Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 14.11.2019, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
2186/2019
Подписан
14.11.2019
В сила
05.12.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.26 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.8, ал.4, изр.2 · Кодекс на труда

Р Е Ш

Е Н И Е № 1288

14.11.2019г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД, граждански състав в съдебно заседание 14 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ при секретаря ВАСИЛКА КЪЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2186 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове, които намират правното си основание в ЗМВР, ЗИНЗС и правилника за приложението му и ЗЗД, както и установителен иск за прогласяване нищожността на сключена между страните спогодба.

В исковата молба на ищцата се твърди, че работи като държавен служител в ответната ГДИН към Министерството на правосъдието на длъжност „надзирател” в Затвора гр. Сливен. Сочи се как изпълнява служебните задължения и дежурства и се позовава на правни норми относно отчитането и заплащането на труда. Изложена е подробна хронология относно твърденията на ищцата за положен извънреден труд, за който счита, че й се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд. От съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати:

- сумата 2000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд за общо 200 часа за периода от 01.03.2016 г. до 31.12.2018 г., както и мораторна лихва в размер на 200 лева за периода до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Предявен е и установителен иск за прогласяване нищожността на сключена спогодба като противоречаща на закона и добрите нрави. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника е представен отговор на исковата молба, в който се оспорва нейната допустимост, като съдът намира това възражение за неоснователно. Оспорва се исковата молба като неоснователна, като се излагат подробни съображения в подкрепа на твърденията за недължимост на въпросните суми, а също така се прави и възражение за погасяване по давност на исковата претенция за периода 01.03.2016 г. до 23.04.2016 г. Иска се отхвърляне на исковете, като се претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмено становище исковете се поддържат по основание, а по отношение на размера на осъдителните искове се прави изменение, както следва:- иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд да се счита предявен в размер на брутната сума 1047,32 лева за 162 часа извънреден труд, а претенцията за заплащане на мораторна лихва върху него да се счита предявена в размер на 136,94 лева.

Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от пълномощник, който поддържа становището за неоснователност на исковете и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. Претендират се разноските по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ищцата М.Х. работи по служебно правоотношение като държавен служител в ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с място на работа Затвора гр.Сливен.

За периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. ищцата е положила извънреден труд в размер на 480 часа. Със спогодба от 15.11.2016г. лично подписана и от ищцата са договорени отношенията за положения извънреден труд за периода от 17.05.2013г. до 17.05.2016г. и ищцата са отказва други претенции за посочения период. Некомпенсираните часове извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г. са 162 и полагащото се брутно възнаграждение е в размер на 1047,32 лева, което не е изплатено от ответната страна.

Размерът на мораторната лихва за забава върху неплатената сума за периода от падежа на всяко едно вземане до завеждането на исковата молба е в размер на 136,94 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства-писмени документи и заключението на вещото лице.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване нищожността на спогодбата от 15.11.2016г. е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че спогодбата в частта относно отказа на ищцата от претенции е нищожна, поради противоречието й с императивна правна норма. Основно право на служителя, полагащ труд, е да получи възнаграждение за този положен труд, в т.ч. и за положения от него извънреден труд.. Всички разпоредби, касаещи полагането и заплащането на извънредния труд, както в КТ, приложим субсидиарно, така и в специалните нормативни актове /ЗМВР и ЗИНЗС/ са уредени с императивни правни норми.

Страните по трудовото, респ. служебното правоотношение нямат право да ги дерогират с каквито и да е споразумения помежду си. Подобни споразумения биха били нищожни именно поради противоречието им с императивни правни норми /чл.26, ал.1 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4, изр.2 от КТ, приложим субсидиарно - отказът от трудови права, каквото е процесното, е недействителен. От това следва, че подобен отказ на работника, служителя от правото му на заплащане на надлежно положен извънреден труд, е недействителен. В този смисъл решение на СлОС по въззивно гражданско дело №175/2018г. Поради това спогодбата следва да бъде прогласена в частта относно отказа на ищцата от претенции за уговорения период.

Предявената искова претенция за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд е допустима, а разгледана по същество е изцяло основателна в увеличения размер от 1047,32 лева, като сумата е без приспаднат данък и представлява възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г., като вземането за този период не е погасено по давност. Безспорно ищцата работи в ответното юридическо лице по служебно правоотношение като държавен служител и за отношенията между страните са приложими разпоредбите на ЗМВР, ЗИНЗС и съответните подзаконови нормативни актове. Несъмнено е установено, че е полагала извънреден труд за горепосочения период и ответната страна не е заплатила полагащото се възнаграждение. В работното време се включват и почивките съгласно ТР № 8/2013 . от 14.11.2013 г. на ОСГК на ВКС РБ, според което при непрекъсваем производствен процес – смени, дежурства нормативно определеното време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място определено от работодателя. Без значение е дали на служителите по време на наряд е предвидено време за отдих и те ползват специално обзаведени помещения с легла, спални принадлежности, маса, столове, климатик и санитарни възли. Това възнаграждение е определено на база действително отработеното време като извънреден труд и в съответствие с действащите нормативни актове. Вътрешно служебните заповеди, инструкции, указания и т.н. са правно ирелевантни, предвид противоречието им със законите и подзаконовите нормативни актове, уреждащи въпросната материя. Поради това този иск следва да се уважи в горепосочения размер от 1047,32 лева за периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане.

Акцесорната претенция с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден труд за периода до завеждане на исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна в размер на 136,94 лева. С неплащането в срок на полагащото се на ищцата възнаграждение ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в горепосочения размер. Поради това иска следва да се уважи в посочения размер, който дори е по-малък от действителния.

С оглед изхода на процеса следва на ищцата да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е заплатено от ищцовата страна е основателно. Относно иска за заплащане на извънреден труд е заплатена сумата 500 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали на 300 лева. За установителния иск възнаграждението е в размер на сумата 400 лева, която е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото и следва да се намали на 300 лева. Поради това на ищцовата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

По правилата на процеса ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт държавна такса върху уважените искове в общ размер на 180 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 200 лева.

Ръководен от гореизложените съображения, съдът

Р

Е Ш И :

ОСЪЖДА

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Х. с ЕГН-********** ***, както следва:

-сумата 1047,32 лева /хиляда четиридесет и седем лева и 32 стотинки/, представляваща неплатено брутно възнаграждение за положени общо 162 часа извънреден труд в периода от 01.03.2016г. до 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.04.2019г. до окончателното изплащане;

-сумата 136,94 лева /сто тридесет и шест лева и 94 стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода до завеждане на исковата молба;

-сумата 600

/шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл.26, ал.1, предл първо от ЗЗД спогодба от 15.11.2016г. в частта относно отказа на М.А.Х. с ЕГН-********** от право на претенции, като противоречаща на закона.

ОСЪЖДА

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес гр.София, бул.”Ген.Н.Столетов” №21 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева и разноски за вещо лице в размер на 200 /двеста/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: