Определение № 1017 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20251100514196 по описа за 2025 година

Производството се води по реда на чл. 92, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от К.Х. М., с ЕГН ********** срещу определение № 49406 от 01.12.2025 г. постановено по гр. д. № 66662/2024г. образувано по Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложена й глоба с определение от 13.11.2025 г.

В жалбата се поддържат доводи за неправилна преценка на съда относно предпоставките за ангажиране на отговорността на санкционирания пълномощник на ищеца – юрисконсулт М. за допуснати от същата нарушения на реда в съдебното заседание проведено на 13.11.2025 г. Акцентира се над това, че пълномощника на дружеството-ищец има основно задължение да защитава интересите на доверителя си пред съдилищата. В този контекст се сочи, че в своето поведение при участие в съдебното заседание състояло се на 13.11.2025 г. юрисконсулт М. не е извършила действия, с които да накърни правата на други участници в процеса – страни, вещи лица, свидетели, нито е увредила имиджа на вещото лице. Тъкмо обратното, професионалното поведение на юрисконсулта е било професионално и юридически издържано, като не е навредило на никого в процеса. Изтъква се, че самото вещо лице при изслушване на експертното му заключение в съдебно заседание е имало неправилен подход, защото е отказвало да отговаря на поставени към него от представителя на ищеца въпроси. В съдържанието на заключението се наблюдавало и самоволно излизане на вещото лице отвъд предмета на неговите компетенции по поставените за отговор задачи, вкл. и коментиране на въпроси, които изобщо не са били в предметното съдържание на заключението. Несъгласие се изразява и към изводите на съда, че в молбата за отмяна на наложената глоба нямало посочване на обстоятелства, които да могат да обусловят извинителен характер на поведението на санкционирания юрисконсулт.

Настоява се, че активното процесуално поведение на юрисконсулт – М. е било изцяло посветено на спорните въпроси по делото, като то е продиктувано и от поведението на разпитваното вещо лице, което е отказвало да отговаря на ясно поставени към него въпроси.

Това наложило и тяхното приповтаряне от представителя на ищеца и необходимостта от прекъсване на друг участник в процеса, но това поведение не е било резултат от демонстрирана недобросъвестност, а от неразбиране на вещото лице, какво точно бива питано, съответно от негово нежелание да даде ясен отговор на питането.

В обобщение

1 от санкционираната юрисконсулт – М. се иска постановяване на определение, с което наложената й глоба от Софийски районен в размер на 50,00 лв. да бъде отменена.

Софийски градски съд в настоящия си състав намира упражнената на 02.12.2025 г. по пощата частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в разписания от ГПК седмичен срок, считано от връчването на обжалваното определение.

Самото то е постановено ден по-рано – на 01.12.2025 г.

Разгледана по същество е частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение съставът на Софийски градски е оставил без уважение молбата на юрисконсулт – К. М., в качеството й на пълномощник на ищеца по делото – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД за отмяна на наложена й глоба с определение от 13.11.2025 г. Съдът е приел, че при липса на посочени обстоятелства, които да обосновават извинителен характер на поведението на санкционирания юрисконсулт, то не са налице предпоставките на чл. 91, ал. 2 ГПК за отмяна на наложената глоба, като наложилия глобата съд е заключил, че мотивите в молбата относно професионалната ангажираност на юрисконсулта, вътрешните правила на дружеството, добросъвестното изпълнение на служебните му задължения и липсата на вреди за процес не са такива – като правото да се задават въпроси на ВЛ съдът приема, че следва да се упражняват добросъвестно, като се изслушва и отговорът на същия, като не се прекъсва участникът в процеса, доколкото и след като съдът, който ръководи процесуланите действия в съдебно заседание, даде възможност на страната - същата едва тогава без да се възпрепятства нормалното развитие на делото и без да се нарушават правата на други участници, може да зададе следващия си въпрос. Поведението, станало основание за налагане на глобата, противоречи на това задължение.

Съгласно чл. 89, т.1 ГПК, съдът налага глоба за допускане на нарушение на реда в съдебното заседание. Съгласно чл. 141, ал. 1 ГПК задължение на председателя е да ръководи заседанието, да следи за спазването на реда в залата, като за нарушаването му може да наложи глоба съгласно чл. 89, т. 1 ГПК. Респективно задължение на страната или нейния представител е да не смущава реда в залата и да спазва указанията на съда при ръководене на заседанието. При прегледа на отразените в протокола процесуални действия и изявления на страните участвали в съдебно заседание провело се на 13.11.2025 г., настоящия съдебен състав констатира, че пълномощника на дружеството-ищец – юрисконсулт М. е допуснала нарушение при спазването на процесуалния ред в това заседание. Тези нарушения се състоят в несъблюдаване на разпорежданията на председателстващия заседанието – съдиядокладчик, в това число да се спазва определен процесуален ред при задаването на въпроси към разпитваните свидетел и вещо лице от страна на процесуалните представители на страните, в частност от този на ищеца, като същия демонстрира нееднократно незачитане на отправените към нея предупреждения, в това число и да не прекъсва изявленията на вещото лице, когато той дава отговори на формулирани към него въпроси, вкл. и към процесуален момент, когато не е получила думата за поставяне на пояснителни или допълнителни въпроси по даден кръг от обстоятелства съставляващи част от предмета на експертното заключение. Отчитайки доказателствената сила на протокола съставен за съдебното заседание, а именно характеристиката на официален удостоверителен документ за осъществяването на възпроизведените в него изявления на участниците в производството, настоящият съдебен състав, намира, че, както процесуалните действия на съда, така и тези на пълномощника на ищеца са достоверно, пълно и ясно записани. Следователно настоящата инстанция намира, че поведението на жалбоподателя – М. е именно е със съдържанието удостоверено в изготвения и подписан от председателя и секретаря протокол.

Действащият процесуален кодекс в чл. 3 задължава страните и техните представители, под страх от отговорност, да упражняват добросъвестно правата си, в това число и тези от процесуално естество. Без всякакво съмнение пълномощника на ищеца разполага с възможността да поставя въпроси към свидетел/вещи лице при тяхното изслушване в съдебно заседание, но при упражняване на това си право е длъжен да спазва определения от съдията председателстващ заседанието ред, което включва изчакване приключването 2 изказванията на други участници в процеса, на които е дадена думата. Конкретно при изслушване на вещото лице е необходимо, когато същото започне изложение на отговор по определен формулиран към него въпрос да се изчака, то да завърши своето изложение и едва тогава и при дадена дума от председателстващия заседанието, съответния представител на страната /ищец, ответник, ТЛП и пр./ може да зададе уточняващи въпроси и да прави реплики по даваните отговори, както и ако е приключил с въпросите си да оспори заключението. Несъвместимо със спазването на процесуалния ред в заседанието е отклонение от тези принципни правила, а още по-малко незачитане на предупрежденията отправяни от съдията председателстващ същото. Тук е мястото да се отбележи, че спазването на реда в съдебното заседание е процесуална гаранция, че в протокола воден за него ще бъдат вписани всички изявления на страните и съда. Освен това се гарантира и постигане на процесуална икономия по делото, защото се избягват случаите на едновременно допускане на изказвания от повече от един участник, съответно наличието на грешки във възпроизвеждане на техните изявления.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателката, че поведението й е било изцяло обусловено от насрещното поведение на вещото лице, което е избягвало да отговаря на задаваните към него въпроси и с това е осуетявало пълноценното събиране на специалните знания, какъвто замисълът на назначаване на експертизата. Дори и да е имало поведение на вещото лице, то това не може да обуслови несанкционирано от закона процесуално право за пълномощника на страната да прекъсва неговото изложение в процедурата по изслушване на заключението му, както и да не се съобразява с установената от председателстващия събранието процедура при вземане на думата отделните участници.

Трябва да се подчертае, че юрисконсулт - М. е имала възможност да поправи порочното си процесуално поведение демонстрирано в съдебното заседание, доколкото на няколко пъти е била предупредена от ръководещият заседанието да преустанови нарушенията на реда в същото, в частност да спре да прекъсва свидетеля и вещото лице и да прави изявления без да й е дадена думата, но процесуалното поведение не е коригирано, което е довело и до прилагане на санкционната разпоредба на чл. 89, т. 1 ГПК, а именно налагане на глоба.

Размерът на наложената глоба е минималния възможен съобразно текста на чл. 91, ал. 1 ГПК, поради което въпрос с неговото намаление не стои.

В молбата, с която е поискана отмяна на глобата, не са изложени аргументи, които да обосновават наличието на уважителни причини за отмяна на наложената глоба, а единствените доводи са за липса на поведение, което да може да се квалифицира, като такова нарушаващо реда в провежданото на 13.11.2025 г. съдебно заседание, по които вече бяха изложени достатъчно аргументи за неоснователност.

В обобщение настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, доколкото е съществувало основание за санкциониране на жалбоподателя-М. по смисъла на чл. 89, т. 1 ГПК чрез налагане на глоба. Това налага оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 03.12.2025 г. пояснена на 11.12.2025 г., която е подадена от К.Х. М., с ЕГН ********** срещу определение № 49406 от 01.12.2025 г. постановено по гр. д. № 66662/2024г. образувано по Софийски районен съд, ГО, 34 състав, с което е оставена без уважение молбата й за отмяна на наложена й с определение от 13.11.2025 г. глоба в размер на 50,00 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4