Присъда № 46 от 22.11.2024, Районен съд - Велико Търново

Мотиви към присъда №46 от 22.11.2024г., постановена по НОХД № 1466/2024г. по описа на ВТРС.

ОБВИНЕНИЕТО е срещу Т. П. К., ЕГН **********, роден на 07.08.1987 г. в гр. ***, с постоянен адрес: с. ***, общ. ***, ул. ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), безработен, в това че

На 21.08.2023 г. в с. ***, общ. ***, в имот на ул. ***, в условията на домашно насилие, чрез нанасяне на удар с дръжка на метла, причинил на В. С.

С., средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване (фисурапукване) на лявата лакътна кост в областта на лявата лакътна става с кръвонасядане и оток на лявата лакътна става, довело до трайно затрудняване на движението- двигателната и хватателната функция, на горния ляв крайникпрестъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК.

На 21.08.2023 г. в с. ***, общ. ***, в имот на ул. ***, в условията на домашно насилие, принудил В. С. С. да пропусне нещо, противно на волята йда напусне обитаваното от тях жилище, като употребил за това заплашване с думите „ако си тръгнеш, ще те убия теб и семейството ти“- престъпление по чл. 143, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2 от НК.

Граждански иск не е предявен.

Защитникът адв.Д. счита, че са налице предпоставките за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата по чл.371, ал.1, т.2 от НПК. По същество засяга само индивидуализацията на наказанието, като счита, че следва да се наложи за всяко деяние предвиденото в закона наказание и определи общо - лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което, на осн. чл.66, ал.1 от НК, да се отложи за срок от три години.

Подсъдимият К. признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за същите. Поддържа тезата на защитника си.

По допустимостта на производството по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът се произне, с мотивирано определение в рамките на проведеното разпоредително заседание. Следва да се посочи също, че в решението си от 14.10.2024г., въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, поради пороци свързани с противоречия в присъдата и непълнота на мотивите.

След измененията НПК/ с ДВ, бр. 63 от 2017 г./ и въвеждането на откритото разпоредителното заседание в което следва да намерят разрешение всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, коренно се промени същността на този етап от съдебното производство, като преобладаващото разбиране е, че се дължи провеждане и при връщане на делото от въззивната инстанция.

1

Аргумент в тази насока е отмяната на чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК, извършена с промените, обнародвани в ДВ, бр. 63/2017 г., което показва, че втората инстанция не би могла да отмени присъдата и да върне делото на прокурора, ако съществените процесуални нарушения са допуснати на досъдебното производство. Пълната проверка на присъдата, която въззивният съд извършва, е запазена, т.е. той може да констатира в мотивите на въззивния акт наличието на процесуални нарушения от абсолютен характер в досъдебната фаза, но заради отмяната на чл. 335, ал. 1, т. 1 от НПК, тези нарушения не биха могли да послужат, като основание за отмяна на присъдата и за връщането на делото на досъдебното производство. Следователно при новото разглеждане на делото се дължи произнасяне по всички въпроси свързани с допустимостта на производството, което може да се извърши само в разпоредително заседание.

При провеждане на разпоредителното заседание, при ново разглеждане на делото, липсва законова забрана и такава не е изведена от задължителната практика, да се премине към особените правила, включително и към съкратено следствие, при наличието на основание за това. В тази връзка, съдът намира за неотносима в конкретната хипотеза постановката на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК, според което „след започване на съдебното следствие по общия ред е недопустимо да се преминава към съкратено съдебно следствие по реда н а чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 НПК. Това е така, защото от една страна това тълкувателно решение, не касае въпрос свързан с ново разглеждане на делото в съответната инстанция, а от друга предхожда измененията от 2017г., с които се въвежда разпоредителното заседание и промяната в правомощията на контролната инстанция. Стриктното тълкуване на процесуалните норми е основен принцип в съдопроизводството, поради което извеждането по тълкувателен път на забрана за реализиране на процесуално право, даващо привилегия на подсъдимия, настоящият състав намира за неправилно.

Единственото ограничение при повторното провеждане на разпоредителното заседание е свързано с принципа за забрана влошаване положението на подсъдимия / примерно встъпване за първи път на частен обвинител/, докато в случая при съкратеното съдебно следствие е налице привилегирован ред, предвид възможността за прилагане на нормата по чл.58а от НК, в хипотезата на постановяване на осъдителен акт.

Съдът, след като прецени направените самопризнания от подсъдимия и установи, че същите кореспондират с останалия доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а именно :

От месец октомври 2022 г. пострадалата В. С. С. и подс. Т. П. К. живеели във фактическо съжителство в имот в с. ***, ул. ***, заедно с малолетния син на С..

2

В периода от месец декември 2022 г. до 19.04.2023 г. подс. К. системно, на три пъти, осъществил физическо насилие над С., като чрез нанасяне на удари й причинил различни телесни увреждания. За тези деяния било образувано досъдебно производство № ЗМ-416/2023 г. по описа на РУВелико Търново, като наподс. К. било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Впоследствие подс.К. се извинил на пострадалата С. и й обещал, че случилото се повече няма да се повтори. Убедил я да се върне при него.

Пострадалата му повярвала и отново заживели заедно. За кратко време подс.

К. се въздържал от употреба на алкохол и се грижел за С. и детето й.

На 20.08.2023 г., подс. К. и пострадалата С. взели детето й от гр.

*** и се прибрали заедно в с. ***. Мъжът си отворил бира, а жената нахранила и сложила детето си да си легне около 21:00 часа. През това време той продължавал да употребява алкохол- бира. Поканил я на романтична вечер, като настоял, че вече е отворил шампанско и приготвил джакузито. Заедно влезли да се къпят в джакузито на двора, като пиели шампанско. Останали в него около три часа. По някое време К. отново започнал да консумира бира.

Излязъл пръв, седнал на масата в двора и продължил да пие бира. После минал на джин.

Около 01:30 часа на 21.08.2023 г. С. също излязла от джакузито.

Помолила подсъдимият да спре да употребява алкохол, тъй като вече бил видимо пиян. Скарали се по този повод. Подс.К. започнал да я обижда с всякакви думи, наричал я „***“, „***“, „боклук“, „***“ и др. Жената се почувствала унизена и силно се огорчила. Затова го предупредила, че ако не престане, ще го напусне и ще си тръгне заедно с детето. Тогава К. станал още по-агресивен, взел телефона й и я заплашил, че ако си тръгне, ще убие нея и семейството й. В яростта си съборил и счупил чашите от масата. Престорил се, че взема метла с дълга дръжка, за да ги смете. Вместо това вдигнал метлата и със сила се насочил да удари пострадалата по главата. С. се изплашила и инстинктивно вдигнала ръката си, за да се предпази. Така я ударил в областта на лявата лакътна става и счупил (пукнал) лявата й лакътна кост.

Пострадалата С. изкрещяла от болка. От силния удар ръката й започнала бързо да се подува, а болката била непрестанна. Двамата влезли вътре в къщата, където скандалът между тях продължил. Агресията му не била преустановена, като подс.К. започнал бързо да вади бутилки с уиски и ракия и да пие направо от тях. Подсъдимият нанесъл на пострадалата С. силен удар с юмрук в лявото слепоочие, от който тя залитнала и изпитала силна болка в главата. С. вече се изплашила за живота си и решила да си тръгне, като поискала от подс. К. да й върне телефона. Той го изключил и ядосано го хвърлил на пода, като попаднал под един шкаф. Пострадалата се притеснила да се наведе да го търси, за да не я нарани. Влязла в детската стая, за да се облече. Подс.К. я последвал, влетял, хвърлил й дамската раница, която била отворена, след като взел всичките пари от портфейла й. Започнал да дърпа детето й, за да го събуди. Разбудено по този начин, детето се разплакало и той 3 излязъл от стаята. С. успяла да го успокои и отново да го приспи.

Пострадалата С. била изплашена и объркана, тъй като нямало как да си тръгне с детето, без да извика такси или да потърси помощ. Поради това тя се върнала при подсъдимия, за да се опита да си вземе телефона. Подс.К. продължавал да пие и да е все така агресивен. Той започнал отново да издевателства над нея- обиждал я, ударил я с юмрук в горната част на гърба, заливал я с уиски по дрехите, изсипал угарките от пепелника върху нея.

Когато отишъл до тоалетна, пострадалата бързо намерила мобилния си телефон и го скрила под ластика на панталона си. Когато той се върнал, го уведомила, че иска да отиде до тоалетна. Когато влязла вътре, се заключила, а подс.К. започнал да блъска по вратата. Веднага включила телефона си и позвънила на ЕЕН 112 в 05:02 часа на 21.08.2023 г. На дежурния оператор С. съобщила за домашно насилие, като заявила, че приятелят й я бие, че е с малко дете и той не я пуска да си тръгне. Излязла от тоалетната и започнала да чака помощ. Допълнително раздразнен от заключването й, подс.К. отново започнал да я обижда и я ударил с юмрук в лявото слепоочие. Малко след това на място пристигнали полицейски служители от РУ- Велико Търново в ОД на МВРВелико Търново. Пострадалата С. чула полицейската кола да спира и веднага тръгнала към входната врата. Подс. К. я последвал, но когато видял полицаите, се спрял.

На полицейските служители- свидетелите Г. Г. и П. П., пострадалата С. съобщила, че подс. К. я е ударил с дръжката на метла по лявата ръка, както и че й е нанасял удари по главата. Свидетелите Г. и П. забелязали, че ръката на С. е подута, а лицето й- зачервено.

Около 05:30 часа на 21.08.2023 г. пострадалата С. се обадила на майка си и й казала за случилото се. Малко по-късно на адреса в с. ***, общ.

***, ул. ***, пристигнал баща й- свидетелят С. С., който закарал пострадалата и сина й в гр. ***. С баща си посетила ЦСМП, гр. ***. В здравното заведение била прегледана от медицински специалист.

На 21.08.2023 г. е извършено освидетелстване на пострадалата В.

С., обективирано в съставен Протокол за освидетелстване (оглед на лице) с писмено съгласие на лицето от 21.08.2023 г., в хода на което действие са установени следните травматични увреждания: в дясната гръбна половина отстрани от ръба на дясна лопатка- кръвонасядане с мораво червен цвят с диаметър 5 см, палпаторно болезнено; в лявата челна половинакръвонасядане с мораво син цвят с диаметър 3 см и оток на меките тъкани, палпаторно болезнено; по предно-задната повърхност в долната 1/3 на лявата подмишница и в горната 1/3 на лявата подмишница в зоната на лакътната става- кръвонасядане с мораво син цвят с размери 10 см на 7 см, с оток на меките тъкани, видимо деформиращи лявата лакътна става.

С Протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2023 г.

(одобрен с Определение № 524 от 22.08.2023 г. по ЧНД № 1201/2023 г. по описа на PC- Велико Търново) като веществено доказателство по делото е 4 иззета и приобщена метла с жълта пластмасова дръжка с дължина 114 см и обща дължина 124 см, поставена в черен полиетиленов чувал, запечатан с етикет серия Е № 03195.

От заключението по назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс. Т. К. не страда от психично разстройство или зависимост към алкохол или наркотични вещества. Алкохолната консумация при него е епизодична и не е довела до изграждане на физическа зависимост. При К. липсват трайни промени в личностната структура- памет и интелект. Предвид психичното му състояние към момента на извършване на деянието- 21.08.2023 г., подс. К. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Психическото му състояние е позволявало правилно да възприема факти и обстоятелства от заобикалящата го действителност и впоследствие правилно да ги възпроизвежда. Към настоящия момент психическото състояние на подс.К. позволява пълноценното му участие в провеждането на наказателното производство.