Решение № 1926 от 02.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1926 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Г.ЕВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г.ЕВА Административно наказателно дело № 20251110218345 по описа за 2025 година Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. С. С., чрез адв. К. М. - ХАК срещу наказателно постановление (НП) №25-4332-025338/06.10.2025 г. на началник сектор към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на основание: чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 150 (сто и петдесет лева) лв./ 76, 69 (седемдесет и шест евро и шестдесет и девет евроцента) € за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката в депозираната жалба излага, че не ставало ясно коя разпоредба на ЗДвП и подзаконовите й нормативни актове се твърди, че е нарушила, на кое кръстовище и как е установено нарушението, дали светофарите са работили, било е първия учебен ден и е била с детето си, поради което се опровергава възможността да е преминала на червен сигнал.Претендират се сторени по делото разноски.

За жалбоподателката редовно призована с явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, тъй като полицейските служители не са имали пряка видимост към светофарната уредба и са правили умозаключения без да са подкрепени с фактите по делото, 1 като се позовава на разпечатката от GPS системата и разположението на улиците, с оглед придвижването на жалбоподателката е полицейския автомобил.

За органа издал наказателното постановление, в първото съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата.

Приложени са писмени бележки от процесуален представител по същество.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни доказателства:

На 15.09.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателката за това, че на същата дата около 11:16 часа в гр. София по бул. „Гоце Делчев“ с посока от ул. „Костенски водопад“ към ул. „Хенрик Ибсен“ управлява собствения си лек автомобил марка „Ланд”, модел „Ровер“, с ДК № *** като на кръстовището с бул. „Тодор Александров“ приближава, навлиза и преминава на червен сигнал, при работеща в нормален режим светофарна уредба.

Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят М. твърди, че нарушението е на Т-образно кръстовище, регулирано със светофарна уредба на бул. „Х. Ибсен“ и бул. „Гешов“, като автомобилът се движи по „Тодор Каблешков“ и идва от ул. Костенски водопад“ към бул.“Х. Ибсен“, а след предявяване на акт твърди, че автомобилът се движил по бул. „Гоце Делчев“ и са се движели зад него, който автомобил е направил десен завой по бул. „Х.

Ибсен“ и в автомобила е бил само водача. Свидетелят - очевидец Г., разпитан по делото като свидетел излага в показанията си, че няма конкретен спомен за ситуацията, описана в акта.

Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Б. М. - мл. автоконтрольор при О „ПП” – СДВР, видно от Заповед №513з-9770/13.09.2024 г. на директора на СДВР. В АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателката не е вписала възражения. Такива не са били депозирани и по-късно в писмена форма.

Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена е заповед №8121К-12047/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, с която Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР, както и Заповед 2

№8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за оправомощаване на актосъставителя и административнонаказващия орган.

От приложената разпечатка от GPS на полицейски автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с ДК № *** за дата 15.09.2025 г. за времето от 08:00 ч. до 20:00 ч., ползван от служителите на О „ПП“-СДВР Б. М. Б.ов и Г.

С. Г., се установява, че на 15.09.2025 г. в периода от 10:58 ч. до 11:17 ч. са се намирали в гр. София, ул. Хенрик Ибсен“. Приложена е и ежедневна форма на отчет за автопатрула в посочения състав М. и Г..

Съдът кредитира частично показанията на свидетелите, в частта, в която потвърждават, че актосъставителя е съставил акта, а свидетеля е управлявал автопатрул и е бил свидетел на акта. В останалата част показанията на свидетеля М. са вътрешно противоречиви, същия сочи различни улици и посоки на движение на управлявания от жалбоподателката автомобил, а свидетеля Г. едва при предявяване на акт сочи мястото на случилото се, като го потвърждава след запознаване със съдържанието на акта. Предвид което в останалата им част съдът не кредитира показанията на свидетелите.

Кредитират се писмените доказателства, а именно три броя заповеди за компетентност, разпечатка от GPS, ежедневна форма на наряд и справка картон на водача.

Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:

Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни актове и процедурата по съставянето им, намира следното:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189 ал.1 от ЗДвП, компетентно да осъществява контрол по този закон. Издаденото въз основа на акта наказателно постановление, също е от компетентен орган. Независимо, че в чл.189 ал.4 от ЗДвП, като такъв орган е посочен министърът на МВР, видно от издадената от същия Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. е обстоятелството, че началникът на 01 група „Административнонаказателна дейност“ на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП” при СДВР е оправомощен по 3 надлежния ред, поради което следва да се приеме, че притежава съответната материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.

АУАН е съставен в тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр. II от ЗАНН, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта.

В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано словесно.

Но от образуването му административно-наказателното производство е започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени законови разпоредби и словесното описание на нарушението.

На първо място е налице противоречие между описаното в АУАН и в НП и правните квалификации в тях, доколкото в АУАН се твърди, че се касае за повторно нарушение, което е с посочена правна квалификация по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което е налице разминаване между описание и правна квалификация, доколкото липсва в нормата обосновка за повторност, а в НП липсва изнесено твърдение за повторност и нарушението е подведено под правната норма на чл.6, т.1 от ЗДвП, без посочена хипотеза.

На следващо място нито в НП, нито в АУАН се сочи точната правна квалификация на твърдяното като осъществено административно нарушение.

Посочената е нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като същата има три хипотези.

Това е така, доколкото състава на чл.6, т.1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението, предвижда, че участниците в движението: „съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. Както в АУАН, така и в 4

НП липсва посочване на марка и модел на МПС-то, за което се твърди, че е било управлявано от жалбоподателя.

Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти, които реализират хипотезата на нарушение по чл.6, т.1, пр.2 от ЗДвП, но тази хипотеза не е посочена в атакуваното НП.

Съгласно същата: участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, в случая на светофарната уредба за регулиране.

От събраните и кредитирани доказателства не се установи осъществяването на административното нарушение по сочената правна норма. От събраните по делото доказателства не се установи фактическата обстановка описаната в АУАН и наказателното постановление. Свидетелят М. дава разнопосочни данни относно мястото на твърдяното нарушение, а свидетелят Г. твърди, че не си спомня. Предвид което липсват категорични и непротиворечиви доказателства относно осъществяване на административното нарушение от жалбоподателката.

Предвид което същото се явява недоказано от обективна и субективна страна.

Ето защо не са налице предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП и същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на жалбоподателката за присъждане на разноски се явява основателна. Като съобрази разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000 лв. - 400 лв., съдът прие, че следва да се възложат на адв. М. за безплатната правна помощ оказана от него на жалбоподателката като юрист по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.3 от ЗАд разноски в размер от 400 лв., което е 204, 62 €, за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото. Определеното от настоящия състав възнаграждение за процесуалното представителство е на база, че делото не представлява фактическа и правна сложност и е определено към минимума предвиден в наредбата.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

5

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №25-4332-025338/06.10.2025 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ 129009938, да заплати на адв. К. П. М., с л. н.

1200057763 от ХАК сумата в размер на 204, 62 €, за оказана безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката пред въззивната инстанция по делото.

Решението чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6