Решение № 3161 от 11.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3161 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Георги Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100502700 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20000790/06.01.2022 г. по гр. д. № 59526/2020 г. по описа на СРС, 43 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против Ц. Н. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1612,12 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2016 до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 228,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017-05.06.2020 г., сумата от 51,27 лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение, начислено за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 11,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение, начислено за периода от 01.05.2017 г. до 05.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане, за които 1 суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав.

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25002890/17.01.2022 г. от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответникът не е потребител на топлинна енергия, независимо, че по делото бил представен договор за доброволна делба, но това било станало пет години преди исковия период. Не било съобразено също така, че ответникът не е представил отговор на исковата молба, но независимо, че не следвало да се възприемат правоизключващи възражения, то съдът направил точно обратното. Повратно съдът оценил доказателствата като изградил неправилно вътрешно убеждение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззимаемия Ц. Н. К..

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 59526/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Ц. Н. К., с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав.

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 181885. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се 2 осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо нея. Твърди, че тя е имала задължение да заплати дължимите от него суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като с Общите условия от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на дружеството, както и че задължението за заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка.

От 12.03.2014 г. дружеството удостоверявало публикуването на фактурите в присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 181885. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-м.

04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер на 1612,12 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 51,27 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.

Поддържа, че за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали обезщетение в размер на 228,59 лева и 11,72 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.05.201705.06.2020 г. Твърди, че по гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от Ц. Н. К..

3

Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 25164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав. По заявление от 15.06.2020 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на Ц. Н. К. да заплати на кредитора сумата от 1612,12 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 228,59 лева за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г., сумата от 51,27 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,72 лева за периода от 01.05.2017 г. до 05.06.2020 г. и направените в заповедното производство разноски в общ размер на 38,07 лева и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 7 от Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане 4 на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на изравнителните сметки.

Във връзка с установяване на правото на собственост върху топлоснабдения имот е представен Договор за доброволна делба от 19.08.2011 г., по силата на който Ц. Н. К. е придобила правото на собственост върху апартамент № 1 в гр. София, ж.к. ****, вх. Б.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, че количеството топлинна енергия за абонатна станция на адрес гр. София, ж.к.

**** се измерва и отчита от общ топломер ежемесечно. Установява се, че извършеното от „Т.С.“ ЕООД дялово разпределение на ТЕ през отчетния период се основава на общите условия на „Т.С.“ ЕАД , както и на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице установява, че за абонат 181885 топлинната енергия е формирана за компонетна за БГВ.

Установява се, че абонатът не е предоставил достъп за отчитане на водомера за топла вода в процесния период, като в този случай разходът е определен на база 1 ползвател при раз0ход 140 л на денонощие. След изготвяне на изравнителните сметки е имало сума за доплащане в размер на 515,75 лева.

Вещото лице дава заключение, че сумата, която е дължима за топлинна енергия за исковия период е в размер на 1450,28 лева.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество не се установяват данни, че са постъпили суми за покриване на начислените за процесния период задължения.

Установява се, че начислените суми са в размер на 1663,39 лева, от които 51,27 лева – дялово разпределение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:

5

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.