Решение № 1046 от 15.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. София, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500455 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. № 13591/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – Столична община, ЕИК 000696327 е осъден да заплати на С. Й. С., ЕГН **********, на основание чл.

49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от фрактура на дясна глезенна става, настъпили на 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лв.;

- сумата от 622.28 /шестстотин двадесет и два лв. и двадесет и осем ст./ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за метални импланти и лечение/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2019 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 244.55 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Столична община, ЕИК 000696327 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. Т.П. Б., на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, в размер на сумата от 603.86 лева;

- държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 350 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. Й.

С., ЕГН ********** да заплати на Столична община, ЕИК 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 223.48 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Столична община, ЕИК 000696327 в осъдителната част с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, при които следва да заплати на ищеца претърпените неимуществени и имуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната осъдителна част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. Й. С., ЕГН ********** с насрещна жалба в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /15 000 лв./ до пълния предявен размер от 60 000 лв.; в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от 622.55 лв. до пълния предявен размер от 1 244.550 лв., както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства установяват настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените и имуществени вреди при посочените от него обстоятелствата - място, механизъм на настъпване и точен час.

2

Поддържа, че увреждането е настъпило при отсъствие на съпричиняване от негова страна, което обосновава присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за имуществените вреди в пълния размер на предявените искове.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди до пълния размер на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. за неимуществените вреди и от 18.10.2019 г. за имуществените вреди.

Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът - С. Й. С., ЕГН ********** е предявил против Столична община, ЕИК 000696327 искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.12.2018 г., около 09:00 – 09:30 часа в гр. София пътното платно на ул.

„Иван Попов“ и прилежащия тротоар пред № 23, на който е административния адрес на неговата къща не били почистени от сняг и лед.

Пресичайки улицата и стъпвайки на тротоара точно пред входа на къщата се подхлъзнал и паднал, при което изпитал силна болка в дясната глезенна става.

Бил незабавно транспортиран и настанен за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология при ВМА, където е установено счупване на двете кости на десния глезен. Извършена е операция с поставянето на метални 3 импланти.

На 27.02.2019 г. е извършена втора операция в същата клиника, при която са извадени имплантите.

Общият лечебен и възстановителен период е продължил 180 дни - от 20.12.2018 г. до 17.06.2019 г., за които има издадени болнични листа.

За лечението е разходвал сумата от 1 244.55 лева.

Ищецът твърди, че ответникът, чрез лицата на които е възложил снегопочистването на улицата и тротоара носи отговорност за претърпените неимуществени и имуществени вреди, поради което с предявените искове поискал да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането - 20.12.2018 г., както и обезщетение за претърпените имуществени вреди - разходи за метални импланти, такси и медикаменти, в размер на сумата от 1 244.55 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 18.10.2019 г.

Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.

Ответникът Столична община, ЕИК 000696327 подал отговор на исковата молба /л. 33/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките за се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, тъй като ищецът се е подхлъзнал след като е стъпил на тротоара, а той има задължението, като собственик да почиства от сняг и лед прилежащата му част, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община.

При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, че ищецът като не е почистил прилежащия тротоар и проявил внимателност при движение след снеговалеж е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Първоинстанционният съд по молба на ответника е конституирал като подпомагаща страна „АЕС- Х ГРУП“ - дружество по ЗЗД, на което Столична 4 община е била възложила снегопочистването на процесната улица.

Въззивният съд няма да обсъжда подаденото становище от ДЗЗД, тъй като последното е образувано от четири търговски дружества /л. 68/, а нито едно от тях не е било конституирано, призвано и чрез своите представители не е изразило становище по основателността на исковете.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства установява, че ищецът н а 20.12.2018 г., около 09:00 – 09:30 часа в гр. София е пресичал пътното платно на ул. „Иван Попов“ и стъпвайки на прилежащия тротоар пред № 23, на който административен адрес е входа на неговата къща се подхлъзнал и паднал на земята, вследствие на обстоятелството, че улицата и тротоара не са били почистени от сняг и лед след снеговалеж на 16.12.2018 г.

Ищецът е бил незабавно транспортиран и настанен за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА, където е установено счупване на двете кости на десния глезен. Извършена е операция с поставянето на метални импланти.

На 27.02.2019 г. е извършена втора операция в същата клиника, при която са извадени имплантите.

Общият лечебен и възстановителен период е продължил 180 дни - от 20.12.2018 г. до 17.06.2019 г., за които има издадени болнични листа.

Ищецът за лечението е разходвал сумата от 1 244.55 лева.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 100/, което потвърждава медицинската документация за настъпилата травма, проведено лечение и разходвани парични средства за лечение.

Ответникът с договор е възложил снегопочистването на вътрешните улици в посочения район на „Консорциум АЕС- Х ГРУП“ - дружество по ЗЗД, 5 в което съдружници са четири търговски дружества.

Съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на Столична община в тежест на собствениците на имоти е възложено в тежест да почистват от сняг и лед прилежащите пред имота им тротоари.

Ищецът с исковата молба признава факта, че улицата има прилежащ тротоар и инцидентът е настъпил точно пред входа на неговата къща, както и че тротоарът не е бил почистен от сняг и лед. Признанието на посочения неизгоден за страната факт следва да се кредитира и да не се даде вяра на показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели за отсъствието на тротоар пред имота на ищеца.

Въззивният съд кредитира показанията на разпитаните в първата инстанция само относно претърпените от ищеца болки и страдания.

От правна страна:

Предметът на възивното производство е очертан с подадената от ответника въззивна жалба и подадена от ищеца насрещна жалба, като спорът се концентрира до отговора на въпросите, дали инцидентът е настъпил на посочения от ищеца ден, място и механизъм; имало ли е непочистен сняг и лед по уличното платно и прилежащия тротоар пред входа на къщата на ищеца; ищецът с поведението си допринесъл ли е за настъпването на вредоносния резултат, съобразно доводите на ответника за наличието на съпричиняване; съотношението, в което се изразява съпричиняването; размерът на обезщетението за неимуществените и имуществени вреди предмет на главните искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на 6 друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.