Определение № 1475 от 10.10.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1475 гр. Варна, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900270 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана от ЕТ „ЕЛ – БИ – ЕМ – Димитров - Л.Д.", ЕИК 103132620, със седалище град Варна, чрез адв. Б. Б., член на ВАК, срещу „МАРТИНИ и КО" ЕООД, ЕИК 203222456, със седалище община Аврен, село Синдел, ул. „Светлина" № 5, и „Мартини проджект" ООД, ЕИК 205916426, със седалище град Варна, район Приморски, ул. „Никола Михайловски" 24, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК за осъждане на ответниците да опразнят и върнат на ищеца държането на недвижими имоти, представляващи РЕСТОРАНТ, с площ от 173.17 кв.м., находящ се в **************** и СЛАДКАРНИЦА, с площ от 133.89 кв. м., находяща се в ****************. Претендирани са разноски.

Съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил преписи от исковата молба ведно с приложените доказателства да се изпратят на ответните дружества.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мартини проджект" ООД е депозирал отговор на искова молба, с който се изразява становище за неоснователност на исковата претенция и отправя възражение за задържане на основание чл. 90 от ЗЗД. Отправени са доказателствени искания.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват релевираните с отговора възражения и се изразява становище по доказателствата. Подаден е допълнителен отговор с вх. № 21078/18.07.2025 г., който е постъпил извън предоставения от съда двуседмичен срок, започнал да тече на 09.06.2025г., съгласно разпореждане № 3961/ 14.07.2025 г. на основание чл. 47, ал. 5, във връзка с чл. 50, ал. 4 от ГПК.

С оглед на това подаденият отговор се приема като становище по допълнителната искова молба.

По делото е постъпил, в срока по чл. 367 ГПК, и отговор на искова молба от „МАРТИНИ и КО“ ЕООД, с който е изразено становище за неоснователност на исковата претенция и е отправено възражение за задържане на основание чл. 90 от ЗЗД. Извършена е пълна размяна на книжа, като ответникът в предоставения му срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК не е депозирал по делото отговор на допълнителната искова молба.

1

По допустимостта на предявения иск:

Въз основа на изложените в исковата молба и отговора твърдения на страните, съдът намира предявените искове за процесуално допустими.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявените искове, попадащи в приложното поле на чл. 310 от ГПК съдът намира, че исковете следва да се разгледат по реда на гл. 25 от ГПК „Бързо производство“.

Отправени са от двамата ответници „МАРТИНИ и КО" ЕООД и „Мартини проджект" ООД искания за съвместно разглеждане на възражения за задържане на основание чл. 90 от ЗЗД, чието разглеждане в настоящото производство съдът намира за недопустимо на основание чл. 314, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Предявеният иск за опразване на наето помещение, подробно описано в исковата молба, с правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК вр. с чл. 233, ал. 1 ЗЗД , по арг. от чл. 310 ГПК подлежи на разглеждане по реда на т. нар. "Бързо производство", уредено в Част трета, Глава двадесет и пета от ГПК. В рамките на бързото производство съгласно чл. 314, ал. 2 и ал. 3 от ГПК не е допустимо да се разглеждат насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват обратни искове, а по искове за опразване на наети и заети за послужване помещения, каквито са настоящите, не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения.

Недопустимо също така в рамките на производството се явява и възражението п о чл. 90 ЗЗД, по което също съдът се произнася в решението със сила на пресъдено нещо. Макар изрично да не е включено в разпоредбата на чл. 314, ал. 3 ГПК, възражението по чл. 90 ЗЗД следва да попадне в същата хипотеза, доколкото въведената с чл.314, ал.2 и 3 от ГПК недопустимост съответства на идеята за развитие на производството в максимално кратки срокове, без усложнения.

По доказателствените искания на страните:

По отношение на представените с исковата молба и съответните отговори писмени доказателства, доколкото се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на фактическата страна на спора, следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

Предприето е от ищеца оспорване относно представените с отговорите документи: договор за наем от 14.11.2023 г., анекс към договор за наем от 16.12.2014 г., приемо-предавателен протокол от 14.11.2023г., Приложения №1, Количествено-стойностна сметка, Приемо-предавателен протокол от 31.03.2025 г., във връзка с което следва да се уточни автентичността на кои от положените в изброените документи подписи се оспорва. На основание чл.

193, ал. 2 от ГПК следва да се укаже на ответниците „Мартини проджект" ООД и „МАРТИНИ и КО" ЕООД да заявят дали желаят да се ползват от оспорените документи по смисъла на чл. 193, ал. 2 от ГПК.

Доказателственото искане на ищеца ЕТ „ЕЛ- БИ- ЕМ- Димитров- Л.Д." за допускане на двама свидетеля, при режим на довеждане, за установяване отказа на ответника да предаде недвижимите имоти, съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелството не е спорно между страните.

Искането на ищеца ЕТ „ЕЛ- БИ- ЕМ- Димитров- Л.Д." за допускане на свидетел при режим на довеждане, с чийто показания да бъде установено дали 2 ищецът е давал съгласие за пренаемане и по какъв начин, се явява своевременно и относимо, поради което следва да бъде уважено.

Доказателствените искания, свързани с възражението за задържане, което не се приема за разглеждане в настоящото производство, се явяват неотносими към предмета на доказване и следва да бъдат оставени без уважение./искането на ищеца ЕТ „ЕЛ- БИ- ЕМ- Димитров- Л.Д." за допускане на свидетел за установяване, че обектът никога не е затварян и подобрения през 2024 г.- 2025 г. не са правени, както и за издаване на съдебно удостоверение пред ТД на НАП- Варна, искането на ответника „Мартини проджект" ООД за допускане на съдебно-техническа експертиза/ Водим от горното и на осн. чл. 374, ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и пета от ГПК- „Бързо производство“.

НЕ

ПРИЕМА за разглеждане в настоящото производство възражението за задържане на процесните недвижими имоти на основание чл.

90 от ЗЗД, заявено в отговорите на ИМ от ответните дружества.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ следния проект за доклад по делото, на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК:

Производството е образувано по депозирана от ЕТ „ЕЛ- БИ- ЕМДимитров- Л.Д.", ЕИК 103132620, със седалище град Варна, чрез адвокат Б.

Б., член на ВАК, срещу „МАРТИНИ и КО" ЕООД, ЕИК 203222456, със седалище община Аврен, село Синдел, ул. „Светлина" № 5, и „Мартини проджект" ООД, ЕИК 205916426, със седалище град Варна, район Приморски, ул. „Никола Михайловски" 24, искова молба на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК за осъждане на ответниците да опразнят и върнат на ищеца държането на недвижими имоти, представляващи РЕСТОРАНТ с площ от 173.17 кв.м., находящ се в **************** и СЛАДКАРНИЦА с площ от 133.89 кв. м., находяща се в ****************.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за наем от 16.12.2014г. със срок до 15.04.2025г. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 5.2, б. „б“ от договора наемателят има право да преотдаде наетите имоти на свързани дружества, а именно дружества, в които Б.Л. е управляващ съдружник или управител. Твърди се, че към настоящия момент вторият ответник „Мартини проджект" ООД стопанисва обекта по силата на договор за пренаемане на обекта, сключен с „МАРТИНИ и КО" ЕООД. Поддържа се, че между страните не е било постигнато съгласие за подновяване на договора, поради което след изтичане на срока, ищецът изпратил покана чрез ЧСИ до ответниците да освободят имотите на 15.04.2025г., което последните категорично отказали. На 24.04.2025г. отново бил направен опит от ищеца да си върне държането на имотите, но ответниците отново отказали. Позовавайки се на чл. 5.1., б. „б“, съгласно който наемателят се задължава да освободи и върне имота по т. 1.1 незабавно след прекратяване на договора и б. „и“, съгласно който след прекратяване на договора за наем наемателят се задължава да освободи наетия имот и да го предаде на наемодателя, ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на настоящия иск. Претендират се разноски.

3

В предоставения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на искова молба от „Мартини проджект" ООД, представлявано от управителя Георги Вълчев. Изразява се становище за неоснователност на исковата молба, като поддържа, че търговското дружество ползва като наемател на собствено правно основание обектите въз основа на договор за наем от 14.11.2024, след дадено изрично съгласие на наемодателя. Сочи, че последното се е наложило, тъй като към момента на пренаемане Б.Л. не е бил управител или съдружник в „Мартини проджект" ООД. Сочи, че договорът е сключен за срок от 3 години и дружеството е заплащало добросъвестно дължимата наемна цена. С оглед на изложеното намира, че не е налице основание за освобождаване на имота, тъй като не е изтекъл договореният наемен срок. Посочва, че от страна на ищеца са били предложени по време на преговорите изключително неприемливи и финансово неизгодни условия, поради което не е постигнато съгласие за сключване на нов договор. Моли за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

С депозирана в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК допълнителна искова молба, ищецът изразява становище по развитите в отговора доводи. Оспорва твърдението, че „Мартини Проджект" ООД ползва процесните недвижими имоти като наемател на собствено основание, напротив, намира че основанието е пренаемане. Поддържа, че последното представлява отделен договор за наем между наемателя и пренаемателя, чието сключване изисква съгласието на наемодателя, обективирано в договорна клауза. Сочи, че на основание чл. 234, ал. 2 от ЗЗД пренаемателят не може да има повече права от наемателя, както и че уговореният между наемателя и пренаемателя срок не може да бъде по-дълъг от срока по договора за наем, изтекъл на 15.04.2025 г.

Поддържа се, че се дължи връщане на вещта, което се изразява в осигуряване на наемодателя достъп до имота му и предаване в състоянието, в което е бил към момента на сключване на наемния договор, вкл. като се опразни от вещи и друго имущество на наемателя.

Насрещната страна „Мартини проджект" ООД не оспорва, че по правило пренаемателят не би могъл да има повече права от първоначалния наемател, включително и по отношение на срока на ползване на обекта на наема. Въпреки това намира, че в конкретния случай е налице изключение, доколкото наемодателят при подписване на анекса е бил изрично запознат с условията на пренаемане. Също така счита, че е невъзможно изпълнението на искането да бъде предаден имота в състоянието, в което се е намирал към момента на сключване на наемния договор. Последното би означавало да бъдат разрушени редица подобрения, съответно състоянието на обекта да бъде влошено.

В предоставения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил отговор на искова молба от втория ответник „МАРТИНИ и КО" ЕООД, чрез управителя Мирослав Ангелов. С отговора се изразява становище за неоснователност на исковата молба, като се поддържа, че договорът за наем между „МАРТИНИ и КО" ЕООД и „Мартини проджект" ООД е сключен въз основа на дадено изрично писмено съгласие от страна на наемодателя - ищец.

Сочи се, че пренаемането не е станало по реда на чл.5.2., б.„б“ от договора за наем, тъй като Б.Л. не е бил нито съдружник, нито управител на „Мартини проджект" ООД. Счита, че е налице пряко договаряне между ищеца и ответника „Мартини проджект“ ООД, поради това, че между страните е подписан анекс към основния договор. Поддържа, че при даване на 4 съгласието, наемодателят е бил запознат с намерението за извършване на инвестиции в обекта от страна на новия наемател в размер от около 52 000 лв.