Решение № 63 от 16.02.2022, Районен съд - Благоевград
- Съд
- Районен съд - Благоевград
- Дело
- Административно наказателно дело 1046/2021
- Вид
- Решение № 63
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- Екатерина Петрова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415в, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 63 гр. Благоевград, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20211210201046 по описа за 2021 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Р “ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.С , представлявано от управителя Р , против НП №01002078/21.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН и липсват основни реквизити за този документ . Алтернативно се застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а последното в казуса е и несъставомерно . Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото НП за правилно и законосъобразно.
РП-Б , надлежно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на 1 страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 23.04.2021г., около 15.30 часа, по работни места за спазване на трудовото законодателство, на обект-„Шивашки цех“, находящ се в гр.С , ул.“П “№ , експлоатиран от „ “ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. , представлявано то управителя Р , както и при извършена проверка в последствие по документи на 12.05.2021г., от длъжностни лица при санкционният орган, е констатирано, че това дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР към КТ , е допуснало на 23.04.2021г.., лицето Е С Д , да извършва трудова дейност на този обект, на длъжността “гладач“, без да й е предоставен екземпляр от сключен с нея трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Проверката е извършена от свидетелите М
Ц. и М.С., Т К и А А /всички, в качеството си на инспектори при ДИТ-Б /, които са предоставили на заварените работници на обекта в хода на въпросната проверка и декларация по чл.402, ал.1 т.3 от КТ/л.11/, в това число и на св.Е Д. В тази декларация Д собственоръчно е удостоверила, че извършва трудова дейност към момента на проверката и на проверяваният обект. Посочила е, че длъжността, която заема е „ гладач“, както и, че изпълнява тази функция имено от 23.04.2021г., при 8-часово работно време и 5-дневна работна седмица. Този работник е декларирал също т а к а , че с него не е сключен трудов договор при попълване на декларацията.
След приключване на проверката по работни места и с оглед на декларираното от работника Елена Д , на жалбоподателя, като неин работодател, е изпратена призовка от проверяващите органи по чл.45 от АПК, за извършване и на проверка по документи на дата 12.05.2021г. За целта на процесното дружество е предоставена и достатъчна времева възможност за представяне на документи, във връзка със сключени трудови 2 договори на работниците с месторабота- провереният обект/л.17/ Призовката за документалната проверка е връчена по седалище на жалбоподателя и в изпълнения на дадените указания от контролният орган на 23.04.2021г., като законният представител на процесното дружество е занесъл на проверяващите органи и предоставил на същите, копие от сключен писмен трудов договор от 28.04.2022г., подписан от законният представител на процесното дружество и работника Е Д макар и след процесната проверка /л.19/, който видно от представена по делото справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, е регистриран на 29..04.2021г. в 08.54 часа.
За извършените проверки е изготвен и нарочен констативен на 23.04.2021г. /л.14-16/. От своя страна констатираното трудово правоотношение по попълнена декларация на св.Д, без сключен трудов договор между нея и жалбоподателя като неин работодател и съответно без връчен екземпляр от този договор и уведомление за регистрацията му, към датата на проверка по работни места на 23.04.2021г., е квалифицирано от проверяващите лица като административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ за което св.Ц., в присъствието на св.М.С., е съставила срещу жалбоподателя АУАН№01-002078/19.05.2021г. Акта е връчен лично на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 21.06.2021г., Директора на Дирекция „Инспекция по труда“- Б , е изготвила атакуваното НП№01-002078, с което за описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.416, ал.5 вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, а именно сумата от 2 000лв. НП е връчено лично и срещу подпис на законният представител на процесното дружество към 07.07.2021г. и в законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /09.07.2021г./ Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават напълно от разпита на свидетелите М Ц. и М.С. и Т К . Всички те са категорични, че лично са извършили проверката по работни места и на описаният в акта обект, където възприели да полага труд и работничката Е Д , която се намирала в процесният шивашки цех и работела в него като гладачка. На св.Д била предоставена декларация по КТ, която тя попълнила в удостоверение на това, че полага труд по трудово правоотношение в полза на 3 жалбоподателя, но без с него да е сключен трудов договор за това до този момент. В декларацията си св.Д е посочила работно време, работно място и длъжност , почивни дни и дневна почивка, както и, че е започнала да полага труд по това правоотношение на датата на проверката-23.04.2021г. Заради последното, свидетелките установяват, че, жалбоподателят е поканен да представи документи относими към тази проверка и сключен трудов договор с този работник. Свидетелите сочат също така, че именно защото на датата на проверката жалбоподателят, в качеството му на работодател е допуснал работника Д да извършва трудова дейност, без сключен с нея в писмена форма трудов договор, както и без да е връчено на този работник уведомление за регистриране на въпросният трудов договор в НАП, на процесното дружество бил издаден и АУАН по КТ. Свидетелките твърдят, че всеки работник е полагал труд самостоятелно на работното си място в хода на проверката, като интервю не е провеждано с никоя от тях, защото законният представител на процесното дружество въобще не е бил в обекта при започване и извършване на проверката по работни места. Категорични са също така, че св.Д не е споменала, че не работи по трудово правоотношение с жалбоподателя, нито пък , че е на датата на проверката в проверяваният обект само за интервю и да бъда „пробвана“ как работи .
При разпита на св.Д в съдебното производство същата твърди нещо различно от удостовереното от нея в собственоръчната й декларация по КТ, а именно, че на датата на проверката, била отишла в провереният обект „за да я пробва“управителката на жалбоподателя дали може да работи, като действително гладела дрехи при започване на проверката, но не като работник при жалбоподателя а за „проба“. Потвърждава от друга страна, че е попълнила декларацията по КТ за съществуващо трудово правоотношение с жалбоподателя без да има сключен трудов договор с него, като всички реквизити на трудовия договор посочила с оглед на уговорката й с процесното дружество при започване на работа. След проверката, св.Д потвърждава, че с нея е сключен трудов договор от жалбоподателя именно в писмена форма, бил й е връчен и вече си знаела правата.
Материалната компетентност на проверяващите лица в процесният казус се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката, Заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
4
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа всички реквизити за такъв акт по ЗАНН и са спазени сроковете за издаването му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се установява- проверки /по работни места и по документи/ и свидетели, отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на жалбоподателя. АУАН и НП са и надлежно връчени –лично на законният представител на жалбоподателя. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН, който е мотивирал издаването на обжалваното НП. От друга страна, макар в НП и АУАН да са наведени фактически твърдения за повече то едно нарушение / и за такова по чл. 62, ал.1, вр. с ал.2 и ал.3 от КТ/ , след като санкционният орган е решил да вмени само едно нарушение на жалбоподателя, такова по чл. 63, ал.2 от КТ, то това не накърнява правото му на защита защото се явява по-благоприятен за него вариант от вменяването на две отделни нарушение по този Кодекс. Ето защо, възраженията на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни, тъй като издаденото НП е изготвено в пълно съответствие със ЗАНН и то е процесуално законосъобразно.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, р аботодателят е длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да предостави на същия, екземпляр о т сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. При това положение и след едно синтактическо, систематическо по КТ и логическо тълкуване на тази норма, се налага извода, че за да възникне задължението за един работодател по чл. 63, ал.2 от КТ, първо следва да е сключен и подписан от двете страни /т.е. в писмена форма/ трудов договор, заради което и законодателят е използвал в редакцията на нормата „сключения трудов договор“ като минало свършено време, а не в друга форма, в това число и бъдеща такава под условие /„договора след сключването му“/. По същият начин законодателят е подходил и при 5 вменяване със същата законова норма и задължението на работодателя за връчване на уведомление по чл.62, ал.3 от КТ на работника, като изрично е посочил, че преди да се връчи, това уведомление, следва и да е заверено от ТД на НАП , което също логично означава, че следва да е налично и регистрирано такова, за да може да се завери . В конкретният казус обаче се установи по несъмнен и категоричен начин както с показанията на всички разпитани свидетели в процеса, така и с приложени писмени доказателства /декларация на св.Е Д по КТ, трудов договор на Д , справка за регистрацията му в ТД на НАП/, че към датата и на датата на процесната проверка по работни места /23.04.2021г./ от страна на служителите на ДИТ- Б , между процесното дружество-работодател и св.Е Д , не е имало въобще сключен трудов договор, нито пък е бил подписан от страните в писмена форма такъв, не е бил и регистриран в ТД на НАП подобен договор към същият момент. Сключването на трудовия договор е станало след процесната проверка на 29.04.2021г., а регистрирането му в ТД на НАП е също на тази дата. В такава хипотеза, за процесното дружество е било налице задължението по чл. 62, ал.1 вр. с ал.2 и 3 от КТ да сключи трудов договор с лицето, удостоверило в Декларация по КТ, че се намира в трудово правоотношение и полага труд в провереният обект, а не да му връчва несключен трудов договор, респ. нерегистриран такъв и в ТД на НАП, което и обективно един работодател не може да изпълни по очевидни причини. /В тази насока е и съдебната практика-Решение №149/26.03.2019г., постановено по кнахд.№106/2019г. по описа на АС-Плевен,