Решение № 1228 от 24.11.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 562/2021
- Вид
- Решение № 1228
- Подписан
- 24.11.2021
- Състав
- Иво Дачев, Асен Воденичаров, Мария Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.144 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, ал. 2 и ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3 · Закон за защита на потребителите
- чл.144, ал.3, т.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 144, 145 · Закон за защита на потребителите
- чл.145, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 4 · Закон за защита на потребителите
- чл. 147 · Закон за защита на потребителите
- чл. 58 · Закон за кредитните институции
- чл. 298, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1228 гр. София, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20211000500562 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261592 от 04.12.2020 год., постановено по гр.д.№ 11105/2018 год. по описа на СГС, I-12 състав съдът, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД е прогласил нищожността на чл.6, ал.2, чл.22, чл. 3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредит, сключен на 12.06.2008 год. между Б. П. Б. и „Юробанк България” АД, както и е осъдил „Юробанк България” АД да заплати на Б. П. Б. на правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во от ЗЗД сумите от 39 616.79 лева и 10 545.02 швейцарски фрака, заедно със законната лихва върху сумите от 15.08.2018 год. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, както и са разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника „Юробанк България” АД в частта в която е прогласена нищожността на клаузите по договора и въз основа на това са реституирани суми на ищеца, като се излагат твърдения за неправилност. Правят се оплаквания, че неправилно съдът е приел, неравноправност на клаузите, тъй като същите са били индивидуално определени, кредитолопучателя изрично е дал съгласието си по тях, а банката е действала добросъвестно. Отделно от това ищецът изрично се е съгласил и с превалутирането на кредита, т.е. приел е съществуването на валутен риск от това превалутиране. В този смисъл неправилно е прието, че изначално е заложено оспорваните клаузи да са в ущърб на кредитополучателя. Моли се съда да отмени решението в обжалваните части и вместо него постанови ново с което исковите претенции да бъдат отхвърлине изцяло. Претендира 1 разноските по делото.
Въззиваемият Б. П. Б. оспорва наведените в жалбата доводи и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна.
Пред първоинстанционният съд е предявен от Б. П. Б. против „Юробанк България” АД иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за прогласуване нищожността на чл.6, ал.2, чл.22, чл. 3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договор за банков кредит, сключен на 12.06.2008 год. между страните, както и иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на суми, представляващи недължимо платени лихви и валутни разлики за периода 20.08.2013 год. до 20.07.2018 год.
Ищецът твърди, че оспорените клаузи са неравноправни и като такива изначало не са породили правни последици между страните и вследствие на това банката неоснователно се е обогатила за негова сметка. Моли прогласяването на клаузите за недействителни и рестируиране на недължимо платените суми.
Ответникът оспорва исковете, като твърди, че клаузите са съставени и разписани на разбираем за ищеца език, лихвите са определени съгласно Методологията на банката, а месечните вноски са били дължими във франкове и не е било налице задължение на кредитополучателя да превалутира левове към швейцарски франкове, от което да търпи загуба от валитния курс. Моли за отхвърляне на исковете.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания, касаещи наличието на основания за прогласяването на оспорените клаузи за нищожни, като неравноправни и вследствие на това реституиране на получените без основание парични средства.
Установява се от приетите доказателства по делото от първоинстанционният съд, че на 12.06.2008 г. е сключен договор за кредит за строеж/довършване на недвижимимот № HL 36497 по силата на който „Юробанк Балгария” АД предоставя на Б. П. Б., като кредитополучател, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 198 100 евро по курс „купува” за швейцарския франк към лева на Банката в деня на усвояване на кредита за строеж/довършване на недвижим имот. В чл. 1, ал. 2 е договорено, че общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора, а в ал. 3 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на Банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 5 е предвидено, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в лева по търговски курс 2
„купува” на швейцарския франк към евро на Банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката сметка нa кредитополучателя в съответната валута, както и че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на описаните действия. В чл. 3, ал. 1 от договора страните са постигали съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65 пункт. Към момента на сключване на договора БЛП на Банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4.5 %. В чл. 3, ал. 5 е предвидено, че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, като договорената в договора надбавка не се променя.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В чл. 6, ал. 3 от е предвидено, в случай, че по време на действието на договора Банката промени БЛП, то размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В чл. 12, ал.1 е договорено, че Банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които Банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20.
Измененията в Тарифата и/или влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В чл. 12, ал. 2 е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на Банката. В чл. 20, ал. 2 е предвидено, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, Банката да превалутира кредита в лева по обявения курс „купува“ на Банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от Банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита.
В чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди 3
/включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл. 22, ал. 2 кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, се установява, че общата сума за валутната разлика за периода 20.08.2013 год. до 20.07.2018 год. е в размер на 39 616.79 лева, а събраната в повече сума, вследствие увеличение на лихвения процент от 6.15 % на 7.40 % за посочения период е общо 10 198.01 швейцарски франка.
Съгласно чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 3 - която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; т.9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т.10 - при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание; т.11 - при възможност за търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и т.12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Съгласно чл.145, ал.1 от ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл.146, ал.1 от ЗЗП/. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл.146, ал.2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е изчерпателно. В чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл.144, ал.3 от ЗЗП нормите на чл.143, т.7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията /измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги.
Следователно съобразно разпоредбите на ЗЗП, действащ към момента на сключване на 4 договор за кредит № HL 36497/12.06.2008 г. и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. неравноправна е всяка клауза в договор с потребител, която не е индивидуално уговорена, води до нарушаване на принципа за добросъвестност и до значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, и е в ущърб на потребителя като предпоставките следва да са налице кумулативно. Клаузата следва да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.144 от ЗЗП.