Решение № 109 от 06.08.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Първомай, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100163 по описа за 2024 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът Д. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Р. Н. Р., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.П.П. в качеството на управител и по процесуално пълномощие от адв.

Х. М. Г., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ****, че сключеният помежду им Договор № 935227/27.09.2023 г. за потребителски кредит, а при условията на евентуалност – клаузата по чл. 11, ал. 1 от него за дължимост на неустойка, са недействителни.

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № 935227/27.09.2023 г. за потребителски кредит ответникът предоставил паричен заем от 1 000, 00 лева на ищеца, който следвало да възстанови на първия заемната сума разсрочено на 23 седмични погасителни вноски с лихва при годишен лихвен процент от 44, 50% и годишен процент на разходите от 56, 75%, а съгласно клаузата по чл. 11, ал. 1 – да му заплати и неустойка в размер на 582, 65 лева при неизпълнение на задължението си по чл. 5, ал. 1 от контракта да осигури едно от следните обезпечения – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица.

1

Навежда се, че съглашението е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не удовлетворява императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – годишният процент на разходите от 56, 75% не съответства на действително прилагания, доколкото при формирането му би следвало, но не участва неустойката, представляваща скрита печалба за кредитора предвид неизпълнимостта на условията по чл. 5, ал.1 от договора.

Евентуално се твърди, че клаузата по чл. 11, ал. 1 от него е неравноправна в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, по причина че задължава потребителя при неспазване на задълженията му да заплати необосновано висока неустойка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 1544/02.05.2022 г., с който ответникът чрез процесуалния си пълномощник оспорва исковете като неоснователни.

Признава, че процесният договор е сключен между страните и че заетата сума е усвоена от ищеца. Релевира, че контрактът съдържа изискуемите се от чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК реквизити, че бидейки разход, който е дължим в случай на неизпълнение, неустойката не може да се приравни на възнаградителна лихва и по аргумент от чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е компонент при пресмятането на годишния процент на разходите, който не надхвърля нормативния максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от пет пъти законната лихва за просрочени задължения в левове и във валута. Счита, че дори и да бъде прогласена за недействителна, клаузата по чл. 11, ал. 1 от договора, не влече нищожност на целия договор, съобразно чл.

26, ал. 4 от ЗЗД.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като с Молби вх. № № 2176/21.06.2024 г. и 2179/24.06.2024 г., депозирани от пълномощниците им, поддържат процесуалните си позиции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит № 935227/27.09.2023 г. (л. 3 – л. 7) ответникът отпуснал потребителски кредит от 1 000, 00 лева на ищеца, който усвоил заемната сума в брой и следвало в срок до 06.03.2024 г. да му я възстанови и да му заплати лихва при фиксиран лихвен процент от 44, 50% и годишен процент на разходите от 56, 75%, при изчисляването на който била включена само възнаградителната лихва, или общо 1 119, 35 лева, разсрочено на 23 седмични вноски, първите три от които от по 8, 65 лева и останалите 20 от по 54, 67 лева с падеж всяка сряда от седмицата, подробно описани в погасителен план, инкорпориран в Приложение № 1 (л. 6 – л. 7) към съглашението.

В чл. 11, ал. 1 от него било уговорено, че кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка от 582, 65 лева, платима според ал. 2 на същия текст ведно с погасителните вноски чрез добавка на 65, 35 лева към първите три и на 19, 33 лева към всяка от следващите двадесет, в случай че не изпълни ангажимента си по чл. 5 от договора в 2

3-дневен срок от подписването му да му предостави обезпечение във вид на безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка в размер два пъти общата сума за плащане и с валидност за периода на договорното действие и до 6 месеца след края му, или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи кумулативно на изискванията: да имат осигурителен доход най-малко седем или четири пъти минималната работна заплата за страната съответно при един или двама поръчители; да не са поръчители по други заемни договори с кредитора или заематели по такива, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен”, по активни и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, и да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ за дохода си.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за потребителски кредит № 935227/27.09.2023 г. (л. 3 – л. 7) с фактически довод за наличие на недостатък по чл. 22 от ЗПК, който по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а при условията на евентуалност – на клаузата по чл. 11, ал. 1 от него като неравноправна по чл.

3

143, ал. 1 от ЗЗП.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в 4

Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.