Акт от 25.10.2018, Районен съд - Кнежа

Р

Е Ш Е

Н И Е № 160 гр.КНЕЖА 25 . 10 . 2018 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОН АНТОНОВ при секретар-протоколист : СИЛВИНА ХЛЕБАРСКА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 653 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното :

В РС – Кн. е постъпила искова молба от А.М.М., с ЕГН ********** и А.К.М., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат Р.И.Б. от ПлАК, със съдебен адрес:***, против: И.М.З., с ЕГН ********** и А.А.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, представлявани от адвокат С.Ч. от ПлАК, със служебен адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД.

С молбата са представени следните писмени доказателства : Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС; Нот.акт №103, том ІV, дело №487/2014г. на КРС и данъчна оценка.

С разпореждане на ответниците е връчено съобщение, като им е даден едномесечен срок за възражение . В дадения от съда срок в канцеларията на съда се представи писмен отговор.

След проведеното първо съдебно заседание на 31.01.2018г. на 21.02.2018г. почина ищеца А.М.М., за което е представен акт за смърт №0302/22.02.2018г. съставен в гр.Пл..

С определение от 28.02.2018г. , на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК съдът спря производството по делото и даде възможност на наследниците на А.М.М. да заявят писмено встъпват ли в правата му. На 06.06.2018г. в канцеларията на съда се получи молба от М.А.И. и А.А.Л. – наследници на покойния, в която заявяват, че подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи. Със заявление от 29.03.2018г.

А.А.М., в качеството си на наследник на А.М.М., уведоми съдът, че не желае да встъпи като ищец по делото.

С определение от 07.06.2018г. съдът възобнови производството по настоящото дело и го насрочи за 11.07.2018г. с призоваване на наследниците на А.М.М..

В проведеното съдебно заседание на 11.07.2018г. се установи, че е п. и ищцата А.К.М. - Акт за смърт №****/16.05.2018г. съставен в гр.Кн., поради което с определение на основание чл.229, ал.1, т.2 от ГПК съдът спря производството по делото и даде възможност на наследниците й да заявят писмено встъпват ли в правата й. С писмени молби от 21.08.2018г. М.А.И. и А.А.Л.

– наследници на покойната заявяват, че подържат изцяло предявените искове по чл.87, ал.3 от ЗЗД, чл.135, ал.1 вр. с ал.2 от ЗЗД и желаят делото да продължи.

В проведеното на 26.09.2018г. съдебно заседание бяха разпитани нови свидетели, беше даден ход „по същество“ на делото и срок за представяне на писмени становища от процесуалните представители на страните.

Районният съд , преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК , приема за установено и доказано следното : На 09.09.2003г. с нотариален акт № 192, том IІ, дело № 413 от 2003г. по описа на КРС А.М.М., и А.К.М. са продали на внука си И.М.З., чрез неговата майка и законен представител А.А.М., следният недвижим имот, находящ се в гр.Кн., а именно: Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна кухня,второстепенна постройка, построени в дворно място от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ХVІІ-3259 на кв. №195 по регулационният план на гр.Кн., при граници и съседи: улица, И. М. Ш., Б. Ш. М. и М. и Ю. М., срещу задължението от страна на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от датата на подписване на договора, до края на живота им, които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му – А.А.М..

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 103, том ІV, рег.№ 1530, дело 486 от

30.04.2014г. на Нотариус с регистрационен №550 на Нотариалната камара, с район на действие района на РС-Кн., И.М.З. дарява на майка си А.А.М. процесният имот находящ се на административен адрес: гр.Кн., ул.“Ск.“ №*.

В исковата молба ищците твърдят, че ответника И.М.З. не е полагал дължимите по договора грижи и не е давал издръжка от подписването на договора до момента, въпреки, че към момента на подписване на договора той е бил непълнолетен, то неговата майка – втората ответница е била задължена по договора. Твърди се, че след като навършил пълнолетие З. не изпълнявал поетите задължения, поради което ищците, предвид напредналата възраст и старческа немощ и нуждите от постоянни грижи, били принудени да ангажират жена която да ги обслужва за което й плащали възнаграждение от нищожните си пенсии, които и без това не им стигали за лекарства.

Искането на А.М.М. и А.К.М. е съдът да постанови решение с което да развали договора за даване на издръжка и гледане, сключен между тях и И.М.З., предмет на Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД. На основание чл. 135 от ЗЗД ищците искат да се обяви за недействителен спрямо тях сключеният между И.М.З., като дарител и А.А.М., като дарена, договор за дарение на описаният в исковата молба имот, заедно с произтичащите от това законни последици, предмет на Нот.акт №103, том ІV, дело №487/2014г. на КРС, като претендират за направените разноски.

Същите искания потвърдиха и встъпилите в правата на А.М.М. и А.К.М., техни наследници: М.А.И. и А.А.Л..

В отговора по чл.131 от ГПК и писмена защита И.М.З. и А.А.М., чрез адвокат С.Ч. от ПлАК , считат че правото да се развали договора за даване на издръжка и гледане, сключен между страните, предмет на Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, се е погасило с изтичане на петгодишна давност, считано от датата на сключване на договора, предвид разпоредбата на чл.87, ал.5 от ЗЗД. Искането е съдът да прекрати съдебното производство по настоящото дело тъй като иска е недопустим, респективно неоснователен и недоказан. Изложиха се и доводи оспорващи твърдяното в исковата молба и писмената защита неизпълнение на задълженията за даване на издръжка и гледане по Нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС.

Искането на ответниците е съдът да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове за разваляне на договор за даване на издръжка и гледане, сключен между първоначалните ищци и И.М.З., предмет на нот.акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС – поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и сключеният между И.М.З., като дарител и А.А.М., като дарена договор за дарение на процесният имот, предмет на Нот.акт №103, том ІV, дело №487/2014г. на КРС, като претендират за направените разноски.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл.87 от ЗЗД . Предявеният иск е допустим, тъй като е подаден от надлежна страна, имаща правен интерес от водене на настоящото производство, а ответниците са пасивно легитимирани по иска.

От представените по делото писмени доказателства, а след изслушване и на свидетелите: М.А.И. – дъщеря на първоначалните ищци, а след смъртта им встъпила в правата им; А. Д. Л. – жената която помага в домакинството на А. и А. М.; Ст.

М. Л. – внук на А. и А. М. и син на дъщеря им А.А.Л. - встъпила в правата на ищците; А. А. М. – съседка на А. и А. М.; И. Ю. М. – съсед на А. и А. М. и съпруг на св.А. М.; А. С. Ч. - жената която помагала в домакинството на А. и А.

М. през 2016г.; А. Б. М. – колежка на съпругата на И.М.З.;М. А. Др. – помагал на М.А.И. при погребението на А.М.; Т. И. Б. – помагал на А. и А. М. в домакинството; З. А. А. – роднина на А.М. и Г. М. М. - жената която помагала в домакинството на А. и А. М. през 2017г., съдът намира, че предявеният иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е недоказан. Между първоначалните ищци и ответниците е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и даване на издръжка, сключен в нотариална форма с нот.акт № 192, том ІІ, дело № 413 от 09.09.2003г. по описа на Районен съд – Кн.. По смисъла на този договор А.

М. М. и А.К.М. продават на внука си И.М.З., чрез неговата майка и законен представител А.А.М. свой собствен недвижим имот, а именно: Масивна жилищна сграда от 80 кв. метра, лятна кухня,второстепенна постройка, постоени в дворно място от 680 кв.метра, което е общинско и съставлява Парцела ХVІІ-3259 на кв. №195 по регулационният план на гр.Кн., при граници и съседи: улица, И. М. Ш., Б. Ш. М. и М. и Ю. М., срещу задължението от страна на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от днес до края на живота им, които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му – А.А.М..

Този договор е ненаименован, алеаторен, двустранен и възмезден. По силата на същия за прехвърлителите на недвижимия имот възниква еднократно задължение - да прехвърлят собствеността върху имота, а за другата страна, задължението се характеризира с непрекъснатост на изпълнение на поетото задължение за гледане и издръжка в обема, определен от съдържанието на договора. С изпълнение на задължението на прехвърлителите да прехвърлят чрез нотариален акт собствеността върху имота, за другата страна възниква задължението за престиране на договорените грижи и издръжка.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответниците по делото е да установят изпълнение на задълженията си по договора. С оглед спецификата на алеаторния договор, за да е налице изпълнение на задълженията на приобретателите, същите следва да са полагали непрекъснати грижи за прехвърлителите, като тези грижи следва да са точно изпълнение по договора, с продължителност, системност и ритмичност на престацията.

В самият нот.акт № 192, том ІІ, дело № 413 от

09.09.2003г. по описа на Районен съд – Кн. задълженията на ответниците са посочени схематично, без конкретизиране съобразено със специфични нужди на продавачите - „…срещу задължението от страна на купувача да полага грижи по цялостната издръжка и гледането на продавачите от днес до края на живота им, които грижи до навършване на пълнолетие на купувача ще се изпълняват от майка му – А.А.М..“

Неотносимо към предмета на спора е установяване на обстоятелства относно това дали ответниците са изпълнили задължението си по погребението на първоначалните ищци.

От описаното в нотариалният акт е видно, че няма задължения за купувачите дължими във връзка и след смъртта на А. и А. М..

Всички свидетели описват, че А. М. М. и А.К.М. са живеели самостоятелно, в пристройка долепена към основната къща, състояща се от стая с баня, тоалетна и предверие. Възрастните хора разполагали с телевизор, пералня, хладилник, бойлер и всички тези уреди са били единствено и само за техните нужди.

Първоначално те са живеели със семейството на дъщеря си А.А.Л., но се изпокарали при което А.М. ги изгонил от къщата. По това време ответничката А.А.М. имала своя къща, но била убедена от баща си да дойде да живее със семейството си при него, а дома си да отстъпи на сестра си А.. В тази връзка на 09.09.2003г. бил сключен договор за даване на издръжка и гледане, сключен между страните, обективиран с нотариален акт №192, том ІI, дело №413/2003г. на КРС. В този договор задълженията на ответниците не са конкретизирани по обем и не е изрично уговорено, че грижите за прехвърлителите следва да се полагат лично и само от приобретателите.

В исковата молба, а и в писмената защита не се посочиха конкретни случаи на неизпълнение на задълженията от страна на ответниците по договора. Твърдяното в ИМ, че ищците били принудени да ангажират жена която да ги обслужва за което й плащали възнаграждение от нищожните си пенсии, които и без това не им стигали за лекарства, се опроверга категорично от свидетелските показания на свидетелите: А. Д. Л. – жената която помага в домакинството на А. и А. М. през 2018г.; А. А. М. – съседка на А. и А. М.; И. Ю. М. – съсед на А. и А. М. и съпруг на св.А. М.; А.

С. Ч. - жената която помагала в домакинството на А. и А. М. през 2016г.; А. Б.