Решение № 3163 от 18.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3163 гр. София, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20261110205968 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от управителя си – ***, чрез юрк. Н. Н. срещу наказателно постановление № СО-ЗУО-Ю-25-19-262/03/03/2026 г., издадено от Заместник-кмет на Столична община, направление „Околна среда“, с което на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 157, ал. 4 вр. чл.

134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 800 (осемстотин) евро, за нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални нарушения. В жалбата се твърди, че в атакувания акт не е посочено конкретното нормативно установено правило за поведение, което е нарушено виновно, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Сочи се, че наказателното постановление е необосновано, тъй като не са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че именно санкционираното дружество е изхвърлило отпадъците. С оглед на гореизложеното се иска от съда да отмени обжалвания акт.

В съдебно заседание, жалбоподателят "***" ЕООД, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа и искането за отмяна на наказателното постановление. Моли 1 в полза на жалбоподателя да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна - заместник-кметът на Столична община, редовно уведомена, не изпраща представител.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Дружеството жалбоподател "***" ЕООД е юридическо лице със седалище и адрес на управление гр. София, гр.***, представлявано от управителя си – *** На *** г., около 16:50 ч., в гр. София, р-н "Люлин", бул. "Царица Йоанна", до метростанция Люлин, при извършена проверка, служители на Столичен инспекторат, в това число и свидетелят Д. Х. С., на длъжност "старши инспектор", с Констативен протокол №КП-25-0042260/*** г. установили, че юридическото лице "***" ЕООД е изхвърляло неопасни отпадъци (кашони, генерирани от дейността на юридическото лице), на неразрешени за това места – в контейнерите за битов отпадък.

Контейнерите за битови отпадъци били поставени на около 100-200 метра разстояние от магазин, стопанисван от "***" ЕООД, като в тях проверяващите установили наличието на кашони, брандирани с логото на ***.

За така установеното бил съставен констативен протокол №КП-25-0042260/*** г., в който били подробно описани установените факти. По случая бил изготвен и снимков материал.

Административнонаказателното производство е образувано на 14.10.2025 г., със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 25-19262/14.10.2026 г. от свидетеля Т. М. Д. на длъжност "старши инспектор" при Столичен инспекторат към Столична община. Актът бил съставен срещу "***" ЕООД. В него свидетелят Д. описал фактическите си констатации, посочил, че нарушението е извършено на *** г., в гр. София и дал правна квалификация на същото по чл. 134, ал.

1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. В графата за обяснения и възражения в акта е посочено: „Отпадъците, чрез които е констатирано нарушението са изхвърлени от клиенти, получили поръчката си в магазина, а не от служител. Вече са предприети мерки да няма подобно бъдещо нарушение , като молим клиентите да оставят кашоните си в обекта ни.“

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено процесното наказателно постановление(НП) № СО-ЗУО-Ю-25-19-262/03/03/2026 г. от Заместник-кмет на Столична община, направление „Околна среда“, с което на "***" ЕООД, на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 157, ал. 4 вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците на дружествотожалбоподател е наложена "имуществена санкция" в размер на 800 (осемстотин) евро, за нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

2

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на служител в Отдел „Информация“ на дружеството-жалбоподател на 17.03.2026 г., а жалбата срещу него е подадена чрез куриерска служба Спиди най-късно на 31.03.2026 г. и получена от АНО на 01.04.2026 г. и заведена с вх. №СОА26-ТД26-5675/01.04.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН– констативен протокол №КП-25-0042260/*** г., АУАН № 25-19-262/14.10.2026 г., и Заповед №СОА24-РД09-456/05.01.2024 г. на Кмета на СО, длъжностна характеристика на длъжността "старши инспектор" в Столичен инспекторат, известие за доставяне на НП.

От представените длъжностна характеристика на длъжността "старши инспектор" в столичен инспекторат и Заповед №СОА24-РД09-456/05.01.2024 г. на Кмета на СО се извлича информация за компетентността на актосъставителя да съставя АУАН, но не е представена Заповед №СОА26-РД09-1183/05.02.2026 г. за делегиране на компетентност за издаване на НП на зам.- кмета на СО, направление „Околна среда“, с оглед на което се налага извод за това, че в хода на настоящето производство не е доказана компетентността на наказващия орган.

Следва да бъде отчетена и процесуалната годност на приобщените като веществени доказателства фотоснимки, датирани с поставяне на дата, час и място на заснемане, които са били приложени към констативен протокол №КП-25-0042260/*** г., в който било отразено тяхното изготвяне.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа и на показанията на свидетелите Т.о Д. и Д. С.. Св. Д. дава сведения за това, че той не е присъствал на място при извършване на проверката, а е съставил само АУАН въз основа на изготвения констативен протокол №КП-25-0042260/*** г. и приложените към него снимки. Показанията на свидетеля Д. С. са в достатъчна степен подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия доказателствен материал.

Изложеното от свидетеля по отношение на извършената проверка и направените констатации по време на същата, намират потвърждение в съставения констативен протокол. Така изложената фактическа обстановка обаче е допълнена с показанията на св. С. Б., която е управител на магазина *** в ж.к. Люлин. Същата дава сведения за това, че една от основаните дейности на магазина е да предават на клиентите си пратки, които са поръчани от тях онлайн. Уточнява, че кашоните, с които получават стоки в склада на магазина не са брандирани с логото на ***, а такова лого имат само кашоните на стоките, които са поръчани онлайн от техните клиенти. Обяснява, че много често след като си получат стоката от магазина, клиентите я разопаковат и изхвърлят кашоните в контейнера до магазина. Изрично подчертава, че техни служители не изхвърлят кашони в контейнерите за битови отпадъци. Тези нейни 3 показания не се опровергават от показанията на св. Д. С., която в показанията си пред съда добросъвестно потвърждава, че нито тя, нито колежката и Д. П., която е участвала в извършената проверка и съставила Констативния протокол не са възприели служител на *** да изхвърля въпросните кашони, които се намирали в контейнера до магазина.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт – наказателно постановление, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила относно компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав, намира, че компетентността на актосъставителя е доказана, но не е представена заповедта, цитирана в обжалваното НП, въз основа на която да се докаже компетентността на наказващия орган.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в предвидения в чл. 34, ал. 2 ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението.

Спазен е и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН, доколкото обжалваното НП е издадено в рамките на 6-месечния срок, считано от съставяне на АУАН.

Следва да се отбележи обаче, че съгласно отразеното в акта за установяване на административно нарушение, а впоследствие и в наказателното постановление, нарушението, за което е санкционирано дружеството "***" ЕООД е квалифициранo като нарушение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците.

Посоченият текст от закона показва, че се касае за правна норма със санкционен характер, която регламентира вида и размера на административното наказание, което следва да бъде наложено в случай на осъществен състав на съответното административно нарушение. Надлежното посочване на нарушената правна норма, както изискват чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, предполага да бъде посочено конкретното нормативно установено правило за поведение, с което се твърди, че санкционираното дружество не се е съобразило, поради което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност. В процесния случай, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за изхвърляне на неопасни отпадъци (кашони, генерирани от дейността на дружеството) на неразрешени за това места – в контейнерите за битов отпадък, то деянието се явява несъответно на забраната 4 установена с материалната норма на чл. 29, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците. Именно тази разпоредба, установява спрямо неограничен кръг адресати общо задължение, съгласно което те следва да съобразяват своето поведение с правната уредба и по-конкретно – да не предприемат каквато и да е форма на неконтролирано управление на отпадъци като изоставяне, нерегламентирано изхвърляне, изгаряне, и която именно норма се явява нарушена с описаното поведение, а не разпоредбата на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУО, съдържаща единствено основанието и размера за налагане на санкцията. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че правната квалификация, под която наказващият орган е следвало да подведе деянието, за което е наложил имуществена санкция, не е била конкретно отразена, като по този начин е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН, тъй като се ограничава единствено в съдържанието на санкционната норма, като отсъства правилото за поведение, с което санкционираното дружество е следвало да се съобрази. Пълната и точна правна квалификация на нарушението е задължителен реквизит на наказателното постановление, а непрецизното й посочване всякога представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящи неговата отмяна.

НП е издадено и в нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, поради това, че в него не е посочено време /дата/ на извършване на нарушението, а само е посочено времето на констатиране на същото. В него буквално е посочено:

„След като проверих акт №25-19-262/14.10.2025 г. с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецених събраните доказателства по административнонаказателната преписка установих, че при извършена проверка от служители на Столичен инспекторат на *** г., около 16:50 часа, в гр. София, район „Люлин“, бул. „Царица Йоанна“, метростанция Люлин, юридическото лице „***“ ЕООД, е изхвърляло неопасни отпадъци – кашони, генерирани от дейността на дружеството на неразрешени за това места (в контейнерите за битов отпадък).“ От посоченото се налага извода, че е посочена само датата на която е констатирана описаната фактическа обстановка от служители на Столичен инспекторат, но не е посочено кога се счита за извършено самото нарушение. Непосочването в НП на датата на извършване на нарушението е в противоречие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5, пр.2 от ЗАНН, което от своя страна е съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото този пропуск винаги рефлектира негативно върху правото на защита на санкционираното лице.