Решение № 34 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Ив. П.а

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20233000500268 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 ГПК, образувано е след като с решение № 50055/16.06.2023г. по гр.д. № 3742/2021г. ВКС е отменил въззивно решение № 260058/19.04.2021г. на ВнАС по гр.д. № 6/2021г. в частта с която е потвърдено решението на ВОС, с която е признато за установено по отношение на Е. А. А. и В. Н. А., че Л. Ю. И. е собственик на апартамент №1013, гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. Порт Палас, ет.10, ведно с прилежащото избено помещение №130 и 9,445323% ид.ч. от правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата и е върнал делото за ново разглеждане.

Решение № 260058/19.04.2021г. на ВнАС по гр.д. № 6/2021г., в частта, с която е отменено решение № 260266/03.08.2020г. по гр. д. № 1575/2017г. по описа на ВОС и е отхвърлен предявеният от Л. И. срещу М.П. иск за предаване на владението върху недвижим имот апартамент №1013, гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. Порт Палас, ет.10, ведно с прилежащото избено помещение и 9,445323% ид.ч. от правото на строеж и общите части на сградата е влязло в сила.

Настоящото въззивно производство е по въззивна жалба от Е. А. А. и В.

Н. А., чрез процесуален представител адв. Д. Г. срещу решение № 260266/03.08.2020г. на ВОС по гр.д. № 1575/2017г., В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивниците, че Л. И. е собственик на 1 недвижим имот: апартамент №1013, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м. и 0,44532% от правото на строеж ш общите части на сградата и въззивниците са осъдени да заплатят, на основание чл.78, ал.1 ГПК съдебни разноски в размер на 1543,33лв. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилни изводите, че влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 845/2016г. по описа на ВОС има обвързваща сила спрямо тях, поради което и като купувачи от не собственик въззивниците не могат да се легитимират като собственици на процесния имот въз основа на сделката, обективирана в НА № 42/26.05.2016г. Излагат подробни доводи и съображения, че не са обвързани от последиците на посоченото решение, поради това, че не са били страни и не са участвали в това производство, включително и поради това, че са придобили имота преди вписването на исковата молба по гр. д. № 845/2016г. по описа на ВОС. В нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е обсъдил направените с отговора на исковата молба оспорвания на твърденията на ищцата, че не е подписвала пълномощното, послужило за сключване на договора за покупко-продажба с праводателите им и не е събрал своевременно поискани от страните и относими към предмета на спора доказателства. Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли. Претендират присъждане на разноските.

Л. Ю. И. е депозирала писмен отговор, чрез адв. Д.П., с който е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Моли решението да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по делото.

Подадена е и частна жалба от Е. А. и В. А. срещу определение № 260613/22.10.2020г. постановено по същото дело, с което искането им за изменение на решението в частта за разноските е оставено без уважение.

Считат за неправилни изводите на съда, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищцата не е прекомерно, като молят същото да бъде редуцирано до предвиденият в Наредба № 1/2004г. минимален размер.

С писмен отговор Л. И., оспорва частната жалба като неоснователна.

За да се произнесе ВаПС, взе предвид следното:

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.269, пр.1 ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при 2 първоинстанционното разглеждане на спора не са обусловили недопустимост на произнасянето на ВОС. С оглед непосредственото цел на въззивното производство – повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателства и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобрази собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или отмени решението на първата инстанция, настоящият въззивен съд следва да поправи допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е процесуално допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.

По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Предявените от Л. Ю. И. срещу Е. А. А. и В. Н. А. искове са с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане да установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на имот – ап.№1013, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м. както и 0,445323% ид. ч. От правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата. Ищцата твърди, че е придобила собствеността върху имота, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 73, т.4, рег.№ 3796, д.№ 586/2007г. С договор за покупко-продажба, обективиран в НА 167, т-2, рег.№ 4675, д.

№385/2015г., имотът е бил продаден на В. и О.Б. - праводатели на ответниците. Сделката за покупко-продажба на имота на Б. е осъществена чрез пълномощник на ищцата - С.Б.С., за когото тя твърди, че не познава и не го упълномощавала да сключи от нейно име договор за продажба или друг договор за разпореждане с имота. Твърди също, че не е подписвала декларация по чл.264, ал.1 ДОПК и чл.25, ал.8 ЗННД. Излага, че е предявила иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителността на посочената сделка, по който е образувано гр.д. № 845/2016г. по описа на ВОС. Поради това, че В. и О.Б. не са станали собственици на имота, сключената от тях сделка с ответниците - Е. и В. А. не е породила вещнотранслативно действие и същите не могат да се легитимират като собственици на имота. С оглед на това е предявила и иска с правно основание чл.124 ГПК.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили предявените искове, с възражения за недопустимост и неоснователност. Твърдят, че ищцата не се легитимира като собственик на имота, тъй като се е разпоредила валидно с него в полза на праводателите им В. и О.Б., с договор обективиран в НА № 167, т-2, рег.№ 4675, д.№385/2015г. Имотът е придобит от ответниците по време на брака им въз основа на договор за покупко3 продажба, обективиран в НА № 42/2016г., като към момента на сключване на договора, продавачът В. Б. е бил собственик на имота. Оспорват твърденията на ищцата, че не е упълномощила С.С. да сключи от нейно име договор за продажба на имота и не е подписвала декларация по чл.246, ал.1 ДОПК, както и че сключеният на 07.12.2015г. договор за покупко-продажба е недействителен поради липса на представителна власт, както и за нищожност на опълномощителната сделка.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че : с НА № 73, т.4, рег.№3796, д. № 586/11.07.2007г., обективиращ договор за покупко-продажба Л. Ю. И. е придобила от „Стария Пловдив“ АД собственост върху апартамент №1013, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр. Варна, к.к. „Свети

Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м. както и 0,445323% ид. ч. от правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата.

Съгласно договор за покупко-продажба, сключен на 07.12.2015г., обективиран в НА № 167/2015г. Л. И. продава на В. Б. процесния имот.

Видно от представения от ищцата заверен препис НА, договорът за продажба на имота е сключен на 07.12.2015 г. между ищцата И., чрез пълномощник С.

С., с пълномощно № 567 на С. Н. В. частен нотариус от Виницкия градски нотариален окръг и В. Б.. В НА е вписано, че продажната цена за имота е в размер на 44 909,7 лв., които купувачът е превел по банков път на продавача в руска банка преди подписване на договора.

С договор за покупко-продажба, сключен на 26.05.2016г., обективиран в НА № 42/2016г. В. Б. е продал процесния имот на Е. А. А..

Видно от представеното по делото удостоверение от 26.07.2017г., издадено от Община Варна, на 29.06.2004г. Е. А. е сключил граждански брак с Велислава Н. А., за което е издаден акт за граждански брак № 1024.

При настоящото въззивно разглеждане на делото ответниците са представили платежно нареждане № 345/31.05.2016г., съгласно което С.Б.С. е превел по банков път на Л. Ю. И. сумата от 100 000 евро за покупка на апартамент в жилищна сграда, област Варна, КК “Слънчев ден“, жилищен комплекс „Порт палас“, ап.1013.

С влязло в сила на 28.05.2020г. решение, постановено по гр. д.№ 845/2016г. по описа на ВОС по предявен от Л. И. срещу В. Б. иск с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД е прогласена недействителността на договор, сключен на 07.12.2015г. с НА № 167/2017г. за продажба на апартамент №1013, представляващ имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, к.к. „Свети Константин и Елена“, ж.к. „Порт Палас“, ет.10, с площ от 96 кв.м., ведно с прилежащото избено помещение №130 с площ 3 кв.м.

4 както и 0,445323% ид. ч. От правото на строеж и 0,44532% от общите части на сградата, тъй като пълномощникът на продавача С.С. не е разполагал с представителна власт и договорът не е потвърден от продавача.

От представената от ответниците и приета като доказателство по делото справка от имотен регистър при СВ Варна е видно, че НА № 42/2016г., с който ответниците са придобили собствеността върху имота е вписан в СВ Варна на 26.05.2016г. под № 6414; исковата молба, с която е Л. И. е предявила иска си срещу В. Б. е вписана на 30.05.2016г. под № 1582. Предвид това, че вписването на договора, с който ответниците са закупили имота от В. Б. предхожда вписването на исковата молба за прогласяване нищожността на договора за продажба, с който Б. е придобил имота, както и, че ответниците не са участвали като страни по гр.д. №845/2016г., следва да ес приеме, че постановеното по това дело решение не обвързва ответниците А.. Ищцата не може да се ползва от силата на пресъдено нещо на това решение, както неправилно е приел първоинстанционния съд и следва в настоящото производство да докаже опорочаващите факти относно договора за продажба от 07.12.2015г., въз основа на който техните праводатели са придобили права.

За установяване на твърденията на ищцата за нищожност на пълномощното и недействителност на договора за покупко-продажба от 07.12.2015г., въз основа на който праводателите на ответниците са придобили имота и в изпълнение на указанията на ВКС в отменителното решение, при настоящото разглеждане на делото са проведени единична и тройна съдебно почеркови експертизи за изследване на подписите на пълномощното и декларацията, представени по нот.д.№ 385/2015г., по което е съставен НА № 167/07.12.2015г. Представените заключения, съдът преценява като обективни, компетентно дадени и безпристрастни.