Решение № 2168 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2168 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100512217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.08.2022 г. по гр.дело № 47093/2021 г., СРС, ГО, 127 с-в е признал за установено по предявен от Е. К. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2448,30 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до 26.03.2012 г„ сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност. Отхвърлил е предявеният от К. Х. Х., 1

ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2448,30 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до 26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност. Осъдил е „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис сграда ****, офис 4 да заплати на Е. К. Х., ЕГН **********, е адрес в гр.

София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 391,01 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски. Осъдил е К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** да заплати на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Д-р ****, офис - сграда ****, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 100 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.

Решението, в частта, в която СРС, ГО, 127 с-в е отхвърлил предявеният от К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2448,30 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до 26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, 2 представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност е обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.

София, ж.к. ****, чрез пълномощника по делото адвокат К. С. от САК2, със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер с мотиви, изложени в жалбата.

Твърди се, че последното валидно предприето изпълнително действие срещу К. Х. Х. в рамките на изп. дело № 20127860403596 на ЧСИ М.М. съставлява налагане на запор върху трудовото възнаграждение от 25.07.2016 г., в резултат на който няма удръжки. Съдът неправилно е приел, че молбата на взискателя от 26.05.2021 г. за налагане на нов запор върху трудовото възнаграждение на длъжника съставлява годно изпълнително действие. С молба от 26.05.2021 г. взискателят е поискал извършване на справки и евентуално налагане на запор на трудовото възнаграждения на длъжника К.

Х. Х., но не е внесъл дължимите за това такси и разноски, поради което съдебният изпълнител не е извършил исканото действие.

Счита още, че не може да бъде споделено становището, че перемцията е без правно значение за давността и че направеното искане за прилагане на способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде изпълнено, т.е. че същото е противопоставимо на длъжника. Несъстоятелен е аргументът, че постъпилото искане за приложение на изпълнителен способ по прекратено изпълнително дело означава единствено, че съдебният изпълнител следва да преобразува новото искане в ново, отделно изпълнително дело.

В случая, последното валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело №20127860403596 на ЧСИ М.М. съставлява депозирането на молба от К. Х., с която същият се задължава доброволно да погасява задължението от 08.02.2013г. След тази дата, в течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия, поради което на 08.02.2015год. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Съгласно трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен срок, през който Взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия, 3 изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. С прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство.

В случая последното валидно предприето изпълнително действие е извършено на 08.02.2013г. От този момент започва да тече давността, с която се погасява самото вземане. Относно момента, от който започва да тече давността, дали това е моментът на последното изпълнително действие или датата на прекратяване на изпълнителното производство е налице задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното валидно предприето изпълнително действие.

Предвид всичко гореизложено от датата на последното изпълнително действие, а именно: от 08.02.2013г., на която дата пред съдебният изпълнител е депозирана молба от единият от длъжниците, с която последният се е задължил доброволно да изплаща задължението, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като вземането в конкретния случай произтича от договор за кредит, поради което в конкретния случай на 08.02.2018г. вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и след тази дата, вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело №15249/2012г., по описа на СРС, 61 с-в, не може да бъде предмет на принудително изпълнение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъдат уважени предявените искове и съдът да признае за установено, че К. Х. Х. не дължи сумата в размер на 2448,30-главница по договор за предоставяне на потребителски кредит №7454/CL/2007 от 27.07.2007г., сумата в размер на 757,92 лева-възнаградителна лихва за периода 27.05.2010г.- 26.03.2012г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г.

4 до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П. оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск от Е. К. Х. и К. Х. Х. срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответното дружество сумата в размер на 2448,30 лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до 26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни 5 разноски, за които суми срещу ищците при условията на солидарна отговорност в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищците е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М.. В хода на изп. дело е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, като по силата на сключен договор за цесия първоначалният взискател е прехвърлил процесните В. на ответното дружество, което е конституирано в качеството на взискател в производството за принудително С. на процесиите суми.

Ищците твърдят, че В.та, за които е издаден процесният екзекутивен титул са погасени по давност, поради което не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение. Сочат, че последното изпълнително действие предприето по изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М. е от 08.02.2013 г., когато ищецът Х. се задължил да заплаща задълженията по листа разсрочено, поради което към 08.02.2018 г. е изтекла петгодишната давност на вземането за главница, респ. погасени по давност се явяват и акцесорните В.. Изложени са съображения, че соченото последно валидно изпълнително действие е предприето по отношение единствено на длъжника К. Х., като съгласно цитирана в исковата молба съдебна практика, действието води до прекъсване на давността единствено по отношение на сочения длъжник, но не и спрямо Е. К. Х., спрямо която не са предприети действия за принудително С. на сумите. Ищците твърдят, че е налице както перемпция на образуваното изпълнително производство, така и погасяване по давност на правото за принудително удовлетворяване на В.та по процесния изпълнителен лист.