Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 976 от 05.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 496/2025
Вид
Определение № 976
Подписан
05.08.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Николай Грънчаров, Вили Дацов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 976 гр. Благоевград, 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500496 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба от П. Г. В. от ***, с която се оспорва законосъобразността на Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 16.01.2025г., по изп. дело 20217010401004 по описа на ЧСИ А. Ц. -per. № 701, препис от който не е бил връчен на жалбоподателката.

Поддържа се с жалбата че извършения въвод във владение е незаконосъобразен.

Излагат се следните правни доводи от жалбоподателя:

На първо място- налице е пречка за въвеждане във владение в процесния имот, предмет на изпълнителното дело, преминавайки през собствения на жалбоподателката недвижим имот, а именно първият етаж, тъй като вторият етаж няма самостоятелен достъп до имота, т.е. стълбището не е отделено като самостоятелна стълбищпа клетка.

Въпреки направените възражения от жалбоподателката до ЧСИ в тази насока, въвода във владение е бил извършен. Поддържа се, че с този въвод се нарушава конституционния принцип за неприкосновеност на частната собственост. Никой не може да принуди и да задължи жалбоподателката, да допусне чуждо лице да ползва частната и собственост.

Излагат се доводи с жалбата по чл. 435 от ГПК, че втория жилищен етаж не може да бъде обособен функционално като самостоятелно жилище, за целта са необходими извършването на реконструкции в имота, за да се осигури самостоятелен достъп. Втори жилищен етаж няма самостоятелна ВиК инсталация и Електроснабдителна мрежа, няма санитарен възел.

През втория етаж се достига до тавана, на който жалбоподателката е собственик на 1/ 2 идеална част.

1

Иска се от съставът на ОС Благоевград, да разгледа жалбата и да отмените въвода във владение на недвижим имот от 16.01.2025година по изп. Дело 20217010401004 по описа на ЧСИ А. Ц. -per. № 70, като незаконсъобразен.

В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК, по делото не е депозирано пИ.но възражение от взискателя по делото- „БАНКА ДСК” АД, както и от обявения купувач при публичната продан- И. И.

И., ЕГН **********.

В мотивите си по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК, ЧСИ А. Ц., с рег. № 701, район на действие ОС Благоевград, изразява становище, че депозираната жалба е процесуално недопустима, тъй като законодателят изчерпателно е изброил в закона действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани пред съда от длъжника по изпълнителното дело и въвода във владение не попадат в предметния обхват на допустимия съдебен контрол по чл. 435 ал.

2 от ГПК. Отделно излагат са доводи, че извършения въвод във владение е на осн. чл. 498 от ГПК и въз основа на влязло в законна сила Постановление за възлагане № 214/20.02.2024г., като основанието за извършеното процесуално действие от ЧСИ е различно от извършване на въвод във владение по реда на чл. 435 ал. 5 от ГПК. Съответно същия е необжалваем по реда на чл. 437 от ГПК. Аргументите на длъжника за липса на самостоятелен достъп до имота са ирелевантни, тъй като се касае за продажбата на недвижим имот, който е ипотекиран в полза на банката взискател, като обезпечение на получен кредит.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по изп. дело № 1004/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., с район на действие ОС Благоевград, представено в заверен препис, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 1004/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц., е образувано по по молба на взискателя- "БАНКА ДСК" АД, въз основа на изпълнителен лист № 54 от 14.07.2021г., издаден по ч.гр.д. № 913/2021г., по описа на РС-Разлог, срещу длъжника: П. Г. В., ЕГН **********, от *, за заплащане на следните суми: 27 858.35лв. главница по Договор за ипотечен кредит от 02.04.2008г., и допълнителни споразумения към него от 22.10.2014г.;

24.10.2018г. и 17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-14.07.2021г. до изплащане на вземането; 1225.82лв. дължима договорна/възнаградителна/ лихва, за периода от 18.11.2020г. до 04.07.2021г.; 8.64лв.лихвена надбавка за забава от 3% съгласно чл. 20.1 от ОУ към Допълнително споразумение от 17.09.2020г., за периода от 16.10.2020г. до 04.07.2021г.; 69,64лв., законна лихва за забава за периода от 05.07.2021г. до 13.07.2021г. и дължими такси и разноски в общ размер на 442.19лв., както и сторените разноски в заповедното производство, а именно: 592.09лв.заплатена държавна такса и 50.00лева -юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

С Постановление за възлагане на недвижим имот № 214 от 20.02.2024год., издадено от ЧСИ А. Ц. по изп. дело № 1004/2021г. по описа му, на спечелилия публичната продан купувач- И.

И. И., ЕГН **********, е било възложен следния недвижим имот: 1/ 2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО,представляващо УПИ Х, пл. № 854, кв. 36, по плана на *, целият с площ 2 от 259.00кв.м., при съседи на имота по документа за собственост: Р. М., М. З., Л. К. и улица и при съседи на имота по скица: улица, УХИ IX, УПИ XI и УПИ XII, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 108.00кв.м., състоящ се от три стаи от къщата построена в имота, с адрес на имота: *, *.

Постановлението за възлагане на недвижим имот, е влязло в законна сила на 19.09.2024г.

Пред съдия изпълнителя по изп. дело № 1004/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. е постъпило купувачът взискател- И. И. И., ЕГН **********, от *, искане да бъде извършен въвод във владение на недвижимия имот, предмет на издаденото Постановление за възлагане № 214/20.02.2024г. Молбата е с вх. № 13508/27.11.2024г. от купувача по извършената публична продан, за извършване на въвод във владение въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на закупения от него имот, съгласно чл. 498 от ГПК, ЧСИ е насрочил и извършил въвод във владение на 16.01.2025г. За извършеното изпълнително действие е изготвен обжалвания Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 16.01.2025г., който е подписан от страните присъствали на въвода, включително и от жалбоподателката П. В..

При така изложеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Благоевград, излага следните правни съображения:

В настоящия казус принудителните действия по изпълнителното дело са предприети за удовлетворяване на парично вземане на взискателя, обявен за купувач при проведената публична продан на имота- приложими са правилата на Част V, Дял II от ГПК- Изпълнение на парични вземания, а не тези на Дял III - Изпълнение на непарични вземания, Глава четиредесет и седма- Принудително отнемане на вещи. Съгласно чл. 498 ГПК купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, след като представи удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане. Според чл. 498 ал. 2 ГПК, въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. От цитираната норма е видно, че между разпоредбата на чл. 498 от ГПК и разпоредбата на чл.

435 ал. 5 ГПК, е налице съществена разлика относно основанието, от което произтича изпълняемото право, и на субектите, в полза на които се осъществява изпълнителното действие въвод във владение.

По силата на влязлото в законна сила постановление за възлагане, възникват процесуални отношения между купувача на публичната продан и съдебния изпълнител и между съдебния изпълнител и длъжника, които имат за цел да бъде осъществена защитата на правото на купувача като собственик на имота да получи владението върху него /в тази смисълРешение № 87/22.07.2015г. на ВКС по гр.д. № 659/2015г., ГК, 3 ГО/. Затова в производството по чл. 498 ГПК именно купувачът е процесуално легитимиран да поиска провеждането му, поради което само в него той има качеството на взискател. Съответно, затова купувачът би имал право да обжалва отказ на ЧСИ да извърши въвода при условията на чл. 435, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК, ако Постановлението за възлагане е влязло в сила.

Поради изложените съображения, съставът на ОС Благоевград намира, че жалбоподателката3 П. Г. В. е трето лице по изпълнителното дело във връзка с оспореното от нея действие на ЧСИ- въвод във владение с Протокол за въвод във владение на недвижим имот от 16.01.2025г. Не се спори, че въводът е извършен въз основа на влязло в законна сила Постановление за възлагане на недвижим имот № 214/20.02.2024г. с което недвижимият имот е възложен на купувача- И. И. И., ЕГН **********, при извършената публична продан.

С влизане в сила на постановлението за възлагане и вписването му в Службата по вписванията, купувачът И. И. И., ЕГН **********, се легитимира като собственик на недвижимия имот- 1/ 2 идеална част от ДВОРНО МЯСТО,представляващо УПИ Х, пл. № 854, кв. 36, по плана на *, целият с площ от 259.00кв.м., при съседи на имота по документа за собственост: Р. М., М. З., Л. К. и улица и при съседи на имота по скица: улица, УХИ IX, УПИ XI и УПИ XII, ведно с ВТОРИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със застроена площ от 108.00кв.м., състоящ се от три стаи от къщата построена в имота, с адрес на имота: *, *, върху който е осъществен въвод от ЧСИ.

Предвид на това, разпоредбата на чл. 498 ал. 1 и ал. 2 ГПК постановява, че купувачът се въвежда във владение от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане и въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, приема се от съдебната практика че това лице може да се брани само с иск за собственост. Постановлението за възлагане на недвижим имот след публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с изпълнителна сила по отношение на всички лица, като е уредено от закона, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата власт върху него. Това е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано първоначално изпълнителното производство, в хода на което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е длъжен да осъществи въвода срещу всяко лице, намерено във възложения имот, което може да се брани единствено с предявяването на иск за собственост.

В конкретния случай извършените от ЧСИ А. Ц. действия по въвод във владение, предмет на обжалване в настоящото производство, са извършени в съответствие с разпоредбата на чл. 498 ГПК. Жалбоподателката, явяващо се трето лице, което твърди, че се е намирала във владение на имота към момента на въвода, разполага с възможността да брани правата си само с иск за собственост, в който смисъл е разпоредбата на чл. 498 ал. 2 ГПК. В настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител въззивният съд не може да изследва и решава въпроса за собствеността върху имота, нито да преценява наличието на обстоятелствата изложени като доводи в жалбата, а преценява единствено законосъобразността на действията на ЧСИ, които в случая са извършени съобразно правилата на чл. 498 ал. 1 ГПК.

Предвид горното, при наличието в настоящия случай на влязло в сила постановление за възлагане на недвижимия имот и извършен въз основа на него въвод във владение на купувача, не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК и жалбоподателката не може да се ползва от тази разпоредба, още повече, че същата не заявява в жалбата си и права, които изключват правата на купувача от публичната продан, нито правата на взискателя по 4 изпълнителното дело. Фактът, че жалбоподателката като длъжник по изп. дело № 1004/2021г. по описа на ЧСИ А. Ц. ползва имота и живее на първия етаж от жилищната сграда, не води до извод за наличие на противопоставими на купувача от публичната продан вещни права върху същия, още повече след като по изпълнителното дело са налице безспорни доказателства че продадения на купувача недвижим имот е бил ипотекиран в полза на банката кредитор и взискател по изпълнителното дело именно от жалбоподателката П. Г. В., чрез сключване на договор за ипотека, в изискуемата от закона нотариална форма за действителност.