Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 125 от 22.04.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 485/2023
Вид
Решение № 125
Подписан
22.04.2025
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 498, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 383 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 15 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. **, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ** в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20235500900485 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП.

Ищецът И. Д. В. твърди в исковата си молба, че е съпруг на починалата, вследствие на ПТП ** В.а, на 62 години.

Сочи се, че на 07.09.2020 г. около 14:50 ч., около гр. **, водачът Е. В. П., при управление на л.а. марка „Нисан“ модел „Терано“, с peг. № **, нарушил правилата за движение по пътищата, като изгубил контрол над управлявания от него автомобил, излязъл от пътното платно и се блъснал в метална ограда, вследствие на което автомобилът се преобърнал. В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на возещата се в същия автомобил ** В.а.

Посочва се, че във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП № 394/2020 г. по описа на РУ - **, пр.пр. 1587/2020 г. по описа на ОП - **, което е приключило с влязла в сила присъда № 30/03.11.2022 г. по НОХД № 313/2022 г. на ОС **. Съгласно същата, водачът Е. П. на л.а. „** с per. № **, е признат за виновен в това, че на 07.09.2020 г. на **, км. 67+280 в землището на гр. **, при управление на горепосоченото МПС, нарушил правилата за движение, регламентирани в ЗДвП, в частност чл.20. ал.1 от ЗДвП, като по непредпазлИ.ст причинил смъртта на н. В.а.

Твърди се, че за увреждащия л.а. “**”, с peг. № **, управляван от Е. П., има сключена застраховка “** на автомобилистите”, з.п. №** със срок на валидност една година, считано от 11.05.2020 г. до 10.05.2021 г. със **“ АД, гр.

**. По силата на този договор за застраховка „**“ на автомобилистите, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за 1 причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.

492 от КЗ в размер на 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата на събитието.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът е предявил претенция за изплащане на обезщетение пред **“ АД, гр.**, като са представени всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета с № ** и № ***, по която застрахователят не е изплатил обезщетение. С оглед на изложеното, в случая са налице предпоставките за ангажиране отговорността на **** за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца.

Посочва се, че починалата ** В.а е била на 62 години, била е дейна и активна, в добро здравословно състояние. Била е работоспособна, винаги се е занимавала с нещо. н. е била опора за детето си и за съпруга си, винаги им е помагала.

Твърди се, че н. и ищеца И. са създали семейството си преди повече от четиридесет години, живеели са в разбирателство, отгледали са детето си с много любов и грижи. Двамата са се разбирали отлично. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Смъртта на н. е огромен шок за ищеца. Новината за смъртта й е съкрушителна за И. В.. Той изключително тежко преживява тази нелепа и неочаквана смърт и загубата му е огромна.

В исковата молба се заявява, че несвоевременната смърт на ** В.а се отразява крайно негативно върху психическото и здравословно състояние на ищеца. Моралните страдания на ищеца, претърпяната скръб от невъзвратимата и нелепа смърт на н. ще го съпътства през остатъка от жИ.та му. Колкото и време да минава, болката от загубата не утихва, а всичко напомня за н., че я няма вече. Ищецът ще продължава да страда и да скърби.

Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба на ** В.а е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя жИ.та на ищеца.

Сочи се, че с оглед изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на ищеца следва да бъдат компенсирани. Паричното обезщетение не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт.

Твърди се, че вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача Е. П., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото **“ АД, гр. **. Съгласно чл.432 от КЗ, увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителна застраховка „**“, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. Претендираните суми са съобразени от една страна с 2 принципа на справедлИ.ст, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт на ** В.а, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Моли съда да осъди ответника **“ АД, гр. ** да заплати на ищеца И. Д.

В. обезщетение в размер на 26 000, частичен иск от 60 000 лева, за причинените му неимуществени вреди от смъртта на ** В.а.

В съдебно заседание на 18.03.2025 г. е допуснато увеличение на предявения иск за неимуществени вреди от 26 000 лв. на 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на ПТП от 07.09.2020 г., при което е починала ** В.а, ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до изплащане на сумата.

Претендира законна лихва върху сумата, считано от 11.09.2020 г. датата на която водачът Е. П. е уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, до окончателното изплащане.

Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адв.К. е регистрирана по ЗДДС, като моли настоящата молба да се счита за списък на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан, и моли съда да постанови съдебно решение, с което да го отхвърли изцяло, като на основание чл. 78 от ГПК моли да му присъди разноските в настоящото производство, в това число и за адвокатско/юрисконсулско възнаграждение. В случай, че намери иска за основателен, моли съда да намали размера на търсеното обезщетение, тъй като претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед критериите, запълващи със съдържание понятието „справедлИ.ст" по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и с оглед приноса на починалия съпруг на ищеца, за настъпилите вредоносни последици от автопроизшествието.

Взема становище по допустимостта на исковете, като заявява, че искът е допустим и няма пречки да бъде разгледан по същество.

Взема становище по редовността на исковата молба, като заявява, че в обстоятелствената част на исковата молба ищецът не е посочил на коя седалка е стояла като пасажер починалата му съпруга в процесното МПС.

Твърди, че това обстоятелство е от значение за доказване на релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП, като моли съда да укаже на ищеца да уточни горните обстоятелства.

Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л. а. „**" с per.

3

№ ** по силата на застрахователна полица №**, сключена със ****, валидна към процесното произшествие.

Счита, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на „справедлИ.стта“.

Сочи, че съгласно съдебната практика, понятието „справедлИ.ст”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преЦ. на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението и обезщетението не може да бъде източник на обогатяване на пострадалите лица. От значение са и редица други обстоятелства, които би следвало да се обсъдят и въз основа на тяхната комплексна оЦ. да се заключи какъв размер обезщетение по справедлИ.ст да се присъди за неимуществени вреди.

В тази връзка счита исканият размер на обезщетението от ищеца за прекалено завишен. Съгласно Постановление №4/25.05.1961 г. на ** на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива вреди”. Счита за напълно недоказано и необосновано е твърдението за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие смъртта на съпругата му и близката връзка между тях подлежи на доказване. Само наличието на брачна връзка не може да бъде основание за присъждане на обезщетение в претендирания размер. Безсъмнено загубата на съпруг е тежка загуба от житейска и общочовешка гледна точка, но конкретните отношения между тях подлежат на установяване и доказване в процеса.

Сочи, че съгласно чл. 51, ал 2 от ЗЗД за вреди, причинени от непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди, обаче, трябва да са действителни, реално причинени - да съществуват обективно. Фактът на определена връзка между ищеца и починалата му съпруга, не е единственото основание за дължимост на обезщетение в претендирания размер. От значение е естеството на отношенията приживе между загиналата и правоимащите лица, като същите подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване. Обезщетение за неимуществени вреди се присъжда само на лица, които са били в близки отношения със загиналата и нейната смърт е породила болки и страдания, негативни емоционални изживявания, които следва да бъдат обезщетени.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата, като пасажер в процесния автомобил и съпруга на ищеца, която със своето поведение, изразяващо се в непоставен, респ. неправилно поставен предпазен колан, като вследствие на това тялото на същата при настъпилия сблъсък свободно се е движило в купето на автомобила и е получило наранявания, несъвместими с жИ.та. Твърди, че посоченото по-горе нарушение от страна на починалата се намира в пряка причинно-следствена 4 връзка с настъпилите вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата претенция определеното от съда обезщетение следва да бъде намалено наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.

Оспорва механизма на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба. Оспорва протИ.правния характер на пътното поведение на сочения за делинквент водач, респ. неговата изключителна вина за настъпилия пътен инцидент, както и на протИ.правния характер на пътното поведение на същия.

В допълнителната искова молба ищецът, с оглед обстоятелството, че ответното дружество признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за увреждащия л.а., моли на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, съдът да обяви това обстоятелство за безспорно и ненуждаещо се от доказване.

Оспорва всички възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.

Счита за неоснователно оспорването на механизма, вината и протИ.правността на извършеното деяние от водача на л.а. П., предвид влязлата в сила присъда, приложена към исковата молба.

Счита също, че ответникът неоснователно оспорва размера на предявения иск. Същият е съобразен от една страна с принципа за справедлИ.ст, с оглед причинените неимуществени вреди на ищеца при процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите липа, лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Заявява, че оспорването от страна на ответника на търпените от ищеца болки и страдания следствие смъртта на неговата съпруга, както и настъпилите за него неимуществени вреди и тяхната причинно-следствената връзка, е неоснователно.