Решение № 169 от 16.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. С.З., 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

ЧЛ.ве:

Анна Т. Т.а

Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20245501000115 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 2/02.01.2024г., постановено по гр.д. №1962/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е прогласена нищожността на клаузите на чл.2.4 (е), (ii) и чл.2.4 (е), (iii) от Договор за бизнес кредит №8171/12.04.2022г., сключен между ЕТ „Е. – Т. Т.“, в качеството на кредитополучател, Т. М. Т., в качеството на солидарен и ипотекарен длъжник и „Л.“ АД, в качеството на кредитор.

Въззивникът „Л.“ АД излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като сочи подробни съображения. Направено е искане да се отмени изцяло първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените искове от Т. М. Т. лично и в качеството му на ЕТ.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемите лица Т. М. Т. и ЕТ „Е. – Т. Т.“, в който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение законосъобразно и правилно.

Изложени са съображения в тази връзка. Направено е искане да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно и се отхвърли жалбата. Претендират се разноските пред настоящата инстанция.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния е предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.

2.4(е), (ii) и (iii) по „Договор за бизнес кредит“ с клиентски номер 8171.

Ищците Т. М. Т., в качеството на физическо лице, и ЕТ „Е. – Т. Т.“ молят съда да прогласи нищожността на клаузата на чл.2.4(е), (ii) и (iii) от „Договор за бизнес кредит“ с клиентски номер 8171/12.04.2022г. Претендират разноските по делото.

Ответникът „Л.“ АД в срока за писмен отговор изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Видно от представения по делото Договор за бизнес кредит клиентски №8171/12.04.2022г., между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответникът „Л.“ АД, в качеството на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца ЕТ „Е. – Т. Т.“, в качеството на кредитополучател, лихвоносен обезпечен кредит с максимален размер на главницата до 28700,00 евро, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита заедно с натрупаната върху него лихва. Съгласно разпоредбата на чл.

2.3 от Договора, кредитополучателят дължи на кредитора фиксирана лихва в размер на 20% на година върху усвоената и непогасената част от главницата на предоставения кредит. Съгласно клаузата на чл. 2.4, (е), (ii), кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита при условие, че заплати такса за предсрочно погасяване в размер на 8,5% от всички вноски, които заемополучателят би дължал според погасителния план, приложен към договора като Приложение №1, ако заема не е изцяло или частично погасен предсрочно. В случай, че са изтекли 36 месеца от отпускане на кредита и кредитът е бил винаги редовен, такса предсрочно погасяване не се дължи, Съгласно клаузата на чл. 2.4, (е), (iii) кредитополучателят има право да погаси предсрочно кредита при условие, че заплати при частично предсрочно погасяване такса в размер на 8,5% от всички вноски, които кредитополучателят би дължал за частично, предсрочно погасената сума според погасителния план, приложен към договора в Приложение 2, ако кредита не е изцяло или частично погасен предсрочно. Частичното 2 предсрочно погасяване по подразбиране се извършва с намаляване на срока на договора, като се извършва за сметка на последните погасителни вноски по погасителния план към първите. Такова частично погасяване се извършва само след изрична писмена молба от кредитополучателя. С цел избягване всякакво съмнение, при такова погасяване не се начислява лихва за период, който не е изтекъл.

Видно от представеното по делото Приложение №2, така предоставеният кредит в размер на 28700,00 евро следва да бъде погасен за срок от 180 месеца на 36 равни вноски по 525,39 евро всяка, в които е включена лихва, главница и такса управление и 144 равни вноски по 506,04 евро всяка, в които е включена лихва и главница.

Видно от преводно нареждане от 14.04.2022г.,/л.82 от първоинстанционното дело/ на същата дата ответното дружество е превело сумата 56 132,32лв. на „Форуком и компания“ ООД, с основание „погасяване задължение Т. Т.“.

Видно от вносна бележка от 07.05.2022г., Т. М. Т. е заплатил на „Л.“ АД сумата от 74 680, 08 лв. на същата дата.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител, съгласно разпоредбата на §13 от ДР на ЗЗП, което е установено с Определение №1330/06.11.2023г. по в.ч.гр.д. №712/2023г. по описа на Окръжен съд - С.З..

В настоящия случай процесният договор за заем е обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, поради което попада в приложното поле на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, предл. първо от ЗКНИ.

Въззивният съд намира за основателно възражението на ответниците за нищожност на клаузите на чл. 2.4, (е), (ii) и чл. 2.4, (е), (iii) от Договора, която предвижда, че се дължи такса за предсрочно погасяване на задължението от 8. 5%, която се формира не само върху размера на остатъчната главница, но и върху договорната лихва, която длъжникът би заплатил, ако задължението се изпълнява в рамките на уговорения от страните срок от 180 месеца. Касае се за неравноправна клауза, уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 3 неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя /чл. 143, ал. 1, вр. ал., т. 20 от ЗЗП/.

Съдът намира, че горепосочените клаузи от договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от финансовата институция, а ищците не са имали възможност да влияят върху нейното съдържание. Разпоредбата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП възлага в тежест на търговеца или доставчика да установи твърдението си, че опредеЛ. условие от договора е индивидуално уговорено. Изложеното означава, че в тежест на ответника е да проведе обратно доказване, като установи, че потребителят е имал възможност да изрази становище по дадена клауза и да повлияе върху нейното съдържание, което в случая не е сторено.

Търговецът има право на справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване на кредита. Размерът на това обезщетение следва да бъде съответен на евентуалните разходи за погасяване на задължението, а не да води до неоснователно обогатяване на кредитора. Като база за преценка на размера на това обезщетение следва да се вземат предвид разпоредбата на чл.

41, ал. 2 от ЗКНИП, която предвиждат, че неговият максимален размер може да бъде до 1%. Само по изключение кредиторът може да търси и по-голямо обезщетение, ако докаже, че е претърпял загуба от предсрочното погасяване на кредита, превишаваща посочения размер. Уговореният в процесния договор за кредит размер на обезщетение от 8.5% е прекомерен и води до явно обогатяване на кредитора, поради което следва да се приеме, че клаузите на чл. 2.4, (е), (ii) и чл. 2.4, (е), (iii) са нищожни, тъй като са неравноправни.

Следва да се приеме също така, че горепосочените клаузи, не съответстват на принципите за справедливост, добросъвестност и недопускане на неоснователно обогатяване на участниците в сделката, поради което и противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отговорността за разноските.

Процесуалният представител на „Л.“ АД е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците в размер 4 на по 2 200 лв. от всеки от тях.

В съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 2 200 лв., колкото е заплатил всеки от ищците.

С оглед изхода на делото „Л.“ АД следва да заплати на ЕТ „Е. – Т. Т.“ и Т.

М. Т. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 400 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2/02.01.2024г., постановено по гр.д.

№1962/2023г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

ОСЪЖДА „Л.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.**** да заплати на ЕТ „Е. – Т. Т.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ****, и на Т. М. Т., ЕГН: **********, с адрес гр.С.З., ул.**** направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 400 лв./четири хиляди и четиристотин лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

5