Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 120 от 28.02.2022, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 894/2021
Вид
Решение № 120
Подписан
28.02.2022
В сила
20.05.2022
Състав
Мария Ангелова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125 · Закон за движението по пътищата
  • чл.125 т.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.410 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.52 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.53 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • §1 т.19 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
  • чл.48 ал.1 т.1 б."а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Хасково, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ангелова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ангелова Гражданско дело № 20215640100894 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.410 ал.1 т.2 и 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД; от Застрахователна компания „Лев Инс” АД с ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А, представлявана от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова – Гъркова и Павел Валериев Димитров; против Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ с ЕИК 000695089, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул."Македония" № 3, представлявана от Ивайло Денчев.

Ищецът твърди, че подал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-София за сумата от 725,90 лв. по щета № 0002-1261-17-416461, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение; като на ищеца било указано по ч.гр.д. № 47821/2020 г. на СРС, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, което той правел с настоящия си иск. Вземането му произтичало от това, че на 04.06.2019 г., на републикански път 1-5 км в посока от гр. Хасково към гр.

Димитровград, на около 3 км след табела за край на града, водачът и собственик Т. СЛ. П., при управление на лек автомобил /л.а./ марка „Ауди", модел „А4", с peг. № ********, реализирал ПТП, като навлезнал в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/. За настъпилото пътно - транспортно произшествие /ПТП/ бил съставен протокол за ПТП № 1577467/ 29.10.2017 г. Към датата на събитието посоченият л.а. бил застрахован по застраховка „Каско" на МПС, застрахователна полица № 93001710083248, със срок на валидност 13.10.2017 г. - 12.10.2018 г. Във връзка с настъпило застрахователно събитие, пред ищеца била образувана щета № 0002- 1

1261-17-416461. При извършения оглед на л.а., били констатирани увреждания по гуми и джанта предна дясна, като според техните вид и степен, било определено застрахователно обезщетение на увреденото МПС в размер на 207,09. Предвид факта, че автомобилът не е могъл да се движи на собствен ход, били направени и разходи за репатриране в размер на 360 лв. Сумата в размер на общо 567,09 лева била изплатена на П. с платежно нареждане от 06.12.2017 г. Тъй като се касаело до реализирано ПТП на участък от път, стопанисван от ответника, приложение намирали § 1 т. 1 от ДР на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001 г., вр. арг. от чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 т.3 от Закона за пътищата, вр. § 1 т.14 от ДР на ЗП. Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка "Каско на МПС" и по силата на чл.410 ал.1 от Кодекса на застраховането, вр. чл.45 от ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата – ответника за сумата от 567,09 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение и 10,00 лева ликвидационни разходи по щета № 0002-1261-17-416461. Ответникът получил и покана за доброволно изпълнение, при което на основание чл.86 ал.1, вр. чл.84 ал.3 от ЗЗД, за ищеца възниквало правото, да претендира от длъжника и лихва за забава в размер на 148,90 лева за периода от 16.03.2018 г. до 29.09.2020 г.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което за приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и всички направени съдебни и деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Това си искане той поддържа в допълнителни писмени становища по делото, а в открито съдебно заседание не изпраща свой процесуален представител.

В допълнителна писмена молба по делото, в изпълнение указанията на съда, ищецът сочи, че е допуснал техническа грешка в исковата молба относно датата на процесното ПТП, погрешно посочена като 04.06.2019 г., а следвало да се счита 29.10.2017 г.

Ответникът представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Той оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Оспорва материалната доказателствена сила на представения протокол за ПТП, т.к. не бил подписан от втория участник ОПУ-Хасково, възпрепятствало ответника да подаде възражение, дали действително е налице причината за станалото ПТП- несигнализирано препятствие на пътното платно. При съставянето му, органите на МВР следвало да уведомяват представителите на ОПУ-Хасково за настъпилото ПТП, съгласно разпореждане рег.№ 13616 екз.№1 от 25.06.2013 г. на директора на ОД на МВРХасково. Посоченият протокол за ПТП бил издаден в противоречие с разпоредбите на Наредба № 13-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и информационния център към гаранционния надзор, като съгласно чл.6 т.4 от същата - не следвало да се посещава местопроизшествие при състояло се ПТП, при което има повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, както и да се отразяват тези щети в протокола; приложимо и при ПТП вследствие от неравности на пътното платно, освен ако са налице основанията по чл.125 от ЗДвП. От представените документи не ставало ясно, дали след възникналото ПТП увреденото МПС не е било в състояние да се придвижи на собствен ход, което не било отразено и в протокола за ПТП. Без подписа на втория участник в ПТП, процесният протокол не бил оформен по надлежния ред. Той представлявал Приложение №2 към посочената наредба и по смисъла на чл.2 ал.1 т.2 от същата бил протокол за ПТП с материални щети, а следвало да бъде двустранен констативен протокол за ПТП, съгласно т.3 от същата 2 разпоредба. В случая била налице и хипотезата на чл.5 ал.1 от същата наредба. Затова процесният протокол за ПТП не бил оформен по надлежния ред, налице били процесуални нарушения при неговото издаване, което водело до неговата недействителност и той не следвало да се кредитира.

Ответникът го счита за неверен документ по смисъла на ГПК, относно обстоятелства, обективирани в него. Оспорва механизма на настъпилото ПТП по начина, посочен в представения протокол. Видно от същия, съставилият го не присъствал на местопроизшествието, а то било посочено от водача. Съставителят на протокола добил представа за настъпилото ПТП единствено от разказаното му от водача, в чийто интерес бил изложеният механизъм на настъпило ПТП.

Описаното в протокола събитие не било ПТП по смисъла на §7 т.30, вр. т.27 от ДП на ЗДвП, т.к. в случая не настъпила нито повреда на друго ППС, нито друго ППС е причинило повреда на управляваното от МПС, нито била налице някоя от другите изброени в закона хипотези. Така на процесната дата не настъпило соченото от ищеца ПТП и не следвало да се реализира регресната отговорност на АПИ. Ответникът възразява още, че на посочената дата на съставяне на протокола, съставителят му не бил на работа, при което протоколът не бил съставен от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, което водело и до промяна на характера на този документ от официален в частен, като не било вярно и отразеното в него за наличие на препятствия по пътното платно. В представените документи не било отразено, дали водачът на автомобила е употребил алкохол, което водело до съмнения за такава вероятност, като нямало данни да е бил изследван с техническо средство „дрегер". Нямало данни и водачът при управлението на автомобила да е спазил императивните норми на чл.21 ал.1 от ЗДвП относно спазването правилата за движение по отношение на ограничение на скоростта на движение.

Налице било разминаване между описаните в протокола за ПТП щети и опис- заключението за щети – в първия била описана увредена предна дясна гума, а във втория била добавена и увредена джанта. Ищецът следвало да докаже, че настъпилата щета и изплатеното застрахователно обезщетение не представлявали претенция към застрахователното дружеството, която попада в хипотезите на представения застрахователен договор, изключваща регресната отговорност на длъжника. Т.к. с исковата молба не били представени от ищеца ОУ на договора по застраховка „Каско на МПС", не се установявала клауза, която да гарантира покриването на щети от такова застрахователно събитие „спукана гума" и „увредена джанта" от дупка на пътното платно.

Ответникът възразява, че в случая ПТП не било настъпило, което изключвало дължимо обезщетение за същата вреда. Не било налице застрахователно събитие, по смисъла на ОУ на договора, инкорпориран в застрахователна полица № 93001510083248. Затова изплатеното за понесените щети било незаконосъобразно изплатено на застрахования, поради непокрит от условията на договора риск от настъпило негодно застрахователно събитие. Претендирала се сума за репатриране, без да било ясно, дали ОУ на застрахователния договор допускали изплащане на такъв вид обезщетение и ако допускат то до каква стойност. Нито в протокола за ПТП, нито в документите за регистриране на щетата, било отразено извършено репатриране на автомобила, тъй като той не е бил на собствен ход. Ответникът възразява, че в посочения участък, за който се твърди че е настъпило ПТП-то, не били налице поражения на пътната настилка (дупки). Така изплатеното обезщетение на собственика на МПС и застрахован било извършено неправомерно и неоснователно, при процесуални пропуски от страна на застрахователя, което водело до неоснователност на иска. От страна на ответника не било налице неправомерно деяние (изразяващо се в бездействие), което да е довело до настъпване на посоченото ПТП и причиняване на щетата, която също била недоказана. Ищецът не доказвал наличието на причинна връзка между настъпилата вреда и поведение на ищеца (твърдяно от ищеца бездействие, състоящо се в 3 неподдържане чистотата, безопасността на пътната настилка и удобното движение), което да е довело до попадането на лекия автомобил в „дупка на пътното платно".

Ето защо, ответникът счита съображенията, посочени в исковата молба, за неоснователни и недоказани, поради което и предявеният осъдителен иск спрямо него бил неоснователен. Иска се отхвърляне на предявения установителен иск, като на ответника се присъдят направените по делото разноски. Това си искане той поддържа в открито съдебно заседание, чрез пълномощник – адвокат.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Участник в ПТП, настъпило на 29.10.2017 г. в 20,50 часа, на път I-5 в посока от гр. Хасково към гр. Димитровград, на около 3 км след табела за край на гр. Хасково; е л.а. марка „Ауди", модел „А4", с peг. № ********, собствен на и управляван от Т. СЛ. П.. За това ПТП е бил съставен протокол за ПТП № 1577467/ 29.10.2017 г., в 23 часа, в който е отразено горното, както и обстоятелствата и причините за ПТП-то – на посоченото място този участник в ПТП влиза в дупка на пътното платно, като пука предна дясна гума; и възникнало ПТП с материални щети – разцепена предна дясна гума и др. В протокола е отразено, че мястото е било посетено, като е изготвена и схема на ПТП № 76, както и 4 броя снимки. Същият е подписан от съставителя Г.

АНГ. Г. и от водача на увредения автомобил. По искане на ответника, като свидетел по делото се допусна съставителят Г. АНГ. Г., но след като се установи, че същият е починал, допускането му се отмени. По искане на ищеца, като свидетел по делото се допусна водачът и собственик на увредения автомобил Т. СЛ. П., но въпреки всички положени усилия, той остана нередовно призован, при което допускането му се отмени и той не бе разпитан по делото. По повод ответните оспорвания на този протокол за ПТП, допълнителни писмени доказателства се изискаха и представиха от ОД на МВР– Хасково, в т.ч. и отново този протокол. В придружителното писмо до съда за тях се сочи, че след извършена проверка в РУ- Хасково по случая се е установило, че на 29.10.2017 г. в ОДЧ, в 20,56 часа, е получен сигнал от ЕЕН 112 за настъпилото процесно ПТП, подаден от водача П.. На място бил изпратен екип на АП-859, в състава на който за времето от 19 ч. на 29.10.2017 г. до 7 ч. на следващия ден били служителите от сектор „Пътна полиция”, ОДМВР-Хасково – мл.автоконтрольори Г. АНГ. Г. и И.Н.К.. В това си качество те издавали протоколи при настъпило ПТП, на основание Наредба № Iз-41/ 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. При проверката се установило, че няма изготвен снимков материал. В подкрепа на изложеното в писмото са приложените: справка с рег. № 1970р-34847/ 04.11.2021 г. за извършена проверка във връзка с писмо с рег. № 1253р-11806/ 2021 по описа на СПП-ОДМВР Хасково от РУ при ОД на МВР– Хасково; извлечение от дневник на получените и предадени сигнали и разпореждания ОДЧ – РУ гр. Хасково за период 16.10.2017 г.-29.11.2017 г.; извадка от Книга за резултатите от проверка на нарядите с рег. № 1970р-31524/ 16.10.2017 г. на РУ при ОД на МВР – Хасково, започната на 16.10.2017 г. и завършена на 30.11.2017 г.– 4 листа; ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 29.10.2017 г. от 07:00 часа до 07:00 часа, утвърдена от Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Хасково; докладна записка с рег. № 1253р-10189/30.10.2017 г. до същия началник. Последната е изготвена от съставителя на протокол за ПТП Г. АНГ. Г., посетил местопроизшествието, като освен обстоятелствата, отразени в протокола, сочи още, че непосредствено след инцидента, водачът на л.а. веднага спрял на около 4/5 метра след дупката. Поради големия трафик на МПС в посока Димитровград и спирането на МПС от дупката, Г. преценил, че може да издаде на собственика и водач на л.а. П. протокол за 4