №

875/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.

5

От насрещната страна „Банка ДСК“ АД е подаден отговор в срока по чл.

287, ал. 1 от ГПК, с който подадената жалба на Ш. К. се оспорва като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационните жалби са редовни, като съответстващи на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и са допустими – подадени в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страни с интерес от обжалването.

За да потвърди решението на Окръжен съд – Пловдив в обжалваните от страните негови части, въззивният съд е приел, че на 26.02.2015г. между страните е бил сключен писмено Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти. Договорът се е уреждал от правилата на ЗКСД (специален спрямо общите правила за кредитиране) и е бил с държавна финансова подкрепа. Гарантирало се е правото на достъп до образование като форма на държавна политика в тази сфера. Правилата относно начина на сключване, предмета и изпълнението на договора са защитавали студентите и са били императивни, при приложение на чл. 143 – чл. 148 от ЗЗП.

Съгласно сключения договор на Ш. К. (Charmaine Connoly) е бил отпуснат кредит за заплащане на такси за обучение в Медицински университет – гр. Пловдив в размера на 86 056. 52 лева (чл. 1), със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период (чл. 2). Също съгласно уговореното гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита е обхващал времето до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен (чл. 3). Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е била 28-мо число на месеца (чл. 6). За предоставения кредит кредитополучателят е заплащал фиксирана лихва, която не е можело да 6 надхвърля 7% на годишна база (чл. 7). Кредитът е бил обезпечен с държавна гаранция по ЗКСД и от кредитополучателя не е било дължимо обезпечение (чл. 8). Не са били дължими също такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита (чл. 11).