Определение № 1121 от 16.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. София, 16.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20238002100152 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 23693/08.11.2022 г. на „ВГ“ АД, [населено място], чрез процесуалния представител адв. А. М. от ХАК и касационна жалба вх. № 24016/11.11.2022 г. на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния представител адв. Т. К. от ЯАК, срещу решение № 1172 от 30.08.2022 г., поправено с решение 1199 от 04.10.2022 г., постановени по в. гр. д. № 1170/2022 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, І състав. С обжалваното въззивно решение, поправено по реда на чл. 247 ГПК, е потвърдено първоинстанционното решение № 267041 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 3109/2020 г. на Софийския градски съд, ГО, 1-30 състав, в частта, с която касаторите са осъдени на основание чл. 49 ЗЗД да заплатят на ищците Л. И.

Г. и Н. Ц. Г., починал в хода на производството като по реда на чл. 227 ГПК в неговите права е конституирана ищцата Л. И. Г., на всеки от тях по 100 000 лв., солидарно, дължими се с В. В. В., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на синът им И. Н. Г., настъпила на 23.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите от 11.03.2017 г. до окончателното им плащане.

В касационната жалба на „ВГ“ АД, [населено място] са развити доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон, допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове с правна квалификация чл. 49 ЗЗД бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните 1 въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички обстоятелства по делото и всички събрани по реда на ГПК доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните”.

2. „Длъжен ли е въззивният съд, с цел обезпечаване на правилността на изводите относно релевантните факти и гарантиране на съответстващите им правни изводи, да даде указания на страните във връзка с подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за това. Длъжен ли е въззивният съд да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства, в случай че това не е сторено от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по реда на чл. 146 ГПК”.

3. „Длъжен ли е въззивният съд, да назначи служебно експертиза, в случай че във въззивната жалба е въведено основателно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, въведено е било възражение за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са били необходими за служебно прилагане на императивна материално-правна норма“.

4. „Каква е доказателствената сила на актовете на органите на досъдебното производство и на събрани в хода на свързано с процеса наказателно производство доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум към протокол за оглед на местопроизшествие, доклад за извършен оглед и съставяне на фотоалбум, протоколи от разпит на свидетели?

Съставляват ли същите годно доказателство за относно гражданските последици от инцидента и механизмът на настъпване на увреждането“.

5. „В случай че по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която настъпят вреди, чия е отговорността за вредите при настъпилото непозволено увреждане? В кой случай е налице основание за солидарно осъждане на двете предприятия и въз основа на какви критерии съдът следва да прецени кое от двете предприятия или двете заедно да носят отговорност за настъпилият инцидент“.

6. „Допустимо ли е експертни заключения, възложени и изготвени в хода на досъдебно производство, да се приемат като писмени доказателства в хода на гражданския процес без съгласието на всички страни по делото, както и назначените в хода на гражданското производство вещи лица да основават заключенията и изводите си изцяло на тези приети по делото експертни заключения? Допустимо доказателствено средство в гражданския процес ли е експертно заключение, което се основава на съдържанието на доказателства събрани в хода на водено досъдебно производство при положение, че гражданският съд е приел, че последните не могат да се ползват в гражданския процес, тъй като се опорочава принципът на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес и съответно не са допуснати и приети като писмени доказателства по делото“.

7. „Следва ли извършените от преките причинители на деликта действия и/или бездействия да са конкретно установени в хода на делото, за да може съдът да приеме, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД? Осъществен ли е фактическият 2 състав на чл. 49 ЗЗД, в случай че по делото не е установено конкретно кои действия или бездействия са в пряка причинно-следствена връзка с непозволеното увреждане? Длъжен ли е съдът да изясни конкретно тези факти по делото преди да формира правните си изводи при решаване на делото“.

8. „Общо установено в хода на делото нарушение на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд достатъчно основание ли е за ангажиране на отговорност на трето лице по смисъла на чл. 49 ЗЗД и как следва да се прецени чие е виновното поведение и налице ли е причинно-следствена връзка между установеното виновно правонарушение и настъпилия деликт“.

9. „Длъжен ли е въззивният съд да посочи изрично кои приети по делото доказателства изключва от доказателствения материал, ако от една страна приема, че представени по делото документи не могат да бъдат ползвани в гражданския процес, тъй като се опорочава принципът на непосредственост при събиране на доказателствата в гражданския процес, а от друга страна, основава фактическите и правните си изводи на част от тях“.

10. „Допустимо ли е писмено доказателствено средство по смисъла на НПК - протокол за оглед на местопроизшествие, съставен в условията на чл. 212, ал. 2 НПК, да бъде използвано и прието като писмено доказателство с формална доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК в гражданския процес преди неговата проверка за законосъобразност в същинската фаза на наказателния процес - съдебната?

Разполага ли гражданският съд с правомощието да прецени съответствието на документа с изискванията на чл. 155 и чл. 156 НПК - досежно формата и реда за съставянето му“.

11. „Длъжен ли е въззивният съд да назначи служебно нова съдебно- техническа експертиза с цел изясняване на фактическите положения във връзка с предмета на иска, ако приеме, че частично не следва да коментира и кредитира приетите по делото заключения на вещите лица. В случай че съдът не коментира и сочи в решението си, че не следва да кредитира приети по делото експертни заключения в определени техни части, длъжен ли е да посочи конкретно в кои части съдът приема и в кои не изготвените заключения, при положение че съдът приема за установени по делото фактически положения въз основа на същите заключения“.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Преди провеждането на закритото съдебно заседание по делото е постъпила молба с вх.

№5188/11.05.2023г. от „ВГ“ АД чрез адв. Б. Г. Й. от САК, съдържаща оплаквания, че дружеството не е било редовно представлявано в производството пред първоинстанционния съд, твърдения, че адвокатско дружество „Й. и Й.“ е влязло в процес на ликвидация и е закрито, което принудило дружеството да търси друг пълномощник по настоящето производство, искане постановеното от въззивния съд решение, както и решението на първоинстанционния съд да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд от етап отговор на исковата молба, както и искане закритото съдебно заседание да бъде отложено за друга дата, до която надлежно упълномощен от дружеството адвокат да се запознае с материалите по делото и да предприеме адекватни 3 процесуални действия в защита на законните права и интереси на „ВГ“ АД.

В касационната жалба на „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД, [населено място] се излагат доводи за недопустимост на въззивното решение, поради наличие на основание за спиране на производството по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК и се иска обезсилването му от касационната инстанция. Излагат се съображения, че е налице висящ наказателен процес срещу единия от ответниците в първоинстанционното производство по делото В. В., който е подсъдим във връзка с нещастния случай, настъпил на 23.07.2015 г., за това, че като работодател на починалия не му е провел инструктаж по безопасност и здраве при работа и в следствие на това е допуснал смъртта му, както и, че е подписал инструктажната книга за проведен инструктаж на Г., но искането за спирането на производството е оставено без уважение от първата инстанция, а въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е влязло в сила по отношение на този ответник, поради което не следва да се произнася по това искане.

Поддържа се и неправилност на въззивно решение поради нарушаване на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, като евентуално се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции за обезщетение бъдат отхвърлени със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да спре производството при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал, 1, т. 4 ГПК? Съответно - допустимо ли е въззивният съд да разреши спора по същество без да спре производството въпреки наличието на данни за висящ преюдициален спор, който е от значение за правилното решаване на обусловеното дело“.

2. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши проверка на всички наведени във въззивната жалба оплаквания за допуснати съдопроизводствени нарушения от първоинстанционния съд при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК, съответно - да даде указания и възможност на доверителя ми да предприеме тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснати да бъдат извършени в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания“.

3. „Длъжен ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства“.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационните жалби Л. И. Г. лично и като наследник на Н. Ц. Г., чрез процесуалния си представител адв. Калина Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

4

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 03.04.2015г. е сключен договор между „ВГ“ АД и „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД за управление и контрол на текущи ремонтни дейности. На 22.07.2015г. е сключен договор между „ВГ“ АД и В. В.-ответник в първоинстанционното производство за СМР в сградата на Кемпински хотел М.. На 23.07.2015г. И. Н. Г. – единствен син на ищцата и първоначалния ищец, е претърпял инцидент в сградата на хотела и е починал. Посочено е, че съгласно медицинско свидетелство за смърт, И. Г. е починал от остра сърдечно-съдова недостатъчност. Констатирано е, че съгласно договора за управление на текущи ремонтни дейности на обект от 03.04.2015г., страните са постигнали съгласие, че възложителят „ВГ“ АД е собственик на обект Кемпински хотел М.-гр. София и желае да обнови фоайето на хотела, а изпълнителят „Екзибишън форум ивентс“ ЕООД желае да организира и контролира извършваните на територията на хотела ремонтни дейности, както и да изпълни законовите задължения за осигуряване безопасност и здравето на работниците, поради което възложителят възлага на изпълнителят, изпълнението на функциите по т. 2 за извършването на текущи ремонтни дейности на обекта, като посоченото от изпълнителя лице в качеството си на упълномощен представител представлява възложителя в този процес. Посочено е, че съгласно т. 2 от договора изпълнителят поема функции да контролира извършените работи по реализирането на ремонтните дейности, да отговаря за изпълнението на текущите ремонтни дейности в съответствие с правилата за изпълнение на СМР и мерките за опазване на живота и здравето на хората на работните площадки; да определя и предоставя на разположение на обекта на възложителя длъжностно лице - специалист с подходящо образование и квалификация, което да изпълнява и контролира спазването на изискванията на ЗБУТ на обекта, участва при изработването на инструкциите за безопасност и здраве и ръководи, и контролира тяхното прилагане от изпълнителите на СМР, контролира дейността на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, обезопасява работните площадки при спазване на принципите за превантивност на безопасността и опазване здравето на лицата, изпълняващи СМР на обекта. Констатирано е, че съгласно договор от 22.07.2015г., сключен между „ВГ“ АД като възложител и В. В. като изпълнител, възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни с осигурени от него сили и средства СМР по полагане на гипс-картон на обект хотел М. София. Съгласно чл. 7 от договора изпълнителят е длъжен да обезпечи хора, оборудване, материали за изпълнение на дейностите и носи отговорност за правилното сигурно и безопасно изпълнение на всички дейности на обекта. Постигнато е съгласие, че изпълнителят има право да предоставя работи, предмет на договора, на друг изпълнител, без да е необходимо изричното съгласие на възложителя. Посочено е, че съгласно протокол от 23.07.2015г. В. В. като изпълнител е наел лица за полагане на каменни настилки в хотел М., като възлагането на СМР е въз основа на договор от 22.07.2015г., а именно И. Н. Г. и Г. И. като в т. 2 от протокола е посочено, че те са преминали инструктаж и са наясно с условията на работа и правилата за достъп и работа в сградата на обекта, протоколът е подписан от възложителя и от 5 изпълнителя В. В.. Констатирано е, че с декларация от 22.07.2015г. В. В., е декларирал, че е запознат с условията, инструкциите и правилника по пожаробезопасност, аварийна безопасност, трудова безопасност и здраве при работа, касаещи работата в и около територията на хотел М., че ще инструктира, следи, контролира наетите от него лица и/или служители за спазването на всички норми по ЗЗБУТ.