Решение № 79 от 30.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Добрич, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИАНА МОМЧЕВА при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от МАРИАНА МОМЧЕВА Административно наказателно дело № 20243230201285 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „******“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от А. Ф. Ф., ЕГН **********, чрез адв. М. П. срещу Наказателно постановление № 792956 -F787674/21.10.2024г. издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 27 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С жалбата се прави искане Наказателното постановление да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 42 т.

4 и т. 5 и чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН при образуване на административнонаказателното производство и издаване на НП - липса на описание на нарушението, обстоятелствата при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител си счита 1 жалбата за неоснователна, законосъобразно. а наказателното постановление

- за

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, надлежно е връчен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, от компетентния за това административнонаказващ орган съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че при извършена проверка на 20.08.2024г. на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС - дюнер гирос, находящ се в гр. Добрич, ул. „***, стопанисван от „******“ ЕООД, е констатирано, че дружеството, в качеството на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не регистрира всяка извършвана продажба на стоки според вида на същата в данъчната група, съгласно закона - в случая, в данъчна група „Б“ на ФУ.

Съгласно чл. 27 ал. 1 т. 2 и т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност и група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Към момента на проверката е установено, че в обекта е въведен в експлоатация и работи един ЕКАФП - модел Datecs DP - 150, ФУ с № DT747511 и ФП № 02957002, рег. № на ФУ в НАП 4716475, като фискалното устройство отговаря на изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

Преди легитимацията на органите по приходите е направена контролна покупка - два броя телешки бокс, кока кола, старопрамен и два броя чипс на 2 цена общо 29.90 лева, за която в 11.43 часа на 20.08.2024г. е издаден ФКБ № 0009639/20.08.2024г., съдържащ задължителни реквизити, изброени в чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ.

От ФКБ № 0009639/20.08.2024г. е установено, че продажбата на стоките: телешки бокс, безалкохолни и чипс, е отразена в данъчна група „Г“ - 9% ДДС, вместо приложимата ставка на ДДС от 20%. Продажбите в обекта се извършвали от гише. Продавали се и безалкохолни напитки, топли напитки, бира. Процесът на обслужване бил опростен - липсвал обслужващ персонал и доставка на услуги, съпътстващи продажбата на стоки от обекта - сервиране, отсервиране. Т.е. продажбата на храни и напитки не била съпроводена с помощни услуги, които да предхождат, съпътстват и улесняват продажбата на стоки - не се извършвали ресторантьорски услуги. Пред обекта били разположени пет маси с по четири стола, без отопление и климатизация. За обекта не е било издавано Удостоверение за категоризация. Търговският обект разполагал само с тоалетна за служителите.

Административнонаказващият орган е приел, че с посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 27 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, съобразно която лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите - в случая в група „Б“ за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност.

Чл. 27 ал. 1 т. 2 от тази Наредба задължава лицата по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: т.

2 група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност.

От събраните по делото доказателства се установява, че „******“ ЕООД действително е осъществило състав на нарушение по чл. 27 ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, тъй като на 20.08.2024г. не е регистрирало продажбата на стока по данъчна група според вида на продажбите. На посочената дата е извършена продажба на два броя телешки бокс, кока кола, старопрамен и два броя чипс на цена общо 29.90 лева, за която в 11.43 часа на 20.08.2024г. е издаден ФКБ № 0009639/20.08.2024г., като същата била отразена в данъчна група „Г“, вместо група „Б“.

Правилно контролните органи са приели, че продажбата следва да се обложи със стандартната ставка от 20 % ДДС, а не с 9 % ДДС.

Според чл. 66 от ЗДДС, стандартната ставка на данъка е 20 на сто за облагаемите доставки с място на изпълнение на територията на страната, 3 освен изрично посочените като облагаеми с намалена или нулева ставка на данъка. Намалена ставка на ДДС е уредена в чл. 66а от ЗДДС, който регламентира ставка на данъка от 9 на сто за: 1. доставка на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставка на книги на физически носители или извършвана по електронен път, или и двете (включително учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, детски книги с илюстрации, за рисуване или оцветяване, печатни или ръкописни нотни издания), периодични печатни произведения вестници и списания, на физически носители или извършвана по електронен път или и двете, различни от публикации, които са изцяло или основно предназначени за реклама, и различни от публикации, които са изцяло или основно съставени от видеосъдържание или аудио-музикално съдържание; 3. доставки на храни, подходящи за бебета или за малки деца, бебешки пелени и подобни бебешки хигиенни артикули по приложение № 4. Продажбата предмет на настоящото производство в стопанисвания от жалбоподателя обект не попада в изброените в чл. 66а от ЗДДС хипотези, поради което подлежи на регистриране в група „Б“ и облагане с 20 % ДДС.

В Параграф 15д т. 2 от ДР на ЗДДС е предвидено, че ставката на данъка по чл. 66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: 2. доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 г. включително.

Съгласно Параграф 1 т. 61 от ДР на ЗДДС, „ресторантьорски и кетъринг услуги“ са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни. Цитираната норма от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011г. предвижда, че ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на 4 напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1. От протокола, в който е документирана проверката в обекта на жалбоподателя, както и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че в процесния случай не се касае за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги. Към датата на проверката, в стопанисвания от дружеството - жалбоподател обект, не е имало осигурено помещение за консумация на храната, не е имало и персонал, който да обслужва клиентите. Обектът не е разполагал с места за сядане и консумация, а е бил изцяло на самообслужване, поради което следва да се приеме, че доставката на продуктите не е била придружена от помощни услуги, които да позволяват непосредственото им консумиране в помещение на доставчика, респ. не следва да се смята за ресторантьорска и кетъринг услуга. Затова следва да се приеме, че жалбоподателят е осъществил процесното административно нарушение.

За същото е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 185 ал. 2 във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Текстът на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6 000 до 20 000 лв.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които за юридическите лица и едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 1 000 до 4 000 лв.

Независимо от горното и събраните доказателства за извършено нарушение, настоящата инстанция намира, че атакуваното постановление подлежи на отмяна. В тази връзка следва да бъде съобразено Решението на СЕС от 03.07.2025г. по дело С - 733/23, постановено по повод преюдициално запитване от АС-Бургас, отнасящо се до тълкуването на чл. 325 ДФЕС, чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чл. 47, параграф 1, чл.