Решение № 17864 от 01.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66603/2022
- Вид
- Решение № 17864
- Подписан
- 01.11.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 2 и т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2-4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2-4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 2-4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 93, т.31 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 17864 гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110166603 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 271026/06.12.2022 г., подадена от С. Е. А., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетните деца А. Р. Л., ЕГН ********** и Мария Кристина Р. Л., ЕГН ********** и от непълнолетните деца А. Р. Л., ЕГН ********** и Мигел Антонио Р. Л., ЕГН **********, действащи със съгласието на своята майка С.
Е. А., ЕГН **********, с искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН по отношение на Р. Л., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че молителката С. Е. А. и ответникът са във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени четири деца – А.
Р. Л., ЕГН **********, Мария Кристина Р. Л., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН ********** и Мигел Антонио Р. Л., ЕГН **********. Молителката имала и друга дъщеря от друга връзка – София, на 21г. Децата А. и Мигел са със специални образователни потребности. На 24.11.2022г. около 19.00 часа след среща с училищния психолог на 17 СУ „Дамян Груев“ по повод актовете на насилие във вкъщи спрямо молителите, на молителката С. А. се обадила дъщерята й – София, която била силно разтревожена и уплашена, защото ответникът размахвал едно от мачетета пред лицето й, крещейки: „Къде е 1 тази курва, майка ти, ще й отрежа главата“. Двете си уговорили среща на метростанция „К. Величков“, като заедно със София дошъл и нейния приятел.
Детето Мария останало при баща си. Отишли към Лидл към 19.45 ч., а малко по – късно от училище дошли и Мигел и А.. Решили да тръгнат към дома си, но когато стигнали до входната врата, молителката С. А. и дъщеря й София ги било страх да влязат, защото не знаели как ще реагира ответника на тяхното присъствие. А., Мигел и А. се прибрали в апартамента. След няколко минути те писали в общия им чат, че баща им не ги закача, но постоянно отправял заплахи „че ще убия майка ви“. Молителката С. А. и дъщеря й София се уговорили с приятеля на последната да се видят в парк „Св. Петър и Павел“.
Срещнали се и той предложил да отидат в неговия апартамент, докато нещата се успокоят. През това време молителката С. А. продължавала да има комуникация с децата и не след дълго Мигел й писал, че Мария постоянно плачела за нея и иска да се прибере. Към 23.00 часа молителката С. А. се върнала в апартамента си, след като била получила съобщение, че ответникът бил заспал. София останала да пренощува при приятеля си и се прибрала на сутринта. През следващите няколко дни ответникът не комуникирал с молителката и децата. На 28.11.2022г. около 19.30 – 20.00 часа били всички заедно в апартамента, находящ се на бул.. Ответникът бил видимо употребил алкохол. Започнал да крещи на молителката С. А. „Ти си курва, къде е дъщеря ти /визирайки София/“, „От мен пари повече няма да видиш“, „Ще отрежа кабелите на тока“, „Няма повече да ви храня“. В следващите 15-20 минути виковете му не преставали, постоянно питал къде е София, искал да му я доведат, в противен случай ги заплашил, че щял да я пусне за издирване.
Ответникът тръгнал заплашително към молителката С. А.. А. се опитала да защити майка си, но не успяла. Ответникът ударил молителката С. А. няколко пъти по главата с юмрук, след това избутал Мигел. Притиснал молителката С.
А. и А. в прозореца на стаята. От натиска стъклото се счупило. Всичко това се случило пред всичките им деца. Няколко минути по – късно ответникът отишъл и извадил бушоните от електрическото табло и оставил молителите без ток.
В съдебно заседание молителите молят молбата да бъде уважена. Не претендират разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по съществото на спора.
2
На 06.12.2022г. е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните липсва спор, че същите се намират във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени четири деца – А. Р. Л., родена на 27.05.2007г., М. Р. Л., роден на 08.11.2008г., А. Р. Л., роден на 11.10.2009г. и М. Р. Л., родена на 29.09.2015г. Детето М. Р. Л. е с установена диагноза:
Смесени разстройства на училищните умения. Детето А. Р. Л. е с установена водеща диагноза: Лека умствена изостаналост със значително нарушение в поведението, изискващо внимание или лечение.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
Ответникът е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 06.12.2022г. за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 и пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т.31 от НК, спрямо същия е определена МН „Подписка“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
1. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на 24.11.2022 г. 28.11.2022г., а молбата до съда е подадена на 06.12.2022 г., поради което е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
2. По основателността на молбата:
3
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.” Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката С. Е. А. и ответникът са във фактическо съпружеско съжителство, като ответникът е баща на децата А. Р. Л., М. Р. Л., А. Р. Л. и Мигел Антонио Р. Л..
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно доказано, че на 24.11.2022 г. около 19.00 часа молителката С. Е. А. е пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени от последния заплашителни изрази „Къде е тази курва, майка ти, ще й отрежа главата“. Посочената заплаха е отправена пред дъщерята на молителката София, която предала същата на майка си. На същата дата ответникът отправил заплахи спрямо молителката С. А. пред общите им деца, изразяваши се в следните изрази „ще убия майка ви“. Безспорно се доказа и твърдяният акт на домашно насилие на 28.11.2022г., когато страните се намирали в съвместно обитаваното от тях жилище, находящо се в гр. София, бул..
Ответникът отправил към молителката следните обидни и заплашителни изрази: „Ти си курва, къде е дъщеря ти /визирайки София/“, „От мен пари повече няма да видиш“, „Ще отрежа кабелите на тока“, „Няма повече да ви храня“. Същият е извършил и акт на физическо насилие спрямо молителите С. А., Мигел Антонио Р. Л. и А.Р. Л., чрез следните свои действия: нанесъл удари по главата на С. А. с юмрук, избутал детето Мигел Антонио, пристиснал С. А. и детето А. в прозореца на стаята, вследствие на което стъклото се счупило. Ответникът е извършил акт на домашно насилие и спрямо другите две деца М. и А., тъй като описаните по – горе негови действия са извършени в присъствието им, поради което същите се 4 квалифицират като актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН Тези изводи се обосновават от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира изцяло като годно писмено доказателство и придава на същата изключителна доказателствена стойност по смисъла на чл.
13, ал. 3 ЗЗДН.
3. По мерките за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т.т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице/. Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят защита в достатъчна степен на пострадалите лица. Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв. Относно мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, с оглед характера и интензитета на извършените актове на домашно насилие, съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от 10 /десет/ месеца.
4. По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 5
200 до 1000 лева. При определянето на размера на глобата съдът взема предвид тежестта на нарушенията, подбудите за тяхното извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като съобрази тези обстоятелства и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства относно имущественото състояние на ответника и неговата трудова ангажираност, съдът намира, че следва да бъде наложена глоба в размер на 500 лева, която ще въздейства поправително на ответника.
5. По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, дължимата държавна такса в размер на 125,00 лева следва да се възложи на ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС, доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от молителя.
Претенция за присъждане на разноски не е направена от никоя от страните.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на С. Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л. , ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН
**********, А. Р. Л. , ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, всички с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111, като налага следните мерки за защита :
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет.
1, ап. 111, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на С. Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л. , ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН **********, А. Р. Л. , ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, всички с адрес: гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап.
111.
6
ОТСТРАНЯВА Р. Л., ЕГН ********** от съвместно обитаваното със С.
Е. А., ЕГН **********, А. Р. Л. , ЕГН **********, М. Р. Л. , ЕГН **********,
А. Р. Л. , ЕГН ********** и М. Р. Л. , ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. София, бул. „Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111, за срок от 10 /десет/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на Р. Л., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул.
„Константин Величков“ № 165, вх. Д, ет. 1, ап. 111 , ДА ПРИБЛИЖАВА С.