Решение № 1163 от 11.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. Варна, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Ц. Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Ц. Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20243100501517 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба вх.№37145/09.05.2024г. от Община Варна срещу решение №1453/25.04.2024г. по гр.д.№20233110103399 по описа на ВРС, с което са уважени предявените от ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, срещу жалбоподателя искове с правно основание 410 ал. 1 т.2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД за сумата от 1726,42 лева – платено от ищеца застрахователно обезщетение /1716,42лв./ и ликвидационни разноски /10лв./ по комбинирана застрахователна полица № 0000652345/13.02.2018г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г., за причинени на 16.07.2018г. в ******, вследствие на паднал клон от дърво, вреди на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. ******, изразяващи се в увредени капачка на ляво странично огледало, таван, преден капак, преден десен калник, рамка предна дясна врата, панел заден десен, външен стоп десен, задна броня, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск – 17.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 525,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1726,42 лв. за периода от 18.03.2020г. до 16.03.2023г. вкл.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено въз основа на неправилни и противоречиви изводи за наличие на 1 предпоставките по чл.49 от ЗЗД. Сочи се, че пречупването на клона би могло да бъде резултат на други фактори, напр. обилни валежи и бури в деня на събитието.

Доказателствени искания не са направени.

Отправената към съда молба е за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения иск изцяло, като се присъдят и направените разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД „Армеец“, с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се изразява становище за правилност и законосъобразност на решението. Доказателствени искания не са направени.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец“, ЕИК 121076907, със седалище гр. София, срещу Община Варна, за заплащане на сумата от 1726,42 лева – регресна претенция относно платено от ищеца застрахователно обезщетение /1716,42лв./ и ликвидационни разноски /10лв. / по комбинирана застрахователна полица № 0000652345/13.02.2018г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г., за причинени на 16.07.2018 г. в ****** вследствие на паднал клон от дърво вреди на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. ******, изразяващи се в увредени капачка на ляво странично огледало, таван, преден капак, преден десен калник, рамка предна дясна врата, панел заден десен, външен стоп десен, задна броня, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск – 17.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 525,12 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 18.03.2020г. до 16.03.2023г. вкл.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и собственика на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг. ****** бил сключен договор за застраховка на МПС „Автокаско“, обективиран в застрахователна полица № 0000652345/13.02.2018г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г. На 16.07.2018г. в ****** върху автомобила паднал клон от дърво, като му били причинени гореописаните вреди.

Местопроизшествието било посетено от служители на Първа Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Варна, които са оказали съдействие за отстраняване на падналия клон върху паркирания автомобил. На 16.07.2018г. при ЗАД „Армеец“ АД въз основа на подадено уведомление за щета по застраховка „Каско“ на МПС била образувана ликвидационна преписка по щета № 13018030105223 и на 30.08.2018г. била изплатена сумата от 1716.42 лева като стойност на ремонтните дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил въз основа на фактура №3000096103/17.08.2018г, издадена от оторизирания дилър и официален сервиз на Фолксваген „Автотрейд“ ООД.

Твърди се, че отговорността за настъпилото ПТП и за вредите от него е на Община Варна, поради задължението й да поддържа в изправност, чрез свои служители, пътното платно и прилежащата му инфраструктура, вкл. насажденията от уличното озеленяване, като собственик на улицата по силата на чл.2 ал.1 т.5 от Закона за общинската собственост, чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата, чл.61, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл.3, 2 ал.1, т.1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна и § 7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. От ищеца било изпратено писмото - покана с изх. № Л-8462 от 21.11.2018г., получено от ответника на 23.11.2018г. с искане за регресно плащане, каквото не последвало до момента.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Варна, с който оспорва предявения спрямо него иск като неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Счита, че няма доказателства за причинно-следствена връзка между паднал клон от дърво и увреждането на процесното МПС. Ако се докаже, че действително е налице такова обстоятелство и причинно-следствена връзка, твърди, че клонът може да е паднал вследствие на случайно събитие или непреодолима сила. При евентуално доказване по основание, оспорва иска по размер.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

Следователно, основателността на предявения регресен иск се предпоставя от установяване на следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в чийто срок на действие е настъпило застрахователно събитие вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

От представените писмени доказателства се установява и не е спорно между страните наличието на валидно облигационно правоотношение с ищцовото дружество по сключен договор за застраховка на МПС „Автокаско“, обективиран в застрахователна полица № 0000652345/13.02.2018г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г. до 13.02.2019г. по отношение на лек автомобил л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, peг.

******; както и че по образуваната щета ищецът е заплатил обезщетение от 1716.42 лева като стойност на ремонтните дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил.

3

Въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице, следва да се приеме за доказано настъпилото застрахователно събитие, а именно падане на клон от дърво, намиращо се до задния вход на механа „Стария чинар“, на ул. „Македония“ в гр. Варна, вследствие на което са увредени детайли от застрахования автомобил /капачка на ляво странично огледало, таван, преден капак, преден десен калник, рамка предна дясна врата, панел заден десен, външен стоп десен, задна броня/, описани в представения опис – заключение по щета от 17.07.2018г.

Възстановителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди се установява от приетото пред ВРС заключение на вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, според което стойността им е по-висока от заплатеното обезщетение.

Отговорността на възложителя на работа по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия.

Фактическият състав на тази отговорност включва: виновно противоправно действие или бездействие от лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод изпълнението на възложената работа.

В случая не е спорно между страните, че увреденият автомобил е бил паркиран на улица, а вредите са нанесени от паднал клон на дърво, намиращо се непосредствено до пътното платно. Не е спорно също така, че улицата като част от градската улична мрежа, е общинска собственост и съответно изграждането, ремонтът и поддържането се осъществяват от общините на основание чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС, чл. 8 ал.3 и чл.31 от ЗП, чл.61, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това Община Варна чрез съответните отговорни за конкретната дейност структури отговаря за поддържането както на уличната врежа, така и на прилежащото улично озеленяване. В качеството си на собственик Община Варна е длъжна да следи за наличие в имотите си на болни и изсъхнали дървета, представляващи опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите и са длъжни да ги премахват своевременно и за своя сметка, както предвижда чл. 45 от Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Варна. В случая от ангажираните свидетелски показания се установява, че са били отправяни сигнали до Община Варна относно конкретния изсъхнал клон. Същевременно в качеството си на собственик Община Варна е длъжна да превантивно да следи за части от уличното озеленяване, които представляват потенциална опасност, за което не е необходимо да бъде предварително сигнализирана.

Възраженията на ответника, заявени в отговора на ИМ и поддържани във въззивната жалба, за влошени метеорологични условия, например буря или силен вятър, които да са причинили падане на дървото, които биха могли да се определят като форсмажорни обстоятелства, са хипотетични и в тяхна подкрепа не са ангажирани доказателства по делото. Напротив, дори от ангажираните свидетелски показания се установява, че клонът е паднал през тихо и спокойно време.

Въз основа на изложеното съдът намира, че е установен фактическият състав на 4 регресната отговорност по чл. 410 ал. 1 т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД, поради което предявеният на това основание главен иск за сумата от 1726,42 лева, включваща застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация, се явява основателен и следва да бъде уважен. Основателен с оглед изхода от спора по главния иск е и акцесорният иск за обезщетение за забава върху размера на застрахователното обезщетение, дължимо от датата на получаване на регресната покана до предявяване на иска, в случая претендирано за тригодишен период преди завеждане на исковата молба.

Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, съдът намира, че решението следва да се потвърди изцяло.

С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът