Решение № 1755 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1755

** 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120103629 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от Й.

И. З., ЕГН ********** и Л. С. З. – З. с ЕГН **********, против „ХЕЛИО – ТУР-С“ ЕООД с ЕИК 102004621, с която е предявен отрицателен установителен иск за съществуването на право на собственост вырху описания в исковата молба недвижим имот в отношенията между страните по делото, с правно основание чл. 124 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Решение №***/23.03.2000 г., скици към него и Решение №***/17.03.1999 г. на ПК – гр. С., в полза на наследниците на К. С. М. били възстановени земеделски земи, част от които представлява и процесния недвижим имот. Реституционната процедура валидно приключила с Протоколи за въвод във владение на имоти в землището на гр. С., №***. Впоследствие между наследниците на К. С. М. била извършена доброволна делба на земеделската земя, предмет на цитираните по – горе решения, обозначена като имот №********, общ. С., гр.

С., м. „М.“, с площ 3741 кв.м., инкорпорирана в Договор от **.**.2002 г., вписан в Служба по вписванията ** по силата на който в дял и изключителна собственост на Р. К. З. се давал именно този имот, за който се твърди, че към днешна дата представлява поземлен имот с идентификатор ******** по КККР на общ. С., обл. Б.. С нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №******** г. Р. К. З. продала на ищците получения от делбата имот.

Сочи, че през 2001 г. от страна на ответното дружество в настоящото производство, било инициирано съдебно производство с предмет установяване на правото на собственост в полза на дружеството, върху лозе с 1 площ от 3.741 дка, пета категория, местност „М.“ в землището на гр. С., представляващ имот №******** по картата на землището. С решение по гр.д.

№****/2001 г. по описа на БРС, потвърдено с решение по гр.д. №***/2006 г. на БОС, потвърдено с Решение №***/2008 г. на ВКС, бил разрешен спорът относно правото на собственост върху недвижимия имот, възстановен с решение на ПК – С. на Р. К. З., В. А. М. и А. Х. З. в качеството им на наследници на К. С. М..

Предявеният през 2001 г. иск бил отхвърлен окончателно с влязъл в сила съдебен акт, като в рамките на това производство съдът бил установил, че дружеството не е придобило правото на собственост, тъй като не било налице валидно предаване на имота от страна на държавата, а собствеността е възстановена на физически лица по реда на реституционното производство.

Позовава се в този смисъл на разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК. Въпреки това, ответното дружество се снабдило с Констативен нотариален акт за собственост №***/**.**..2025 г. на нотариус В. Д., който се основавал на документи, които вече били разгледани и обсъдени в посочените съдебни актове.

Счита, че в случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск. Подчертава, че считано до придобиване на процесния имот, ищците са полагали дължимата грижа към него без да са губили владението на имота, оградили са го, инициирали са административни процедури по оценка на съвместимост пред РИОСВ с цел бъдещи инвестиционни намерения и процедури по премахване на опасни самосрутващи се сгради в имота и други действия, извършени с ясното съзнание, че били собственици. В тази връзка и се моли за отмяна на издадения констативен нотариален акт.

Моли да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на Поземлен имот с идентификатор ********, област Б., община С., гр. С., м. „М.“, територия- Земеделска, категория 5, НТП Лозе, с площ 2271 кв. м, стар номер ********, по кадастралната карта и регистри на гр. С., одобрена със Заповед РД********.2007 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, при съседи:

********, ********, ********, ********, ********, ********, ********,

********, както и за отмяна на Констативен нотариален акт за собственост №***/**.**..2025 г. на нотариус В. Д.. Представят писмени доказателства.

Правят доказателствени искания. Претендират се разноските.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на ответника, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че процесният имот като земеделска земя е одържавен по силата на ПМС №******** г. от ******** г. и е включен в имуществото на ДЗС „Л.“, с. Ч., като към това стопанство преминали и земите на ТКЗС с. Ч.. По този начин имотът станал публична държавна собственост. Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Л.“ били отредени за курортно строителство, включително Поземлен имот с идентификатор ********. С Протокол от **.**.1972 г. на Председателя на Окръжен народен съвет – гр. Б. на основание чл.26 от инструкцията за приложение на Закона за опазване на 2 работната земя било одобрено отреждането на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“ ********, като Комплекс „К.“ в землището на гр. С. с площ от 350 дка. ТК „Балкантурист“ бил въведен във владение на 350 дка с Акт №******** г. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр. Б. терени за къмпинги и курортни комплекси. Със Заповед №******** г., подписана от Министъра на горите и опазване на природната среда, на основание чл.9 от Закона за горите на ТК „Балкантурист“ било разрешено изграждането на къмпинги върху 131, 5 дка залесена и незалесена горска площ в местност „К.“ – „К.“ и „А.“, землището на гр. С., като ТП „Балкантурист“ си запазвал правото на собственост върху извършения строеж, без площта да се изключва от Държавния горски фонд.

Започнало изграждането на четири къмпинга, в които били изградени съответните постройки. С решение от ******** г., взето съгласно Указ за стопанска дейност №56, Председателят на Комитета по туризъм към МС създал държавната фирма Хелио – Тур – С. По силата на Решение от 18.07.1990 г. на БОС по ф.д. №2***7/1990 г. била образувана фирма с държавно имущество с наименование „ХЕЛИО-ТУР-С“. БОС постановил прекратяване на ТП „Балкантурист“, гр. С., считано от датата на обнародване на решението, като последното поемало съответната част от активите и пасивите на ТП „Балкантурист“ – гр. С.. Впоследствие държавната фирма била преобразувана в акционерно дружество, като с решение на БОС била променена правно – организационната форма. На основание чл.106 от КРБ ПИ с идентификатор ******** бил включен в имуществото на „ХЕЛИО-ТУСС“ АД, като част от терен от 217, 40 дка, върху който бил разположен цялостен курортен комплекс "К.", състоящ се от четирите къмпинга.

МС издал Постановление №179/13.09.1991 г., с което била приета Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на едноличните търговски дружества с държавно имущество, като издал и Постановление №201/25.10.1993 г., с което правото на собственост върху земята и другите недвижи имоти, които били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внасяли в капитала на тези дружества. В изпълнение на това постановление бил издаден и Акт за държавна собственост №***/04.07.1994 г. от кмета на Община С..

Впоследствие бил приет и Закона за държавната собственост, който влизал в сила на 01.06.1996 г., като съгласно чл.68, ал.1 от него и чл.15а от ЗППДОП с Акт за държавна собственост №***/11.09.1996 г. бил актуван терен 217, 40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложението към акта, като в поле 15 било отбелязано, че същите са включени в капитала на търговско дружество „ХЕЛИО – ТУР-С“ ЕАД. След проведена приватизация, „ХЕЛИО – ТУР-С“ ЕАД е преобразувано в „ХЕЛИО– ТУР-С“ АД.

Сочи, че с приемането на Указ за стопанска дейност №56, който отделя фирмата като имуществено, организационно и социално обособен участник и основна форма за осъществяване на стопанска дейност, се запазва този статут на държавна собственост като общонародна и в имуществената сфера на предприятието се включвало само оперативното управление върху предоставения имот. Образуваните държавни фирми запазвани дейността си 3 по действащите разпоредби и при влизане в сила на ТЗ. Посочва, че в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП е регламентирано, че при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, последното, което е предоставено за управление и стопанисване на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С идентично съдържание било и Постановление №201/1993 г. на МС.

Описва подробно предпоставките за придобиване на право на собственост, уредени в разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП, като сочи, че при наличието на предпоставките за това, вещно – транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това дружество. Счита, че в настоящия случай е реализиран фактическият състав на посочената разпоредба, като излага подробни доводи в тази насока.

Твърди, че е настъпила и придобивна давност в полза на ответното дружество, като също описва подробно фактическата обстановка и прави подробно изложение, обосновявайки посочената теза. Оспорва твърденията на ищеца, че е упражнявал владение върху процесния имот, като не било посочено при какви действия е извършено то.

Счита, че ПК – гр. С., незаконосъобразно е възстановила правото на собственост на наследниците на К. С. М.. Счита, че върху описания имот не е следвало да бъде провеждана реституционна процедура, като в настоящия случай с одържавяването на земята и отреждането й за изграждане на курортен Комплекс „К.“, същата загубила предназначението си на земеделска земя. Възстановяването на земята е в нарушение на разпоредбите на чл.10б, ал.1, вр. чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ, поради това, че теренът нямал качеството на земеделска земя, като повече от тридесет години се ползвал за курортни нужди, в него били построени сгради и други курортни съоръжения, подземна и надземна инфраструктура, изключваща приложението на ЗСПЗЗ. Счита, че издадените от ПК – С. Решение №***/17.03.2000 г. и Решение №***/23.03.2000 г. са нищожни.

Счита, че силата на пресъдено нещо на описаните в исковата молба съдебни актове не се разпростира върху страните по – спора, доколкото не е налице обективен и субективен идентитет. Прави възражение за настъпила придобивна давност в полза на ответното дружество по отношение на процесния имот.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските. Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната Община К..

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК. В тежест на ищците е да установят правния си интерес от предявяване 4 на отрицателния установителен иск. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответника е да установи по пътя на главното и пълно доказване фактите и обстоятелствата, на които основава наличието на предпоставките за възникване на въведеното от него придобивно основание, както и останалите си възражения.

Приема се, че правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Такъв правен интерес е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника /Така т.1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС/.