Решение № 20385 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20385 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110141406 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

08.12.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 41406/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу „РАБ“ ЕООД, в която се твърди, че ответникът бил потребител на топлинна енергия за стопански нужди за следния недвижим имот: гр. ......................., аб. № 12853, като била доставена топлинна енергия без наличието на валидно правно основание, която била ползвана от ответника, с което последният се бил обогатил за сметка на ищеца. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 756,08 лева за периода от м.05.2020 г. до м.11.2020 г., но ответникът не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 130,64 лева за периода от 01.07.2020 г. до 07.06.2023 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение, поради което ответникът дължал и сумата от 7,96 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, която била ползвана без правно основание за периода 1 м.06.2020 г. до м.11.2020 г., както и сумата 2,15 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.07.2020 г. до 07.06.2023 г. Поддържа, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, но ответникът подал възражение, поради което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като претенцията се оспорва, като се прави възражение за изтекла погасителна давност, като следвало да се приложат правилата на 3-годишната погасителна давност. Поддържа, че с погасяването по давност на главните задължения се погасявали и акцесорните такива за мораторни лихви.

Иска отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени средства, като не е изразило становище по предявените искове.

С молба от 10.11.2023 г. ответното дружество посочва, че е заплатило претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение в общ размер от 764,04 лв., както и мораторна лихва върху главниците в общ размер на 125,89 лв. за периода от 03.06.2022 г. до 10.11.2023 г., за което представя писмени доказателствени средства, като развива съображения, че не дължи лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 03.06.2022 г., тъй като било получило покана за изпълнение на 03.06.2022 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е достави топлинна енергия до стопанският обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест годен правопораждащ юридически факт от който между страните да е възникнало валидно правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.

Представен е Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.02.2016 г., от който се установява, че „РАБ“ ЕООД е придобило недвижим имот, находящ се в гр.

........................

Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то отношенията между страните следва да се уредят на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института на неоснователното обогатяване.

2

Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се установява, че за процесния период е ползвана топлинна енергия за имот, сградна инсталация и БГВ. Изяснено е, че за периода топлинната енергия за отопление на имот е определена на база реален отчет на 4 бр. измервателни устройства, както и служебен отчет на 2 бр. радиатори без монтирани измервателни уреди, а топлинната енергия за БГВ е изчислена на база реален отчет на 1 бр. технически изправен и сертифициран водомер за топла вода. Уточнено е, че ТЕ за сградната инсталация е изчислена съобразно нормативните изисквания. Експертът е посочил, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период е в размер на 770,32 лева.

От заключението на ССчЕ се установява, че към момента на изготвяне на същото за процесния период и имот не са извършени плащания за погасяване на дължимите суми.

Настоящата инстанция, при преценка на заключенията на СТЕ и ССчЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че последните са заинтересовани от изхода на правния спор.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на ответното дружество, а последното е потребило същата.

Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице, то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца, поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални предпоставки на предявената кондикционна претенция.

С оглед заключението на СТЕ и представените и неоспорени писмени доказателства от третото лице-помагач, съдът намира, че е основателна и претенцията за стойността на услугата дялово разпределение в размер на 7,96 лева за периода 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г., тъй като същата услугата е предоставена на ответника без наличието на валидно правно основание, с което същият се е обогатил за сметка на ищеца.

Същевременно, следва да бъде взето предвид направеното от ответника частично признание на претенциите и представеното платежно нареждане от 10.11.2023 г. (л. 82 в кориците на делото), от което се установява, че ответното дружество е заплатило на „ТС“ ЕАД сума по настоящото дело в общ размер от 889,93 лв., като от посоченото основание за плащане може да се направи еднозначен извод, че това е сбор от суми в размер на 756,08 лв.

– доставена и потребена топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот, 7,96 лв. припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение, както и 124,58 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 03.06.2022 г. – 10.11.2023 г., и 1,32 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 03.06.2022 г. – 10.11.2023 г., определени от съда по реда на чл. 162 ГПК.

Съдът намира, че следва да зачете извършеното плащане с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което претенциите се оказват частично погасени чрез плащане в хода на процеса.

Непогасен е остатък от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 01.07.2020 г.-02.06.2022 г., както и остатък от мораторна лихва върху главницата за 3 услугата дялово разпределение за периода 31.07.2020 г. – 02.06.2022 г. Съдът приема, че за посочените периоди ответното дружество не е било поставяно в забава чрез покана от ищеца, поради което и не дължи обезщетение за забава. Покана за плащане на процесните главници е връчена на ответното дружество чрез управителя му Стефан Мичев на 03.06.2022 г. (л. 15-16 в кориците на делото ), от който момент следва да се приеме, че е настъпила забава. Представената покана от 08.12.2020 г. (л. 17 от делото) касае предходни отоплителни сезони в периода м.12.2018 г. – м.10.2020 г., поради което не следва да бъде съобразявана.

Във връзка с изложеното следва да се има предвид, че при претенция за неоснователно обогатяване – actio de in rem verso (чл. 59 ЗЗД), съдържанието на облигационното правоотношение обхваща правото на солвенса (обеднилият се) да иска връщане на неоснователно даденото, респ. неговата парична равностойност и задължението на акципиенса (обогатилият се) да върне неоснователно полученото благо, респ. да заплати паричната му равностойност. Съгласно дадените разяснения в ППВС № 1/1979 г., ищецът разполага с иск по чл. 59 ЗЗД, когато не са налице фактическите състави на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, липсва друг път за правна защита, но е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. При осъществяване на общия фактически състав на чл. 59, ал.1 ЗЗД има неоснователно преминаване на блага от имуществото на едно лице в патримониума на друго лице и в тези случаи според ППВС № 1/79 г. вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, защото неоснователността съществува при самото преминаване на имуществото, а не в някой последващ момент. Следва да се разграничат хипотезите, при които вземането на кредитора срещу неоснователно обогатилия се е станало изискуемо (според ППВС № 1/79 г. от деня на разместване на благата) от случаите, при които възниква правото да се търси лихва за забава върху обезщетението, което се дължи от неоснователно обогатилия се по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД).