Определение № 320 от 17.07.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Смолян, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500279 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Постъпила е частна жалба Вх. № 5047/16.06.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от Профи кредит България ЕООД ЕИК 175074752 против

Разпореждане № 1161 / 04.06.2026 по ч. гр. д. № 780/2026 г. по описа на Районен съд - Смолян, в частта, с която е отхвърлено заявлението на дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници Л. К. П. ЕГН ********** и Д. Д. Т., с настоящ адрес с. Мр., общ. Враца, за следните суми: 719,57 евро - главница;

152,49 евро - договорна лихва и 124,06 евро - лихва за забава.

В останалата му отхвърлителна част: за сумите от 198,56 евро възнаграждение за услуга Фаст; 124,36 евро - възнаграждение за услуга Флекси; 255,65 евро - неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни, разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

В частната жалба се излагат подробни съображения за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, което се иска да бъде отменено, като на първоинстанционния съд се разпореди да бъде издадена заповед за изпълнение за главница - 719.57 евро, договорно възнаграждение - 152.49 евро и законна лихва в размер на 124.06 евро, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендират се направените разноски в настоящото производство.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал.

1 ГПК и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е отхвърлил изцяло заявлението, като е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи да заплати само чистата стойност на кредита – размера на отпуснатия кредит. Стигнал е до извод, че клаузите за допълнителни услуги Фаст и Флекси са неравноправни, тъй като са уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителите. По начина на тяхното договаряне те не позволяват на потребителите да преценят икономическите последици от сключването на договора съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като под условието, че са незадължителни и доброволно избрани от потребителите услуги, практически осигуряват на кредитора допълнителна възнаградителна лихва, поради което и посоченият в договора размер на възнаградителната лихва не е действителният. Освен това посоченият в договора размер на годишния процент на разходите също не е действителният, тъй като не включва разходите за услугите Фаст и Флекси, което от своя страна пък е нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК договорът за потребителски кредит е нищожен поради противоречие на закона и добрите нрави, а потребителят дължи при нищожен потребителски кредит само чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 ЗПК. След като до момента кредитополучателите са платили сума в общ размер 4351,42 евро, чистата стойност на кредита от 5 000 лева (2556,46 евро), дължима от тях е напълно погасена.

Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд по следните съображения:

В случая заявителят основава вземането си на договор за потребителски кредит № 40016065432 от 16.03.2023 г., по силата на който на длъжника е отпуснат потребителски кредит в размер на 5 000 лв., платим на 36 месечни вноски с краен падеж 20.03.2026 г., ведно с ГЛП от 41 %, договорен ГПР 49,06 % и договорени допълнителни услуги Фаст срещу възнаграждение в размер на 2000 лв. и Флекси срещу възнаграждение в размер на 1250 лв.

Заявителят признава, че длъжниците са платили сума в общ размер на 4 351,42 евро в периода 20.04.2023г – 04.11.2025 г.

Според чл. 411, ал. 2 ГПК заповедният съд извършва проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма 2 обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Доводите в обжалваното разпореждане са свързани с преценка относно наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или обоснована вероятност за това - чл. 411, ал. 2 т. 3 ГПК , както и с преценка, че искането е в противоречие със закона или с добрите нрави - чл. 411, ал. 2 т. 2 ГПК.

Няма спор, че в случая длъжниците имат качеството на потребители по смисъла на чл. 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и § 1 т. 49 от ПЗРЗЕС, поради което разпоредбите на чл. 411, ал.

2 т. 3 ГПК и чл. 7, ал. 3 ГПК са на общо основание приложими.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146 от ЗЗП , единствено ако неравноправните клаузи са уговорени индивидуално, те биха могли да породят действие.

В случая на етап заповедно производство не се установява клаузите да са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което достатъчно е заповедният съд да установи наличие на обоснована вероятност за неравноправност на такива клаузи, за да отхвърли заявлението за тях или изцяло, ако неравноправността им опорочава действителността на правоотношението в цялост, какъвто е разглежданият казус.

Неоснователно е оплакването в жалбата, че заповедният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е превишил правомощията си, като не е направил задълбочен анализ на посочените в чл. 143 ЗЗП кумулативни критерии и е приел, че клаузи от договора са вероятно неравноправни.

Обратното следва от изложените от съда мотиви в рамките на възложената му по закон служебна проверка.

Не се споделя и доводът, че в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.

4 ЗПК, като е посочен точният размер на ГПР от 49,06 %.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит 3 следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на цитираната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ЗПК в ГПР, а и в ГЛП, не е включена цената на допълнителния пакет услуги, представляваща по съществото си скрито възнаграждение за заемодателя.

Съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 „общите разходи за кредита“ по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО са и разходите за допълнителни услуги, които дават на закупилия тези услуги потребител: приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит ; приоритет при предоставяне на разположение на заетата сума; възможност да се отлага изплащането на месечните вноски или да намалява размера им, при условие че закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 разходи, се допуска договорът да се счита за освободен от лихви и разноски така, че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Клауза, която позволява на потребителя да отлага или разсрочва плащането срещу допълнителна услуга, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато тези разходи са непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем.

В случая съгласно чл. 15.1 от ОУ „Фаст“ е приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискатели, които не са закупили такава допълнителна услуга, и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит, а „Флекси“ е право на клиента да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, предвидени в чл. 15.2.1, 15.2.2. и 15.2.3. За промяна на погасителния план страните подписват анекс, като промяната влиза в сила от посочен начален момент.

4

Тези специфични изисквания предвиждат множество условия, които трябва да са надлежно доказани. Въведени са и редица срокове и ограничения.

В настоящия казус при взета в заем от кредитополучателя сума в размер на 5 000 лева, не може да се приеме, че без да е задължително за него, би се съгласил да плати още 3 250 лв. (цената на допълнителните услуги „Фаст“и „Флекси“/, т.е. значително над 50 % от размера на кредита и което несъмнено е непропорционално високо, само за да ползва приоритет от 1 час или да отговори на множеството комплицирани условия, за да получи евентуално промяна на погасителния план. Доколкото договорът е двустранен, поначало всяка една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо договаряне между страните, през който процес всяка една е длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна по договора за това и то в размер близък до предоставената в заем сума е неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване. Освен това с пакета от допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които ГПР реално надхвърля посочения в договора от 49,06 %, с което се заобикаля и ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяващо максимален предел с цел предотвратяване прекомерното оскъпяване на кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и който лимит би бил надхвърлен, отчитайки посочения в договора ГПР, размера на отпуснатия кредит, срока на договора и цената на допълнителните услуги. Отделно липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. С посочването в договора за заем на ГПР, който е формиран в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на кредита и се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а това води до извод за нищожност на клаузата за уговореното допълнително оскъпяване.