Решение № 1 от 05.01.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№1 гр. гр.Велинград, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Административно наказателно дело № 20235210200301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл. 72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на И. Б. П. против Заповед за задържане на същото лице, с Рег. № 367зз-243/20.10.2023г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при РУ-Велинград – мл. разузнавач Ц.С.Ч.. Като основания за оспорването на заповедта се сочат тези по чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване (149, ал.2 АПК), подадена от легитимирано да обжалва лице, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При пълна проверка съгласно чл. 168 АПК на основанията по чл. 146 АПК се констатира, че:

1. Заповедта е издадена от компетентен (чл.146,т.1 АПК) полицейски орган (чл.57 ЗМВР), какъвто безспорно е мл. разузнавач Ц.С.Ч.;

2. Тя е в изискващата се по закон писмена форма (чл.74, ал.1 ЗМВР), налични са посочените в чл. 74, ал.2 от ЗМВР реквизити, както и подписи.

3. При издаването на заповедта са спазени процесуалноправните разпоредби на АПК и ЗМВР. Надлежно мотивирана е, съдържайки посочване на фактическите и правни основания за издаването й (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР).

Фактически основания за задържането представляват предварителното налични данни, обосноваващи предположение съответното лице да е извършител на престъпление 1 или съпричастен към такова. Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде задържано дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. За да бъде заповедта мотивирана обаче – в нея следва достатъчно ясно да е описано конкретно поведение на задържания, свързващо го с извършването на престъпно деяние. В конкретния случай като такова поведение е описано, че по повод подаден сигнал на тел. 112 и след извършени ОИМ са установени данни, че задържаното лице И. Б. П. е предлагал сума пари на подалия сигнала – за да гласува последния за конкретен кандидат за общински съветник. Така посоченото в заповедта основание за задържането, категорично представлява данни, обосноваващи предположение именно П. да е осъществил съставомерно деяние по чл. 167, ал.2 от НК. Това основание е достатъчно ясно фактически описано в заповедта – така, че да не е нарушено правото на задържания да разбере - по подозрение в какво престъпно действие е бил задържан. По този начин е било гарантирано ефективното упражняване на правото му на защита – съобразно изискванията на чл. 5, § 1, б. „с“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ и чл. 8, § 1 във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета /от 22 май 2012 година/ относно правото на информация в наказателното производство.

Жалбоподателят към момента на задържането е пълнолетен, могъл е да ръководи действията и постъпките си. След задържането от самия него е била попълнена и подписана декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР и са му били разяснени правата по чл. 72, 73 и 74 от ЗМВР. Декларацията като неоспорена се цени в цялост и въз основа на нея съдът приема, че жалбоподателят е бил запознат с правата си, като са му били предоставени възможностите да се възползва от тях - не е поискал преглед от лекар, посочил е, че не желае да се уведоми член от семейството му за задържането, не е поискал адвокатска защита по реда на Закона за правната помощ, а е пожелал адвокатска защита по негов избор и за негова сметка.

4. С обжалваната заповед не е допуснато противоречие на материалноправни разпоредби, напротив – задържането е извършено на надлежно посочено законово основание (чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР), предвидено в нормативен акт - закон и в този смисъл не може да се приеме, че ограничаването на свободата на жалбоподателката е необосновано и в нарушение на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКЗПЧОС).

5. Заповедта не е издадена в несъответствие с целите на закона. Съгласно чл.4, ал.2 АПК административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона, а чл.6 АПК въвежда принципа на съразмерност като изискване за законосъобразност на административния акт. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на категорични такива данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не е задължително, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване .

2

Описаните в заповедта обстоятелства, са достатъчна индиция за нивото на обществена опасност и основание за задържащият полицейски орган да допуска, че съответното лице ще осуети и затрудни започнато разследване – например като се укрие, унищожи или укрие евентуално вещи имащи значение започналото разследване, или предупреди в тази насока други съпричастни към деянието си лица. Това обосновава приоритет на обществения интерес пред правото на зачитане личната свобода на задържания. Именно в тази връзка правото на свободно придвижване на П. е било засегнато в напълно съответстващата на фактическата обстановка степен – доколкото, видно от заповедта - той е задържан за времето от 17,30 часа на 20.10.2023г. до 11,15 часа на 21.10.2023г., в които часове, от съответните приложени разпореждания по ч.н.д. и приетото постановление 5846/23 от 28.11.2023г. на ТО-Велинград при РП-Пазарджик – по образуваното наказателно производство са извършвани действия по претърсване и изземване на ползван от задържания офис и на притежаваното от лицето МПС (съответно – от 18,55 часа до 19, 30 часа и от 20,55 до 21,10 часа на 20.10.2023г.) Несъстоятелни са и доводите на процесуалния представител за неприложимост на задържането по ЗМВР при образувано вече бързо производство по НПК. Принципно, съгласно разпоредбата на чл. 356, ал.4 НПК - лицето, за което има обосновано предположение, че е извършило престъплението, се счита за обвиняем от момента на съставянето на акта за първото действие по разследването „срещу него“ (извършено с негово участие!; и от разследващ орган, компетентен да извършва процесуални действия), а такова действие е представлявало започналото повече от час след полицейското задържане претърсване на офиса. Но и независимо от това – прокурорското задържане за 72 часа за довеждането му пред съда - по чл. 64, ал.2 НПК или мярката за неотклонение „задържане под стража“ по чл. 64, ал.1 НПК имат съвсем различно предназначение от посоченото вече такова на задържането по ЗМВР.

С оглед всичко гореизложено оспорването на заповедта подлежи на отхвърляне.

При тези мотиви, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно оспорването на И. Б. П. с ЕГН ********** против Заповед за задържане на лице, с Рег. № 367зз-243/20.10.2023г. по описа на РУ-Велинград, издадена от полицейски орган при РУ-Велинград инсп. Ц.С.Ч. - мл. разузнавач при РУВелинград към ОДМВР-Пазарджик.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пазарджик град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________

3