Определение № 2498 от 03.10.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2498 гр. Бургас, 03.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501203 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.418, ал.4, вр. чл.417, т.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, подадена чрез ю.к.Свилен Стоянов, против разпореждане № 7091 от 01.07.2024 г., обективирано в Заповед № 2211/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4207/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. М. Ж., за следните суми, дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/16.06.2023 г.: 762.29 лв. – част от главницата- за застрахователни премии, 364.47 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2023 г. до 24.01.2024 г., и 168.12 лв. – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 18.06.2024 г.

В жалбата е посочено, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни аргументи за неправилност на изводите на съда за частичното отхвърляне на заявлението, като се сочи, че процесната застраховка е с доброволен характер и не е задължително условие за получаването на кредита, поради което не е включена при изчисляването на ГПР. Моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението вземания и за разноските в 1 заповедното производство.

Съгласно чл.418, ал.4 ГПК препис от жалбата не е връчван.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частна жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по ч.гр.д.№ 4207/2024 г. по описа на РС-Бургас е образувано по подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК против Н. М. Ж., за заплащане на 2762.29 лв. – главница, 364.47 лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 24.01.2024 г., и 168.12 лв. – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 18.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 27.06.2024 г. до окончателното плащане, които суми са дължими въз основа на Договор за потребителски кредит № ***/16.06.2023 г., както и направените в заповедното производство разноски от 65.9 лв. за платена държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено е, че вземането произтича от сключен между банката и длъжника Договор за потребителски кредит от 16.06.2023 г. и съгласно извлечение от счетоводните книги към 18.06.2024 г., от което е видно, че са просрочени вноски с падежи на 05.08, 05.09 и 05.10.2023 г., като е обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита на 24.01.2024 г. Към заявлението са приложени писмени доказателства – пълномощно; извлечение от счетоводните книги, Договор за потребителски кредит; декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставяни от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, информация за застрахователната програма и застрахователен сертификат, общи условия към застраховката; уведомление за предсрочна изискуемост до длъжника, връчено на 24.01.2024 г.

Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед № 2211/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за главница от 2000 лв., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението до изплащане на вземанията, както и за деловодни разноски от 40 лв. за платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от заявлението.

С обжалваното разпореждане № 7091 от 01.07.2024 г., обективирано в заповедта за изпълнение, БРС е отхвърлил заявлението в частта му за заплащане на следните суми: 762.29 лв. – част от главницата за застрахователни премии, 364.47 лв. – възнаградителна лихва и 168.12 лв. – мораторна лихва. Районният съд е приел, че по отношение на главницата, в която е включена застрахователната премия, застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави и добросъвестността, справедливостта и еквивалентността на насрещните престации, тъй като застраховката е за 762.29 лв. срещу главница от 2000 лв. и същата е уговорена в полза на кредитора, представляващ застрахователя – срещу получаване на комисиона, което обосновава извод, че тя е условие, наложено от банката, а не избрана 2 свободно от потребителя, поради което се нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето ЗЗД. Прието е също, че дължимата застрахователна премия е във връзка с договора за кредит и се явява част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, поради което е нарушен чл.19, ал.4 ЗПК. По отношение на възнаградителната лихва и на мораторната липва е прието, че същите са начислявани върху главница с включена в нея застрахователна премия, като преизчисляването им е невъзможно и заявлението в тази част също е неоснователно.

Предвид установените по делото факти, Бургаският окръжен съд намира обжалваното разпореждане за правилно, а частната жалба за неоснователна.

От представения договор за потребителски кредит е видно, че банката е отпуснала на длъжника потребителски кредит в размер на 2000 лв., със срок за погасяване 31 месеца – до 05.02.2026 г., при равни месечни погасителни вноски в размер на 145.98 и последна вноска в размер на 146.02 лв. лв., съгласно обективиран в договора погасителен план, с лихвен процент по кредита – 41.08 %, ГПР – 49.63 % и обща сума, дължима от потребителя – 4525.46 лв. Съгласно чл.7 от договора, общият размер на главницата по кредита е 2762.29 лв. и включва сумата от 2000 лв. размер на кредита и 762.29 лв. размер на застрахователна премия.

Настоящата инстанция споделя изводите на БРС, че уговорената между длъжника и кредитора клауза за заплащане на застрахователна премия противоречи на добрите нрави. В случая, размерът на застрахователната премия от 762.29 лв. възлиза на 38.1145 % от сумата на отпуснатата главница от 2000 лв. При това, настоящият съд намира, че тази уговорка за заплащане на застраховка е в нарушение на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата на потребителя и търговеца. Предвидената застрахователна премия действително води до значително оскъпяване на ползвания заем, като завишава размера на главницата и пряко влияе върху формирането на възнаградителната лихва и едновременно с това е сключена в полза на кредитора, което поражда съмнение относно спазването на изискването за прозрачност и равнопоставеност между страните. А предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето дължимото възнаграждение за застрахователната премия да се заплаща разсрочено едновременно с изплащане на погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. С включването на застраховката към главницата се цели длъжникът да бъде натоварен с разходи по допълнителни услуги за кредита, които формално водят до увеличение на възнаграждението на кредитора, но не са включени като разход по кредита, с което се заобикаля императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, вр. § 1, т.1 ДР на ЗПК. В случая, макар в представения договор за потребителски кредит ГПР да е определен в разрешения законов размер – 49.63 %, не се твърди при изчисляването му да е включена уговорената застрахователна премия от 762.29 лв.

Нещо повече, в в частната си жалба заявителят изрично е посочил, че договорената застрахователна премия не е включена в ГПР, поради доброволния характер на договора за застраховка. В тази връзка, обаче, с оглед съдържанието на договора, съдът приема, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователната премия, поради което същата представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР, но по твърдения на заявителя това не е сторено. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК и до прилагане на последиците по чл.23 ЗПК. В тази връзка, въззивният съд съобрази актуалната практика на СЕС – Решение от 21.03.2024 3 г. по дело C-714/22, в което е прието, че за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да се включат всички разходи по чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване или невярно посочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски, така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на потребителя на предоставената в заем главница.

Ето защо, следва да се приеме, че посоченият в процесния договор ГПР не отразява всички общи разходи по кредита и лишава потребителя от възможността на прецени обхвата на своето задължение, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по силата на чл.23 ЗПК длъжникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита – в случая 2000 лв., но не дължи лихва или други разходи по него, както правилно е приел и районния съд. Именно на това основание не се дължат частта от главницата, включваща застрахователната премия, договорната и мораторната лихва, поради което БРС правилно е отхвърлил заявлението за тези вземания, като неоснователно .

Предвид изложеното, БОС намира жалбата за неоснователна. Обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 7091 от 01.07.2024 г., обективирано в Заповед № 2211/01.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 4207/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Н. М. Ж., за следните суми, дължими по сключен между страните Договор за потребителски кредит № ***/16.06.2023 г.: 762.29 лв. – част от главницата- за застрахователни премии, 364.47 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 05.08.2023 г. до 24.01.2024 г., и 168.12 лв. – мораторна лихва за периода от 05.08.2023 г. до 18.06.2024 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5