Решение № 231 от 06.03.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№:231 06.03.2023 г. гр.

Бургас,

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Бургас ХХV-ти състав

На шести февруари, две хиляди двадесет и трета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Тодор Икономов

Секретар: Вяра Стоянова като разгледа докладваното от Тодор Икономов административно дело № 1941 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

Образувано е по жалба от Г.В.Т., ЕГН ********** против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с който е установено държавно вземане, представляващо изплатена субсидия по направление "Биологично растениевъдство" за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 г. във връзка с подадените от Т. заявления за подпомагане с УИН 02/190516/10242, УИН 02/040717/21128, УИН 02/160518/26628 и УИН 02/110619/37228 в размер на 17 647,88 лева, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11

"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г.. В жалбата е посочено, че се обжалва и Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, включително издаване на оспорения АУПДВ по различен ред от предвидения. Жалбоподателят твърди, че приложимият ред е този по ЗУСЕФСУ, а не чрез издаване на акт за установявана на публично държавно вземане. Счита, че съгласно разпоредба на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ е следвало едновременно да прекрати ангажимента и да предприеме действия по възстановяване на получената финансова помощ.

По отношение на оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. се излагат доводи, че същият не е връчен на жалбоподателя, поради което не е влязъл в сила.

Моли съда да постанови решение, с което оспорените административни актове да бъдат отменени. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата – заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и моли съда тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Г.В.Т. е регистриран земеделски производител с УРН 199938 в ИСАК. С Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014-2020 г. изх. № 02-020-6500/8926 от 08.12.2016 г. (л. 31-32 от преписката) Т. е одобрена за участие по тази мярка с направление "Биологично растениевъдство" през кампания 2016 г.

С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2020 г., изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. (л. 25-26 от преписката) ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) е прекратил биологичния ангажимент по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление "Биологично растениевъдство" на Г.В.Т. на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и чл. 46, ал. 1 от

Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на Мярка 11

"Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба № 4/2015 г.).

Прекратяването е извършено поради това, че жалбоподателката не е изпълнила изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/2015 г., тъй като е представен сертификат, който не отговаря на условията, всички земеделски площи да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската култура формираща размера на подпомагане за всички площи.

Във връзка с поетия ангажимент на жалбоподателката е изплатена сума в размер на 8823,94 лв. през първата година от ангажимента за кампания 2016 г. и сума в размер на

8823,94 лв. през втората година от ангажимента за кампания 2017. За кампания 2018 г. и 2019 г. суми не са изплащани по подадените от Т. заявления за подпомагане през тези години. Общата изплатена сума по направление "Биологично растениевъдство", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 17 647,88 лв.

Началото на административното производство, приключило с оспорения АУПДВ, е поставено с писмо изх. № 01-6500/1222#2 от 28.07.2022 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ (л. 23-24 от преписката). Същото е изпратено до жалбоподателя, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, за да го информира, че въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" по отношение на него се открива производство по издаване на АУПДВ. В писмото е посочено, жалбоподателката следва да възстанови 100% от 17 647,88 лв. Указано му е, че в 7-дневен срок от получаване на писмото има право да върне доброволно недължимо платената сума в размер на 17 647,88 лв. без начислени лихви върху нея. На жалбоподателя е предоставена възможност в 7-дневен срок да представи в ДФЗ своите възражения и допълнителни доказателства, във връзка с констатациите с които последният не е съгласен. Това писмо е получено от Т. лично на 04.08.2022 г. (л. 24 от преписката).

С писмо вх. №

01-6500/122 от 12.08.2022 г., кандидата е подал своите възражения, които обаче са приети за неоснователни от ДФЗ-РА.

На 20.10.2022 г. е издаден оспореният АУПДВ, с който, на основание чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1 , както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Наредба № 4/2015 г., е установено публично държавно вземане в размер на 17 647,88 лв., представляващо 100% от общата изплатена на жалбоподателя сума по мярка 11 за кампании 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., поради прекратяване на ангажимента по мярката (л. 21-22 от преписката). АУПДВ е редовно връчен лично на жалбоподателката на 31.10.2022 г. (л. 22 от преписката). Жалба срещу акта е депозирана пред АдмС – Бургас на 09.11.2022 г. (л. 3 от делото).

Въз основа на изложените фактически установявания съдът прави следните правни изводи:

В подадената жалба е посочено, че се обжалват два административни акта - Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. издаден от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и издаденият въз основа на него АУПДВ изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ.

По отношение на подадената жалба срещу Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г., настоящият съдебен състав счита, че същата е недопустима, и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, тъй като видно от приложения по делото Акт за прекратяване на биологичен ангажимент с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г.

(л.26) жалбоподателката Г.В.Т. лично се е подписала, че е получила акта на 11.03.2022 г. в офис на ОД на ДФЗ – гр. Бургас. При това положение, 14-дневния срок за оспорване е изтекъл на 25.03.2022 г. (петък, присъствен ден). Жалбата срещу така постановения административен акт е подадена до съда на 11.11.2022 г., поради което същата е недопустима като просрочена. Съгласно чл. 159, т. 5 от АПК жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване, каквото не е предприето от земеделския стопанин и настоящ жалбоподател. В тази връзка следва да се приеме, че оспорения Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с изх. № 01-6500/1222 от 25.02.2022 г. е влязъл в сила административен акт, като въз основа на него е издаден оспорения АУПДВ. Влезлият в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент е условие за издаване на АУПДВ без да влияе върху материално-правното основание за възстановяване на полученото финансово подпомагане. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, след като е налице предпоставката за търсене на изплатените на жалбоподателката финансови средства.

Жалбата срещу

АУПДВ изх. № 01-6500/1222#3 от 20.10.2022 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е процесуално допустима. Подадена е от лице, имащо правен интерес от оспорването и в законоустановения срок до компетентния да я разгледа съд. Разгледана по същество обаче е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, действащ при спазване на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставената му от Изпълнителния директор със Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. (л. 4-5 от преписката) делегирана власт. С тази заповед, на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4, 5, предложение първо, във връзка с ал. 6 от ЗПЗП, чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7 и т. 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на Владислава Илиева Казакова – заместник-изпълнителен директор, изброени правомощия, включително посоченото в т. 3 от заповедта – да издава и подписва актовете за установяване на публични държавни вземания по всички схеми и меки по директните плащания, за които реда за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В правната норма на чл. 1 от цитираната Наредба № 5 от 27.02.2009 г. е предвидено, че със същата се уреждат условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по изброени схеми и мерки на Общата селскостопанска политика (ОСП), включително посочената в т. 28 Мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11).

Изложеното обосновава извод, че оспореният АУАПДВ е издаден от компетентен орган.

Актът за установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото съдебно производство, е издаден на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК.

Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран.

В конкретния случай, видно от съдържанието на оспорения акт, от фактическа страна административният орган се е позовал на влезлия в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент на жалбоподателката по мярка 11 и посочените в него основания за прекратяване както и на размера на изплатените суми за подпомагане по тази мярка. От правна страна административният орган се е аргументирал с разпоредбите от една страна на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл. 7, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на

Комисията от 17.07.2014 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (досежно правомощието си да издаде акт от вида на оспорения АУПДВ), а от друга страна – досежно материалните предпоставки за определяне на конкретното държавно вземане – на разпоредбите на чл. 15, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 1, както и чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и т. 5 от Наредба № 4/2015 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от