Решение № 19071 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19071 гр. ******, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148286 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, подадена от С. Д. М. срещу „********“ АД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 782,33 лева (левовата равностойност на 400.00 евро), представляваща обезщетение за отменен полет ******* по направление ************* с резервация ******* за превоз със свързващи полети ******* от *************, и ****** от ******** на 21.12.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК 24.01.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 20.02.2025 г. по ч.гр.д. № 4459/2025 г. по описа на СРС, 171 състав.

Ищецът С. Д. М., твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответното дружество с резервация ******* за превоз със свързващи полети ******* по направление ************* с резервация ******* за превоз със свързващи полети ******* от ************* и ****** от ******** на 21.12.2023 г., с планиран час на излитане 13:25 часа /местно време/. Ищецът се явил на летище **** в изпълнение на задълженията си по сключения с ответника договор, но полетът е отменен и пътниците не са били превозени на летище **** в съответствие с договора за превоз. В допълнение авиокомпанията, не е посочила причината, довела до отмяната на полета, и не информирала своевременно пътниците за техните права. Вземането на ищеца произтича от валидно възникнало право на обезщетение с оглед чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети. Навежда, че са налице всички елементи от фактическия състав на обезщетението, дължимо съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година. Претендира и законна лихва за забава до окончателното плащане. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника„********“ АД, с който оспорва предявения иск. Уточнява, че на 21.12.2023 г. полетът не е изпълнен по разписание поради проблеми с наземния персонал на летище ******, което довело отмяната и на други полети. Посочва, че причината за неосъществения полет не е по вина на авиопревозвача. Счита, че в настоящия случай отговорността на ответника не може да се ангажира, тъй като е налице извънредно обстоятелство, което е довело до отлагане на полета. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Изтъква, че на ищеца е бил предложен алтернативен полет OS 192/21.12.2023 г. по направление ****-***** и полет ********** г. по направление *****-******. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за устан.но следното от фактическа страна:

С доклада по делото, обявен за окончателен без оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е между страните е сключен договор за въздушен превоз с ответното дружество с резервация ******* за превоз със свързващи полети ******* по направление ************* с резервация ******* за превоз със свързващи полети ******* от *************, и ****** от ******** на 21.12.2023 г., с планиран час на излитане 13:25 часа /местно време/; както и че процесният полет е отменен; както и че разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е между 1500 км и 3500 км.

По делото е представена бордната карта на ищеца, с означен час за затваряне на изхода в 13:25 часа, от която съдът намира, че ищецът се е явил на гишето за регистрация и е бил допуснат като пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния превоз, което обстоятелство не е оспорено от ответника в срока за отговор на исковата молба.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил покана до дружеството – ответник за заплащане на обезщетение. По делото обаче не са налице данни от страна на ответното дружество да е извършено плащане на дължимото обезщетение.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. са разграничени хипотезите, при наличието на които възниква право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, сред които е и отмяната на полет (чл. 5).

По делото е прието и заключение на съдебно-авиационна експертиза (САЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено и неопровергано от други доказателства по делото. От същото се установява, че полет № ******* на 21.12.2023 г. е планиран да се извърши с излитане от летище **** в 12:25 часа UTC (13:25 часа местно време) и кацане на летище ******, ***** е 13:30 часа UTC (14:30 часа местно време), който бил отменен заради криза с наземния персонал на летище ******. В заключението е аргументирано, че при полученото съобщение от авиопревозвача (ASM) ръководството на летище ****** изисквало намаляване на графика на полетите от 19.12.2023 г. до 23.12.2023 г., тъй като ***** (партньорът на авиопревозвача по наземното обслужване) страда от сериозен недостиг на персонал и не може да гарантира обслужването на всички полети и това довело до анулиране на полети без замяна. Описано е, че с цел осигуряване възможности за презаверяване, някои от полетите щели да бъдат разширени, т.е. да им бъде увеличен капацитетът.

Спорен въпрос в производството по делото в конкретния случай е дължимостта на обезщетението, доколкото ответникът твърди, че закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които го освобождават от отговорност, а именно – криза с наземния персонал на летище ******, *****, които са наложили отмяна на процесния полет ******* по направление *************.

Според § 14 и 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се изключва отговорността на превозвача, в случай че се позовава и докаже наличието на извънредни 2 обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламента предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже, че отмяната (респ. закъснението) на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. от обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото нормата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. дерогира устан.ния принцип, че пътниците имат право на обезщетение при закъснение на полет, същата следва да се тълкува стриктно. Следва да се посочи също така, че макар въздушният превозвач да не е длъжен да изплаща финансово обезщетение, ако може да докаже, че отмяната или закъснението на полета е причинено от извънредни обстоятелства, то задължението му да осигури помощ и грижа остава дори в такава ситуация.

В съображение 14 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредните обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки - политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, риск. за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. В съображение 15 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или п.че полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Като извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл решения от 22.12.2008 г., Wallentin-Hermann, C 549/07 , EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31.01.2013 г., McDonagh, C-12/11 , EU: C: 2013: 43, т.

29 и от 17.09.2015 г., Van der Lans, C-257/14 , EU: C: 2015: 618, т. 36). Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позовава на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12.05.2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10 , EU: C: 2011: 303, т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент - да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (така решения от 19.11.2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07, EU: C: 2009: 716, т. 61 и от 12.05.2011 г., Eglitis и Ratnieks, C-294/10 , EU: C: 2011: 303, т. 25).

В решение по дело С-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу AlitaliaLinee Aeree Italiane също е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента, както и съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“ по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето 3 естество или произход, като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (решение по дело С-28/20, Airhelp).

Съгласно решение по дело С-315/2015 Marcela Peskova и Jin Peska срещу Travel Service a. s., не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност опериращия въздушен превозвач. За да е налице изключване на отговорността, авиопревозвачът следва да докаже, че настъпилите извънредни обстоятелства не са могли да бъдат избегнати чрез предприемането на съобразени с конкретната ситуация необходими и разумни мерки.

Следователно, за да отпадне отговорността за заплащане на обезщетение за закъснял/отменен полет, следва да бъде доказано освен наличието на извънредно обстоятелство, също така, че са били взети всички необходими/разумни мерки.