Решение № 343 от 17.11.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Стара Загора, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично при закрити врати заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев при участието на секретаря Павлина Г. Т. в присъствието на прокурора Г. М. като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Гражданско дело № 20215500101773 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.140, ал.1 и 3 от ГПК и във вр. с чл.93 във вр. с чл.97, ал.2 и във вр. с чл.100 и чл.103 от СК.

Делото е образувано въз основа на постъпила Искова молба вх.№ 6459/01.12.2021г. от пълнолетния български гражданин Д. Г. Т. от ***, с която иска от настоящия първоинстанционен съд да извърши пълно осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. на неговата съпруга Р. Й.

Т./и двете от също село/ с баща, вписан като такъв в Акта му за ражданевтория пълнолетен ответник К. А. К. от ***, съгласно разпоредбата на чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК. Има доказателствени искания за приемане на представените с Молбата документи като писмени доказателства по делото и за допускането до разпит на 3 бр. свидетели- всички те при режим на довеждане от него в съда. Счита, че искането му е изцяло основателно и доказано, че претендираното от него непълно осиновяване ще е изцяло в интерес на малолетното дете М. на 13 г., с които той живее отдавна в едно домакинство, ведно с майката на детето- съпругата му Р. Т., и което го възприема и нарича свой баща. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител пред настоящия първоинстанционен съд.

Първата пълнолетна ответница- майката Р. Й. Т. от *** не възразява и 1 изразява изричното си съгласие за уважаването на исковата претенция за непълно осиновяване на малолетното й дете от ищеца, с който живеят заедно с детето в едно домакинство и с който са в законен гражданки брак към настоящия момент. Счита, че едно такова непълно осиновяване от сегашния й съпруг ще е изцяло в интересите на малолетното й дете във всяко едно отношение. В този смисъл е и пледоарията й пред настоящата първа съдебна инстанция.

Втория пълнолетен ответник- биологичния баща К. А. К. от ***/вписан като баща в Акта за раждане на поискана за непълно осиновяване малолетна ответница М. К. А. на 13 г. от ***/ чрез назначения му особен представителадвокат не оспорва процесуалната допустимост на иска по чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК, но го оспорва изцяло по основание, като излага подробно своите фактически правни аргументи в своя защита. Счита, че поисканото непълно осиновяване от ищеца/неродител/ при ясен, жив и известен на малолетното дете истински баща в негово лице, няма да е изцяло в интерес на малолетното му дете, с което той бил поддържал някакви контакти. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск за непълно осиновяване на собственото му малолетно дете М. К. А. на 13 г. от *** от ищеца, който не е нейн биологичен баща, а само живее в едно домакинство с детето и майка му, и е неин настоящ официален съпруг. В този смисъл е пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд.

Особения представител- адвокат от АК- Ст.Загора на поискано за непълно осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от ***, счита иска по чл.103 във вр. с чл.93, ал.1 от СК за процесуално допустим и напълно основателен и доказан, като предлага той да бъде уважен изцяло, с оглед пълната защита интересните на малолетното дете, ведно с всички законни последици от това. В този смисъл е и пледоарията му пред настоящия първоинстанционен съд.

По делото няма остъпил писмен Отговор на Исковата молба от Дирекция “Социално подпомагане”- Отдел „Закрила на детето“- гр.Стара Загорска, но има представен актуален Социален доклад относно поисканото за непълно осиновяване малолетно дете М. К. А. на 13 г. от ***. Не се е явил негов процесуален представител, не е взел становище по спора и не е пледирал пред настоящата първа съдебна инстанция.

2

Представителят на ОП- Ст.Загора счита, че били напълно доказани законовите условия рождения баща на малолетното дете трайно да не е давал издръжка и да не се е грижил за малолетното си дете, поради което счита, че основните интереси на детето няма да бъдат по никакъв начин накърнени с едно такова поискано непълно осиновяване, като дори при евентуално уважаване на иска изразява съгласие за исканата евентуална промяна на бащиното и фамилното име на малолетното дете.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид становищата и доводите на всяка едно страните, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, счита за установена и доказана по несъмнен и безспорен начин следната фактическа обстановка по делото :

Предявеният по делото иск е с правно основание по чл.103, ал.1 във връзка с чл.102 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК за допускане на непълно осиновяване на малолетното дете М. К. А. на 13 г. от ***, която безспорно е биологична и юридическа дъщеря на пълнолетната ответница Р. Й. Т. от същото дело, при която дете живее и която осъществява непосредствените грижи за неговото отглеждане и възпитание, без съгласието на биологичния й баща- втория пълнолетен ответник баща К. А. К. от ***, което не се оспорва от никоя страна по делото. Процесната искова претенция е заведена от съпруга на родителката, който иска от настоящия първоинстанционен съд да допусне непълно осиновяване на детето й, за което очевидно не е налице изразено по някакъв начин съгласие от рождения баща на малолетното дете/пълнолетния ответник/, поради което е налице законовата хипотеза на чл.100, ал.З във вр. с чл.100, ал.1 и във вр. с чл.93, ал.1 от СК. По делото се установи с приетите писмени и гласни доказателства, че през последните повече от 10 г. биологичният и юридичски баща на малолетното дете М. К.

А. на 13 г. /пълнолетния ответник К. А. К. от ***/ трайно не е полага никакви нормални или поне периодични и инцидентни грижи за нея и не й дава поне дължимата минимална ежемесечна издръжка по смисъла на чл.93, ал.1 от СК, поради което едно такова непълно осиновяване евентуално би било изцяло и напълно в интерес на самото малолетно дете предвид разпоредбата на чл.97, ал.2 от СК. Установи се по несъмнен и безспорен начин по делото, че биологичният баща на малолетното дете в продължение на повече от 10 г. постоянно, трайно и непрекъснато не присъства по никакъв начин в живота на 3 малолетното си дете, като от повече от 10 г. всички грижи по отглеждането и възпитанието му се полагат изцяло от майка му и от съпруга й- ищец, които имат сключен граждански брак на 08.10.2021г.- видно от Акт за граждански брак № 1/08.10.2021г. на Община- с.Опан, обл.Старозагорска. Установи се от гласните доказателства по делото, че малолетното дете М. е родено от съвместното съжителство на посочените в Акта й за раждане родители, като майката и настоящия й съпруг живеят на съпружески начала вече няколко години, имат родено на ***г. в *** едно свое общо дете Г. Д.в Т.- сега вече на 8, 6 г. Като поне от 9 г. ищецът изцяло се е грижила за поисканото за пълно осиновяване малолетно дете на съпругата си, като бащата на това дете по никакъв начин не й помагал/нито с парични средства, нито с лични грижи/, като дори не търсел детето си, за да я види и по някакъв начин да контактува с нея. В продължение на повече от 10 г. биологичния баща- ответник от навършването на 3 г. възраст на детето си, не е осигурявал достатъчно средства в семейството им и не е давал никаква парична или материална ежемесечна издръжка на малолетното си дете. Установи се по делото, че още при запознанството си с майката Р. Т., ищецът Д. Т. е приел факта, че тя има свое малко дете, но той проявявал симпатии към детето, които се оказали взаимни, тъй като детето М. също бързо се е привързала към него, и той я заобичал, като свое собствено дете. След преместването на майката и детето да живеят при ищеца, детето се почувствало щастливо в неговия дом, защото е било огрижвано, имало си е самостоятелна стая, чувствало е, че има истинско семейство, като сама започнала да го нарича „татко“, и между тях се създала истинска емоционална връзка, като между родител и собствено дете, както във взаимоотношенията между двете деца в семейството- М. и Г..

Връзката в семейството се задълбочила още повече, когато се е родило и братчето й Г., което тя е посрещнала с много голяма радост. Практически от 2013- 2014г. ищецът изцяло се грижел за малолетното дете на съпругата си, като неин истински родител, водил я е на градина, в последствие и на училище, осигурявал е средства за отглеждането й и се грижил и за възпитанието й, за разлика от биологичния й баща.

Доказа се в хода на делото, че в семейството на ищеца детето М. се чуствала щастлива и обгрижвана, че ищецът /съпруг на майката/ дава всичко от себе си за благополучието на това малолетно дете/дъщеря на съпругата му/, че тя живее спокойно, щастливо, обгрижвана и обичана, с осигурен добър 4 стандарт на живот. Поради което е безспорно, че действително е в интерес на малолетсното дете същото да бъде осиновено от ищеца и той да упражнява законно родителските права над нея, понеже между детето и ищеца/кандидатосиновител/ има изградена силна емоционална връзка, като между истински родител и рождено дете, като малолетното дете М. по собствено желание открай време го наричало „татко“, и като такъв познавала и наричала само него, но не и биологичния си баща- пълнолетния ответник.

Не се установи по никакъв несъмнен и безспорен начин биологичния баща да е давал редовно или поне периодично издръжка за мололетното си дете/чрез майка му/, системно или епизодично да е купувал подаръци на това свое дете. Видно от показанията на поисканите от ищеца и разпитаните по делото 3 бр. свидетели, четиримата живеят в собственото жилище на ищеца в ***, където ищецът, заедно с биологичната майка на детето осъществяват съвместно грижите за отглеждането и възпитанието на малолетното дете М..

Също така се установи, че от времето на фактическата раздяла през 2013г. между биологичните родители на малолетното дете М. биологичния й баща трайно не полага грижи за нея и не дава никаква редовно или инцидантна месечна издръжка в пари и/или в натура, повече от 10 г. не се вижда с нея и не проявява инициатива дори за чуване с нея по телефона или по друг технически способ.

Съгласно неоспореното от никоя от страните по делото актуален Социален доклад на ДСП- ОЗД- Ст.Загора, малолетното дете М. не показва никакво емоционално отношение към биологичният си баща и има негативно отношение към него. Бащата никакъв родителски капацитет, тъй като той няма никакъв дори и инцидантен контакт с детето си и очевидно не полага никакви непосредствени грижи за здравето, възпитанието и обучението на детето си. Поради което очевидно между детето и бащата е трайно нарушен контакта родител- дете, независимо от това дали майката е забранявала контакта или не, а защото самият баща не е проявявал никаква инициатива за това, като негов родител. Очевидно е наличие на синдром на родителското отчуждание, развиващ се от повече от 10 г. именно поради липсата на контакт на бащата с детето, както и поради обстоятелството, че детето се чувства щастливо в новото си семейство. Същевременно между ищеца и малолетното дете на съпругата му е създадена много топла емоционална връзка, като 5 детето по своя инициатива е започнало да го назовава с думата „татко“, очевидно го приема за такъв, и вижда в него авторитет, който явно уважава и обича. Което от своя страна означава, че ищецът се грижи в момента напълно адекватно и достатъчно за духовното израстване на детето, формирането на неговия характер, мироглед и обществено съзнание, което е от съществено значение за бъдещето на самото дете и е изцяло в негов интерес. Предвид което по делото се доказа, че ищецът има всички данни да се оформи, като добър фактически родител на малолетното дете, и тя получава от негова страна необходимото възпитание, което да формира характера й, като развит, разумен и отговорен човек.

С оглед всичко гореизложено съдът счита, че искът за непълно осиновяване се явява изцяло законосъобразен, основателен и доказан, налице са и са безспорно доказани всички законови предпоставки по чл.93, ал.1 във вр. с чл.102, ал.1 от СК за непълното осиновяване на малолетното детето без съгласие на рождения му баща, от ищеца/кандидат- осиновителя/, който е законен настоящ съпруг на майката, това непълно осиновяване е изцяло във фактически и правен интерес на малолетното дете, и следва да бъде уважен, ведно със законните последици от това.