Решение № 456 от 14.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2172/2024
- Вид
- Решение № 456
- Подписан
- 14.04.2025
- Състав
- Жаклин Комитова, Петя Алексиева, Иванка Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 383, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 456 гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Жаклин Комитова
Членове:
Петя Алексиева
Иванка Иванова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20241000502172 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Г. И. Ч. и в срока по чл.259, ал.1 от ГПК (препис от решението е връчен редовно на 19.03.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 02.04.2024 г.), обжалва Решение № 900057/06.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 204/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска на ищеца за неимуществени вреди в размер на сумата от 29 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 25 000 лв. до пълния претендиран размер от 54 000 лв., ведно със законната лихва.
Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат П. с надлежно учредена представителна власт, съобразно пълномощно приложено на л.28 от първоинстанционното дело. Въззивникът-ищец е освободен на основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК от държавна такса в производството.
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна въззивна жалба.
Въззивникът-ищец поддържа, че първоинстанционният съд неправилно 1 е приел довода, че паричният еквивалент на понесените от ищеца доказани неимуществени вреди, търпени в установения по делото период във връзка с получените телесни повреди, възлиза на 25 000 лв., както и неправилно е изложил обосновката, че при постановяване на решението, при определяне на обезщетението следва да се съобрази с обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот към момента на увреждането и създадения от практиката ориентир. Във връзка с така релевираните възражения, въззивникът излага подробни съображения по съществото на спора.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да уважи предявения иск в пълен размер. Претендира направените разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответникът Х. Г. Ф..
С оглед на предмета на настоящото производство, Решение № 900057/06.02.2024 г., постановено по гр.д.№ 204/2019 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която първоинстанционният съд е уважил иска на ищеца за неимуществени вреди в размер на сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва от 11.12.2017 г., е влязло в сила на 28.12.2024 г., поради необжалването му.
Въззивникът в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да я уважи, като присъди пълен размер на обезщетението. Претендира разноски, за което представя списък.
Въззиваемият ответник, редовно призован, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Окръжен съд-Благоевград е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 54 000 лв., обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената главница за неимуществени вреди, 2 предявен от Г. И. Ч. срещу Х. Г. Ф..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни факти и обстоятелства:
Предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно:
На 11.12.2017 г. около 10,34 часа, в гр. Благоевград на бул. „Васил Левски“, в района на кръстовище образувано с ул. „Петър Зографски“, ответникът Х. Г. Ф. като правоспособен водач, при управление на МПС-л.а.м.
„Опел Зафира“ с рег.№ ********, на пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка М8.1., тип „Зебра“, с посока на движение от кръстовище образувано с ул. „Илинден“ към кръстовище образувано с ул. „Крушево“, нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП-чл.21, ал.1, чл.119, ал.1, като не се съобразил с наличието на пресичащия уличното платно пешеходец Г. И. Ч., не спрял при възникналата опасност и не е пропуснал същия, като по този начин по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, довело до трайно затруднение движението на долен ляв крайник за срок подълъг от 30 дни и загуба на съзнание от мозъчно сътресение контузия на мозъка на гръдния кош и субарахноиден кръвоизлив, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Вината на ответника е установена и с одобрено от съда с протоколно определение от 25.10.2018 г., постановено по н.о.х.д. № 1910/2018 г. по описа на Районен съд Благоевград споразумение. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда. Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Горните обстоятелства са установени и с приетата и неоспорена от страните пред първоинстанционния съд САТЕ.
С приетото по делото заключение на СМЕ, неоспорено от страните се 3 установява, че към момента на настъпване на произшествието ищецът изпаднал в безсъзнателно, шоково състояние, с гълтане на езика, объркан, проблеми с дишането, с кръвотечение от носа. По спешност с линейка е откаран в СПО към МБАЛ „Благоевград“ АД, където са му направени спешно лечение и изследвания и е установено, че се касае до кръвоизлив на меки мозъчни обвивки с мозъчно сътресение и счупване на ХІ-то ребро в дясно.
Настанен за лечение в ХО на болницата. Направена пункция и установено наличие на кръв в лявата коленна става. След изписване от болницата, ищецът е провел лечение в домашно-амбулаторни условия, с провеждане на консултации със специалисти и рехабилитации. Бил на легло до началото на 2018 г. и ползвал помощни средства за придвижване до месец април 2018 г.
В пряка причинна връзка от така осъщественото пътно-транспортно произшествие ищецът е получил:
1.черепно-мозъчна травма /кръвоизлив на меки мозъчни обвивки/ с мозъчна контузия и сътресение със загуба на съзнание, което е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, 2.кръвотечение от носа, причинило временно разстройство на здравето не опасно за живота,
3.счупване на ХІ-то ребро в дясно с контузия на гръдния кош в ляво, довели до временно и не пълно затруднение на движението на снагата, 4.счупване на външния кондил от големия пищял в областта на лявото коляно, довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за около 4-5 месеца, като този срок включва времето на имобилизация на крайника и раздвижването му до възстановяване на основната му функция за ходене. Това затруднение на движението е свързано с болки и страдания, които са с изразен интензитет по време на и в дните след причиняването му, като постепенно намаляват в едно продължително време. Свързано е и с изразен дискомфорт във връзка с болките и невъзможността за използване на крайника за ходене. По време на имобилизацията и началния етап на раздвижването, самостоятелното обслужване е силно затруднено. Освен на мястото на травмите, ищецът е изпитвал болки и дискомфорт и в други области, на крайниците и тялото, свързани със залежаване по време на имобилизацията, последващо раздвижване, нарушена работоспособност, затруднения в придвижване и обслужване.
4
Вещото лице установява, че след приключване на възстановителния период от около 4-5 месеца, ищецът има болки в областта на глезена, проявяващи се при по-изразено натоварване и промяна на времето. Предвид възрастово и болестно увредения организъм на ищеца, с характерни не значителни регенеративни, възстановителни възможности, независимо от проведеното интензивно и продължително лечение, протекло без усложнения, не е възможно пълно възстановяване след приключване на острия възстановителен период. Налице е продължаващ болков синдром, водещ до болки при натоварващо ходене и леко куцане, при неравен терен.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на неговата съпруга Х. Л. Ч., която установява, че видяла ищеца непосредствено след ПТП на мястото на инцидента, който бил съвсем близо до офиса й. Ищецът бил откаран с линейка до болницата, където лежал стандартно по съответната клинична пътека. След това продължил с домашно лечение като около месец бил на легло с много подути крака. Едва след това започнал постепенно да става и да прохожда. Болките продължават и сега, като с единия крак ищецът накуцва. В болницата, и в къщи бил на подлога. Болките не спирали въпреки болкоуспокояващите. Произшествието се отразило и на психиката на ищеца, който станал напрегнат и неконтактен, не можел да спи спокойно, събуждал се на два-три часа, не можел да се завърти в леглото. С патерици ходил до февруари 2018 г., когато излязъл и за първи път навън, след инцидента.
Започнал да се обслужва бавно и прецизно. Към месец април 2018 г. махнал патериците. В къщи идвали рехабилитатори. Невъзможността да ходи свободно в началото ограничавало движенията на ищеца, разстоянията, контактите му. Той е пенсионер, но работел в къщи проектиране и селскостопанска дейност, които били преустановени по време на възстановителния период. Спомените за инцидента създават стрес и дискомфорт и до ден днешен.
Разпитан свидетелят И. Ж. М.-очевидец на инцидента, установява, че ищецът бил бутнат на пешеходната пътека, бил паднал на земята в шоково състояние. Свидетелят му извадил езика. Ищецът нямал адекватни реакции, имал проблем с дишането.
При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е 5 приел за основателен предявения иск, приемайки, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства, следва да бъде определено в размер на 25 000 лв., в който размер уважил исковата претенция и я отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 54 000 лв.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ищецът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени в р е д и на ищеца, произтекли от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в управление на пътно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Зафира“ с рег.№ ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата.
Както бе посочено по-горе и с оглед влизане в сила на решението за присъдената сума от 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, поради което пред настоящата въззивна инстанция, спорът между страните е само досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Справедливият размер на дължимото обезщетение се определя, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, като се вземат предвид характера и степента на уврежданията; интензитет и продължителност на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните повреди; протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще 6 нови медицински интервенции; период на оздравителния процес (срок на лечение); възможност за пълно възстановяване от травмата; време за възстановяване; усложнения вследствие на уврежданията; възможност за бъдещо влошаване на състоянието (по лекарска преценка); остатъчни негативни последици от уврежданията; белези, загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др.; общо физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените предходни заболявания; наличие и процент на временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност; възможност на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава; професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да работи по професията си; начина на живот на пострадалия преди и след ПТП; причинените морални и психически страдания; социално-икономическите условия в страната.