Решение № 5184 от 22.12.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15921/2024
- Вид
- Решение № 5184
- Подписан
- 22.12.2024
- В сила
- 14.03.2025
- Състав
- Александър Венков Точевски
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5184 гр. Пловдив, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330115921 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът К. А. Т., ЕГН: **********, от ***, чрез пълномощник ЕАД ***, е предявил против „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от ***, за прогласяване като нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща иск изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК клаузата за неустойка от сключения между страните договор за кредит от 20.04.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит от 20.04.2022 г., по който на ищеца била предоставена сумата от 2 800 лева, при ГПР- 49, 65 % и ГЛП- 24, 81 %. Като обезпечение по договора се предвиждало поръчителство на едно физическо лице, което да отговаря на определени условия, а в противен случай се дължала неустойка в размер на 19, 32 лева плюс 0, 230 % за първия ден на забава и 0, 230 % от усвоения кредит за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Преценката за действителността на неустойката следвало да се прави с оглед претърпените вреди, доколкото тя следвало да служи като обезщетение при неизпълнение. В конкретния кредит обаче неустойката била загубила присъщите си функции, защото с нея не се обезщетявали вреди, а тя се кумулирала към вноските по кредита и така водела до скрито оскъпяване на кредита, с което неоснователно се обогатявал кредиторът, а това било в разрез с принципа за 1 спазване на добрите нрави. Недобросъвестно финансовата институция поставила неизпълними изисквания към потребителя, изцяло в негов ущърб. Разходите и печалбата на търговеца следвало да са включени във фиксирания лихвен процент по договора, но неустойката не била, като така размерът на ГПР не отговарял на законовото ограничение по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Предявява се иск за прогласяване на нищожността само на клаузата за неустойка по договора. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище, с което поддържа иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който искът се признава, т.е. признава се нищожна клаузата за неустойка. Твърди се, че ответникът не бил дал повод за завеждане на делото, поради което не дължал разноски.
Прави се възражение за прекомерност на разноските на ищеца. Моли за уважаване на иска, предвид признанието. На свой ред също претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но представя писмено становище по спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за потребителски кредит № ***/ 20.04.2022 г., ответникът е предоставил на ищеца в заем сумата от 2 800 лева, със срок на връщане 15 месеца, при лихвен %- 41 % и ГПР- 49, 65 %. Предвидена е и неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 19, 32 лева + 0, 230 % от кредита за първия ден забава, както и от 0, 230 % усвоения размер на кредита за всеки следващ ден забава.
Като писмени доказателства са приети договорът за кредит и погасителния план към него.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, следва да се посочи, че искът е процесуално допустим и ищецът винаги има правен интерес от установителен иск, независимо от това дали той разполага и с защита по осъдителна претенция. Негово право на избор е да прецени чрез какъв иск и в какъв обем ще се защити, като именно в тази връзка още с определението за насрочване съдът е приел, че искът е допустим и няма пречка той да бъде разгледан по същество.
С отговора ответникът признава, че клаузата по договора, уреждаща неустойката при необезпечаване на кредита, е нищожна, като в тази връзка е поискано и решение при признание на иска. При това положение между страните няма спор по този въпрос и не е необходимо въобще да се излагат никакви други съображения по същество, доколкото се явява безпредметно да се аргументира въпрос, по който страните не спорят. Така с решението следва да се признае за установено, че клаузата за неустойка е нищожна, какъвто диспозитив ще бъде постановен.
Спорният въпрос в случая остава този с разноските по делото, предвид нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК, която предвижда, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за 2 завеждане на делото и признае иска, страната се освобождава от разноски. В случая е необходимо да са налице и двете предпоставки, но съдът намира, че това не е така.
Длъжникът дори и да е заплатил (погасил) изцяло кредита си (каквото обстоятелство обаче нито се твърди, нито пък се признава с отговора), това не означава, че той няма интерес да се признае за установено, че дадена клауза от договора е нищожна и в този смисъл винаги кредиторът ще е дал повод за завеждане на подобно дело, след като е сключил договор с нищожни клаузи, които засягат интереса на потребителя и последният търси защита на правата си. Даването на повод за завеждане на делото не следва да се разбира единствено като предприети от кредитора активни действия по търсене на длъжника, за да изпълни точно договора си, а и в по- широк смисъл- когато неблагоприятно се засягат права на длъжника, за които законодателят му е гарантирал защита, осъществима по съдебен ред. С други думи, ако не се признава правото на ищеца да търси защита на правата си и се отрича възможността му да реализира такава, в случая няма същинско признание на иска, а има само признание на факти- че клаузата за неустойка по договора е нищожна. Горните съображения в тяхната съвкупност обуславят извода на настоящия състав, че в случая ответникът не може да ползва привилегията на чл. 78 ал. 2 от ГПК и да се освободи от разноските по делото, а напротив- същите следва да бъдат възложени в негова тежест.
По смисъла на чл. 78 ал. 1 от ГПК и доколкото искът е уважен, като законна последица от изхода на делото, за всички разноски в процеса, направени от ищеца, отговорен остава ответникът. Разноски се претендират от ищеца, той е представил списък за тях по чл. 80 от ГПК, както и доказателства, че такива са направени- внесени държавна такса в размер на 70 лева. Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от ЕАД ***, поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което независимо от цената на иска тук, предвид ниската фактическа и правна сложност на спора, признанието, а и вече трайно установената практика по подобни потребителски спорове, следва да бъде изчислен съгласно нормата на чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждаща минимален размер на адвокатското възнаграждение от 480 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС). Сумата следва да се присъди директно в полза на адвоката, доколкото страната не е направила разноски, за да й се възстановяват на нея.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Макроадванс” АД, ЕИК:
201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. С. Раковски” № 147, ет.
5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор ***, от една страна и К. А. Т., ЕГН:
**********, от ***, от друга, че клаузата за неустойка от сключения между тях договор за потребителски кредит № ***/ 20.04.2022 г. е нищожна, поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща иск изискването на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие и нарушаваща предпоставките на чл. 11 т. 9 и 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на К. А. Т., ЕГН: **********, от ***, направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 70 (седемдесет) лева.
ОСЪЖДА „Макроадванс” АД, ЕИК: 201127485, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. С. Раковски” № 147, ет. 5, ап. 14, представлявано от изпълнителния директор ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество ***, БУЛСТАТ: ***, с адрес:
***, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца К. А. Т., ЕГН: **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4